ТРАКИЙСКИТЕ ДИНАСТИЧНИ ДОМОВЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ЮГОИЗТОК. ВОЕННО-ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ (230/229 г. пр. Хр. - 45/46 г. сл. Хр.)
(обща характеристика)

Пролог

Периодът 230/229 г. пр. Хр. - 45/46 г. сл. Хр. обхваща динамичното и противоречиво време на късния елинизъм и първите 70-80 години от Принципата. Долната хронологична граница 230/229 г. пр. Хр. визира началото на римското военно-политическо проникване в земите на днешния Балкански полуостров през І илирийска война (229 - 228 г. пр. Хр.) - събитие от значение за историческите процеси. Именно от този момент стремежите на късноелинистическите владетели стават по-зависими от римските военно-политически и икономически интереси в района на Средиземноморието. Превръщането на Тракия в римска провинция при управлението на император Клавдий (41 - 54 г.) през 45/46 г. сл. Хр. се явява естествена горна хронологична граница на разглеждания период.
За пръв път римските и тракийските военно-политически интереси се преплитат по време на І македонска война (215 - 205 г пр. Хр.), когато медите през 211 г. пр. Хр. влизат в инсцeнираната от Рим антимакедонска коалиция, но траките са активни участници и в предишни събития - войната между Бизантион и битинско-родоската коалиция (220 г. пр. Хр.), унищожаването на Келтското царство Тилис между 218-211 г. пр. Хр. и Съюзническата война в Елада (220 - 217 г. пр. Хр.). Тракийските владетели умело отстояват военно-политическата си линия през І македонска война (215 - 205 г. пр. Хр.), ІІ македонска война (200 - 197 г. пр. Хр.), Сирийската война (192 - 188 г. пр. Хр.), ІІІ македонска война (171 - 168 г. пр. Хр.) и ІV македонска война (149 - 148 г. пр. Хр.).
След края на ІІІ македонска война, но особено след поражението на Андриск през 149-148 г. пр. Хр., превръщането на Македония в римска провинция през 146 г. пр. Хр. и разрушаването на Коринт от Луций Мумий Achaicus през същата 146 г. пр. Хр., сенатът променя основната насока на външната политика, което засяга и тракийските народи.
През 100 г. пр. Хр. Тит Дидий завзема Кенийския Херсонес (владенията на кените на север от шийката на Тракийския Херсонес) и по този начин новото столетие заварва Тракия с първата териториална загуба.
За периода 117-89/88 г. пр. Хр. сведенията за военно-политическите отношения в района на Европейския югоизток са най-оскъдни, тъй като основният извор Тит Ливий е запазен само чрез периохите и по-късни епитомета.
По време на Митридатовите войни през първата половина на І в. пр. Хр. тракийските владетели се опитват да извлекат ползи за династичните си домове, възползвайки от ситуацията в региона, породена от конфликта между Митридат VІ Евпатор (121/120 - 63 г. пр. Хр.) и Римската република.
През Гражданските войни, които разтърсват Римска република през І в. пр. Хр., тракийските владетели се опитват чрез провеждането на гъвкава външна политика да отстояват своите интереси.
Променената обстановка в Античността води до втвърдяване на римската външна политика срямо Тракия и траките. През 29 - 28 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас, внук на едноименния победител на Спартак, предпрeма голяма офанзива в тракийските земи, с която подготвя образуването на провинция Мизия през 15 (12) г. и провинция Тракия през 45/46 г. С тяхното формиране траките на юг от Истрос попадат в римската военно-политическа, социална и икономическа система.
Изследването се базира върху достъпните писмени, епиграфски, нумизматични и археологически сведения. Под внимание са взети и историографските концепции, които отразяват визирания период. С оглед на темата и използвания изворов материал най-подходящи са сравнително-аналитичният метод и interpretatio thracica.
............................................................................................................................................................
По време на І илирийска война римляните за пръв път стъпват в земите на днешния Балкански полуостров, а присъствието им се превръща във фактор, влияещ върху военно-политическите процеси в района.
Съжителството на траките и елините претърпява промяна при заселването на келтите в Европейския югоизток. Образуването на царството Тилис е пряк резултат от всеобщата криза в Тракия през късния елинизъм, то следва съдбата на други подобни династични владения през този период и към края на ІІІ в. пр. Хр. слиза от историческата сцена, след като изчерпва своя потенциал, но безспорно допринася за развитието на дестабилизация в Тракия.
Сведенията за конфликта между Бизантион и битинско-родоската коалиция през 220 г. пр. Хр. са откъслечни. Но благодарение на щастливо съхранените данни на Полибий могат да се направят изводи за причините, повода и хода на военните действия, както и да се проследи ролята на траките и келтите в Европейския югоизток и Мала Азия.
Между 218 - 211 г. пр. Хр. траките разгромяват Келтското царство Тилис, което има влияние върху сепаратистичните късноелинистически тенденции сред тях. Те успяват да унищожат анклава, тъй като в края на ІІІ в. пр. Хр. военният им потенциал е достатъчен, за да си възвърнат контрола върху данъчните вноски от припонтийските полиси.
През 211 г. пр. Хр. Марк Валерий Левин пристига с римската флота в съвета на Етолийския съюз и сключва антимакедонски договор. Среща в Етолия е повратен момент във военно-политическата обстановка през І македонска война. Договорът между Рим, Етолийския съюз и техните съюзници е намерен съхранен върху един надпис от Тиреон, който потвърждава сведенията на Тит Ливий. Той е сключен през 211 г. пр. Хр., но е ратифициран от римския сенат едва през 210/209 г. пр. Хр.
Сключеният договор е изсечен на камък и е поставен в храмовете на Олимпия и на Капитолийския хълм. В него се визира първата проримска коалиция в района на Европейския югоизток, в която влизат: Римската република, Етолийският съюз, Атал І Сотер, Плеврат и Скердилаид - като от текста излиза, че Плеврат управлява в Тракия, а Скердилаид в Илирия. Изследователите приемат Скердилаид и Плеврат за илири, базирайки се на принадлежността на личните им имена към кръга на илирийските царски имена.
Медите разполагат с потенциал, позволяващ им да се намесят активно във военно-политическите отношения в Европейския югоизток в края на ІІІ в. пр. Хр. Поради тази причина, а и заради географското разположение, посоченият в договора тракийски владетел вероятно принадлежи към техния династичен дом. В противен случай трябва да се приеме, че около 211 г. пр. Хр. илирите разпростират властта си над част от Югозападна Тракия, което трудно се синхронизира с военно-политическата активност на медите в района. Но може да се предполжи, поради отсъствието на поименно отбелязани владетели на медите.
Според изследователите, неяснотата на Тит Ливий относно тракийския владетел, който участва в проримската коалиция може да е резултат от слаба осведоменост на автора относно ситуацията в региона, на неудачно разчитане на текста от епиграфския извор, но е възможно да се дължи на лакуна в него, както и на изказано лично и неточно мнение.
Междувременно Филип V (221 - 179 г. пр. Хр.) решава, че северният тил трябва да се заздрави, за да се неутрализира тракийската опасност. Македоните навлизат в територията на медите, разграбват земите и подлагат на обсада царската резиденция Ямфорина. Походът на македонския цар срещу медите представлява демонстрация на сила и не се отразява върху военно-политическия им потенциал. Кампанията на македоните в Югозападна Тракия най-вероятно е предприета към края на 211 г. пр. Хр. или началото на 210 г. пр. Хр. Но опитите за локализация на Ямфорина остават неубедителни, заради оскъдния писмен и археологически материал.
Античните автори отбелязват, че през 208 г. пр. Хр. медите отново имат готовност да нахлуят в пределите на Македония, ако се създаде благоприятна обстановка.
Военните операции през І македонска война продължават до 205 г. пр. Хр., но в изворите не се срещат повече сведения за участие на траките. С мирния договор от Фойнике се слага край на военните действия.
Въз основа на фрагментите от 13 книга на Полибий, в които са засвидетелствани дигерите и Кабиле, някои изследователи приемат, че между 204 - 202 г. пр. Хр. (най-вероятно през 203 г. пр. Хр.) Филип V предприема поход в Тракия, успява да изтласка траките до долината на Хеброс и постига договорености с определени тракийски владетели.
В епиграфски извор (датиран около 205 - 200 г. пр. Хр.), представляващ почетен декрет на трима жители от Истрия заради техните заслуги, е отбелязан гетският владетел Залмодегикос.
По време на ІІ македонска война Филип V е победен в битката при Киноскефале през 197 г. пр. Хр., а македонската фаланга е разбита от легионите и римските съюзници (за Антигонидите воюва контингент от 2 000 тракийски воини).
В периода между ІІ и ІІІ македонска война Филип V изпълнява лоялно поетите задължения. Римският сенат няма интерес от унищожаването на Македония след ІІ македонска война. Македонското царство трябва да продължи да съществува, като поеме ролята на стабилна преграда за т.нар. варварски нападения от север.
Траките присъстват и в армията на Антиох ІІІ Велики (223 - 187 г. пр. Хр.). В битката при Рафия на 22 юни 217 г. пр. Хр. траките - заедно с галатите - са разположени на дясното крило. Освен това между края на лявото крило и фалангата са поставени пелтастите предвождани от Сократ, от които една част вероятно са траки.
След като в 196 г. пр. Хр. по време на Истмийските игри Тит Квинкций Фламинин тържествено обявява свобода за елинските полиси (това решение е потвърдено и в Аргос през 194 г. пр. Хр.), той изтегля основните римските войски от Европейския югоизток. Това предоставя възможност на Антиох ІІІ Велики да започне реализиране на замислените начинания. Римската република няма готовност да участва в нова военна кампания, от което именно се възползва сирийският цар, който още в 196 г. пр. Хр. навлиза в Европа и превзема Сестос и Мадитос, провеждайки офанзива срещу траките от околността на Лизимахия. Намеренията му са да възстанови основания от Лизимах стратегически полис, като основна база за предприемане на военни операции в Европа. През 196-195 г. пр. Хр. Антиох ІІІ Велики иска да установи стабилен контрол по крайбрежието на Пропонтида, което означава стремеж да се стабилизира границата с Тракия. Именно това предизвиква неговия поход във вътрешността, под предлог, че оказва защита на елинските полиси от тракийските нападения.
Предприетата от Селевкидите акция в Тракия е по-скоро демонстрация, отколкото сериозна кампания. Антиох ІІІ Велики успява номинално да подчини тракийските владетели.
В хода на военните действия сирийският цар е разбит два пъти - през 191 г. пр. Хр. при Термопилите и в края на 190 (началото на 189 г. пр. Хр.) при Магнезия. С мира от Апамея през 188 г. пр. Хр. Селевкидите окончателно са сведени до второстепенна държава.
Според Тит Ливий, който се опира на Клавдий Квадригарий, между битките при Термопилите и Магнезия, през 190 г. пр. Хр. траките за пръв път влизат във военно стълкновение с римската войска, в случая непряко с римляните, а с нумидийските части на Мутин, но са отблъснати сравнително леко.
През 188 г. пр. Хр. около долното течение на река Хеброс се разиграват събития от съществено значение за ситуацията в Тракия. Постигнатите победи в Мала Азия срещу галатите правят Гней Манлий Вулсон самоуверен и предложеното от Филип V съдействие е отхвърлено. От това се възползват 10 000 траки - асти, кени, мадуатени (мадуатини) и корпили (корели), които организират засада в Корпилския проход.
Тит Ливий подчертава, че съдбата благоприятства както едните, така и другите. Едва при настъпването на нощта траките се изтеглят от прохода, не поради страх от рани или смърт, а понеже са доволни от придобитото. В Сапейския проход травсите се опитват да поставят нова засада, но този път опасността е забелязана отдалече и римляните с лекота отблъсват траките, тъй като и теренът спомага да се разгърне бойният им строй.
Умелата политика на Филип V - твърде скоро след поражението при Киноскефале през 197 г. пр. Хр. - води до възстановяване на потенциала на Македония. Римските легати, изпратени в Европейския югоизток, целенасочено комплицират политическата ситуация. Напрежението достига своя апогей през 184 г. пр. Хр. Филип V, научавайки от пратениците си, че трябва да освободи полисите в Тракия, решава да отмъсти на Маронея и нарежда на Ономаст да избие водачите на антимакедонската фракция. Ономаст и Касандър изпълняват поръката чрез един тракийски отряд, който извършва поголовна сеч в Маронея.
Последните събития, които се разиграват в Европейския югоизток, карат Филип V да обърне поглед към Тракия. Под предлог, че трябва да подпомогне Бизантион, а фактически да респектира тракийските династи, той предприема поход срещу траките от околността на полиса и пленява техния предводител Амадок.
Кампанията на Филип V срещу траките от околността на Бизантион се датира различно от изследователите. Те поместват операциите между 187-183 г. пр. Хр., които са хронологичните граници на 39 книга на Тит Ливий.
Принадлежността на Амадок към определен тракийски династичен дом не може да се определи, поради лаконичността на античните извори. Не е ясно и мястото, което той заема в йерархията на тракийските владетели.
Походът на Филип V в Югоизточна Тракия има за основна цел да стабилизира положението на Антигонидите в близост до териториите, които след края на Сирийската война Аталидите получават като дар от Рим.
С цел да отвлече вниманието на римляните от действителните си планове, Филип V предприема нов поход в Тракия срещу траките - одриси, дентелети и беси. Македонският цар превзема изоставения Филипополис, където оставя гарнизон, който одрисите скоро успяват да прогонят.
Предприетият от Филип V поход във вътрешността на Тракия традиционно се отнася към 183 г. пр. Хр., макар че някои го датират през 184 г. пр. Хр. Вероятно именно в същата 183 г. пр. Хр. одрисите под предводителството на новия си владетел Котис, син на Севт, прогонват македонския гарнизон от Филипополис.
Акцията на македонския владетел има демонстративен характер. С нея той цели да респектира тракийските династи, с оглед на предстоящата война срещу римляните. Филип V се опитва да засили авторитета си сред траките, при които има влияние още от края на ІІІ в. пр. Хр., но не успява да се закрепи в нито един опорен пункт.
Тит Ливий пише, че македонският владетел е обзет от желание да се изкачи на най-високия връх на Хемус, тъй като вярва в мълвата, че оттам могат добре да се видят Понт, Истрос, Адриатическо море и Алпите. Всъщност царят подготвя разузнавателна акция за предстоящата военна кампания срещу Римската република.
Филип V навлиза в земите на дентелетите, които, въпреки че са македонски съюзници, биват подложени на разорение и третирани като врагове. След като се запасяват с нужното продоволствие, македоните отново се насочват към териториите на медите и замислят нападение над Петра - една от царските резиденции.
Военно-политическата акция на Антигонидите в Югозападна Тракия се датира през втората половина на юли 181 г. пр. Хр. и чрез нея македонският цар иска да се убеди в надеждността на своята източна граница, да уточни маршрута за предстоящата война срещу Римската република и да стабилизира придобивките си по време на предишната военна кампания в Тракия през 183 г. пр. Хр.
По това време конфликтът между Персей и Деметрий достига връхната си точка. През 180 г. пр. Хр. вторият, обвинен в проримска ориентация, е убит. Скоро след убийството на сина си Филип V започва да се разкайва за проявената крайна жестокост. Персей, за да избегне гнева и мъстта на баща си, заминава за Тракия, където намира прием в одриския царски двор.
Разочарован от него, Филип V решава да лансира за свой приемник Антигон, син на Ехекрат. Но в Амфиполис македонският владетел се разболява и умира. Смъртта му се датира през 179 г. пр. Хр.
Смъртта на Филип V предоставя време на римляните да се подготвят за последвалите събития в района на Европейския югоизток. Още приживе на Филип V, бастарните, в унисон договореностите с Антигонидите (постигнати след края на кампанията на Филип V в Югоизточна Тракия и района на Бизантион), изпълняват задълженията си и с голям брой пехота и конница преминават Истрос. Варварите навлизат мирно в Тракия, но след като научават за смъртта на Филип V, се стига до военни сблъсъци между тях и траките. Последните изоставят равнините и се оттеглят във високите части на Дунакс, където преследващите ги бастарни са застигнати от голяма буря, по време на която върху тях се изсипват град и мълнии, поразяващи не само воините, но и вождовете. В паниката бастарните, които вече на свой ред са преследвани от траките, падат в планинските пропасти. За своето бягство те обвиняват боговете, като заявяват, че самото небе се стоварва върху тях.
В 179 г. пр. Хр., около възцаряването на Персей, сапейският владетел Абруполис прави опит да завладее Пангейската област и достига до Амфиполис. Но действията на сапеите биват парирани от македонския цар, който на свой ред прогонва Абруполис от неговите земи.
Акцията на сапейския владетел е единствената известна от изворите информация за антимакедонска реакция от страна на траките след смъртта на Филип V, което вероятно се дължи на добрите отношения между Персей и одриския цар Котис, който се ползва със значителен авторитет не само у одрисите, но и сред по-голяма част от тракийските владетели.
Действията на Абруполис представляват авантюра и са лесно неутрализирани от Персей. Но съдбата му е използвана през 172 г. пр. Хр. като един от аргументите на Евмен ІІ Сотер пред римския сенат срещу политиката провеждана от Персей.
Около 180 г. пр. Хр. се датира декретът от Истрия, като в него се отбелязват заслугите на Агатокъл, син на Антифил, който в критичен момент подпомага полиса, когато, поради избухването на вътрешни междуособици, той е обект на зачестяващи нападения от страна на гетите (сред техните предводителите се откроява Золтес). Предприетите ходове от Агатокъл преследват целта да се парира опасността над Истрия чрез включването в конфликта на базилевса Ремакс и Фра(дмона).
Персей предприема редица провокативни ходове, които дават повод на Евмен ІІ Сотер през зимата на 173/172 г. пр. Хр. лично да изложи пред сената дълъг списък от оплаквания срещу него, а скоро след това е прието и пратеничеството на медите, кепнатите Cepnatis (вероятно кените) и астите, които желаят да сключат съюз с Рим. На всеки пратеник римляните връчват 2 000 аса и остават доволни от постигнатия съюз, тъй като Тракия се намира в тил на Македония, което може да донесе позитиви за военно-политическите планове на Римската република в района.
След дестабилизирането на Одриското царство през ІІІ и началато на ІІ в. пр. Хр., то достига до нов подем при управлението на Котис. През ІІІ македонска война Котис е значим македонски съюзник. Първото сражение по време на войната се разиграва през 171 г. пр. Хр. около Лариса, в подножието на хълма Калиник, където Котис разгромява италийската конница, предвождана от Гай Лициний Крас, брат на консула Публий Лициний Крас. След края на битката особено величествена гледка представляват траките, които, връщайки се в лагера, пеят победоносен пеан и носят главите на убитите врагове, набити върху пиките.
За Персей е много неприятен фактът, че в решителния етап на ІІІ македонска война не може да разчита на пълноценната подкрепа на Котис, неутрализиран от римската дипломация чрез тракийския владетел А(у)тлезбис и Корагос, префект на Евмен ІІ Сотер и стратег на Хелеспонта, които през зимата на 171/170 г. пр. Хр под римско и пергамско давление нападат неговите владения в областта Marenen. Но Котис отново доказва военната си дарба, като отразява нападението, поради което през 170 г. пр. Хр. е в състояние да защитава тила на Антигонидите.
В началото на 168 г. пр. Хр. предводителят на бастарните Клондик начело на около 10 000 души пехота и около 10 000 души конница, които след неудачите в Тракия и последвалите раздори в келтския стан бродят из Илирия, изявява готовност да постъпи на служба при Персей, но последният отклонява това предложение, тъй като се опасява от големия брой на бастарните и тяхното непостоянство. Но Апиан пише за 20 000 гети начело с Клойлий, които могат да подпомогнат Персей, ако им се заплати небходимата в злато.
През 168 г. пр. Хр. ІІІ македонска война навлиза в решителната си фаза. Ходовете на новия римски консул Луций Емилий Павел са успешни и македонските войски са принуден да отстъпят към Пидна, където на 22 юни 168 г. пр. Хр. се решава съдбата на Македония и Персей. За консула Луций Емилий Павел остава голямата чест да приеме най-знатния военнопленник, който някога застава пред римски пълководец.
Отчаяният опит на Персей да намери подслон при одриския владетел се проваля. Котис добре преценява настъпилия обрат във военно-политическата ситуация. Той има сериозни основания да се надява на снизходителност от страна на Рим, понеже добре си дава сметка, че след разгрома на Македония неговото царство представлява организация, която е в състояние да поеме ролята на Антигонидите на бариера срещу нежеланите варварски нахлувания от север в новопридобитите земи.
Полибий пише, че римляните постигайки главната си цел, след като на войната срещу Персей е сложен край, няма смисъл да продължават враждата си с Котис, поради което връщат неговия син Битис, който като заложник в Македония е заловен заедно със синовете на Персей. По този начин те демонстрират великодушие с намерение да спечелят Котис на своя страна. Всеки член на одриската делегация, която Котис изпраща в Рим, за да моли за връщането на Битис, получава 2 000 аса.
За значимостта, която сенаторите отдават на одриския цар говори и фактът, че с дипломатическа мисия при него са изпратени трима значими римски политици - Тит Квинкций Фламинин, Гай Лициний Нерва и М. Каниний Ребил. Римските действия представляват акт на международно признание на властта на одриския цар.
Един декрет, чиято най-вероятна датировка е 166 г. пр. Хр, дава информация за разгарянето на териториален спор между Котис и Абдера. Одриският владетел се възползва от създадената за него благоприятна ситуация след ІІІ македонска война и нахлува до полиса, слагайки ръка върху някои от принадлежащите му земи.
Тракийските династи са активни участници и в ІV македонска война. Те са добре запознати с методите на римската политика и решават да защитават своята независимост. Като се възползват от амбициите на претендента за македонския престол Андриск, траките участват в опита за изтласкване на Римската република от региона.
След акцията си през 166 г. пр. Хр. срещу Абдера одриският владетел Котис не се споменава повече у античните извори, което навежда на мисълта, че или умира от естествена смърт, или е премахнат от антиримските аристократични кръгове, които не споделят неговата политическа ориентация. Същата участ вероятно застига и неговия син Битис. Този акт предоставя одриския трон на Терес, който е женен за анонимна дъщеря на Филип V и естествено е ориентиран антиримски.
Андриск е убеден, че начинанието може да има успех единствено, ако успее да се прехвърли в Тракия и привлече тракийските династи на своя страна. Той е посрещнат тържествено от одриския владетел Терес като човек от царско потекло. Терес го увенчава с венец, символизиращ диадема, след което му предава командването на войските. Одриският цар може да си позволи този жест, тъй като е единственият жив владетел в роднинска връзка с Антигонидите, а чрез поставянето на венеца върху главата на Андриск е потвърден царският му произход; освен това Терес предоставя на Андриск 100 души и му дава препоръка пред останалите тракийски владетели, от които, като придобива още наемници, е препратен към Барсабас.
Андриск влиза в Тракия през областта, която по-късно става известна като Астике и се среща с Терес най-вероятно в Бизия, откъдето през северната част на долината Агрианес преминава Корпилския и Сапейския проход и навлиза в Македония Primus. Но в крайна сметка начинанието достига до логичния си край и Квинт Цецилий Метел успява да стабилизира положението в Македония. Одрисите се връщат към външннополитическата линия провеждана от Котис и неговия син Битис, а най-вероятно по искане на римляните Терес е премахнат. Ярко изразената антиримска позиция на последния и пряката му връзка с Антигонидите са напълно достатъчни, за да определят неговата съдбата. Особено като се има предвид, че във всеки един момент той може да се превърне в катализатор на антиримски настроения в Европейския югоизток.
Зонара (чрез Дион Касий) единствен споменава, че Бизес предава Андриск на римляните. Вероятно след края на войната, разчитайки на римските протекции, той премахва Терес и сяда на трона, след което ориентира одриската политика отново към Римската република.
За пръв път владетелят на кените Диегилис и синът му Зибелмиос (Зиселмис) са засвидетелствани у изворите около средата на ІІ в. пр. Хр. Диодор определя Диегилис като тракийски цар. За Страбон той е цар на кените. Валерий Максим също отбелязва Диегилис, но под формата Diogyridis.
Апиан пише, че докато битинският владетел Прусий ІІ Ловец се опитва да съхрани трона от претенциите на сина си Никомед ІІ Епифан, подкрепян от Аталидите, то той на свой ред е подпомогнат от тъста си Диегилис, цар на Тракия, с 500 воини лична охрана, с които се укрепва в акропола на Никея. Владетелят на кените Диегилис оказва съдействие на Прусий ІІ Ловец, не само заради роднинските им връзки (царят е женен за анонимна принцеса на кените), но и от стремеж към териториално разширение, т.е. той иска да се сдобие със стабилен излаз на море, поради което завладява Лизимахия. Но вътрешната опозиция срещу него е ръководена и авансирана от Пергам. Диегилис, който се отличава с голяма твърдост в своето управление, е премахнат, но е наследен на престола от сина си Зибелмиос (Зиселмис). Последният, за да отмъсти за смъртта на своя баща, налага още по-голям терор.
В епиграфски извор от Сестос се отбелязва, че около 133 г. пр. Хр. македонският управител Марк Косконий, воюващ до този момент с кените на Тракийския Херсонес, нападащи Сестос, е прехвърлен в Азия, във връзка с оформящото се там напрежение. Действията му не стабилизират обстановката в Тракия, за което говори и фактът, че траките са най-боеспособните наемници на Аристоник по време на бунта в Пергам.
Рим няма изгода да провежда продължителни военни кампании в труднодостъпни места - с многочислено и войнствено население - срещу т.нар. варварски държавни организации, на този етап династичната промяна е напълно достатъчна. Така както след края на ІV македонска война одриският цар Терес е премахнат и е наследен от проримския Бизес, по-същия начин около края на Аристониковия бунт Зибелмиос (Зиселмис) e свален от престола от добилата нов стимул опозиционна фракция, същата, която отстранява и Диегилис. Царят на кените е подложен на всякакъв вид гавра и отмъщение, след което е убит от траките. Неговият анонимен наследник поддържа добри отношения с Рим и политическите му сателити в района.
За съжаление на съвременните изследователи събитията разиграващи се в района на Европейския югоизток в периода между превръщането на Македония и Елада в римски провинции и І Митридатова война (89/88 - 85 г. пр. Хр.) не са достатъчно ясни, тъй като основният извор за епохата - Тит Ливий е съхранен единствено чрез периохите и по-късни епитомета. За сраженията на римските войски с келтите, далматите, дарданите, траките и въобще за военно-политическата ситуация в Европейския югоизток информация се съдържа при Диодор, периохите на Тит Ливий, Велий Патеркул, Плутарх, Флор, Фронтин, Апиан, Граний Лициниан, Евтропий, Фест, Амиан Марцелин , Юлий Обсеквенс и триумфалните фасти.
По нумизматични и епиграфски сведения са известни шест скитски (бастарнски) владетели. Върху бронзовите монети са изписани имената на Канит, Тануза, Харасп, Акроза, Елис и Сариакос.
От нумизматиката е известен и Дизазелмис. Според някои изследователи той е наследник на владетеля на кените Мостис, който е засвидетелстван по нумизматични и епиграфски данни. Но е по-вероятно Дизазелмис да предшества на Мостис. Управлението на Мостис е отнасяно към последната четвърт на ІІІ - първото десетилетие на ІІ в. пр. Хр. (в по-старите изследвания), или в началото на последната четвърт на ІІ - първата четвърт на І в. пр. Хр. (в по-новите изследвания).
Според нумизматите, при някои тетрадрахми на първия ред е изписано името на Садала, предшествано от предлога ЕПI. Ролята на Садала се счита за неизвестна. Но присъствието на предлога ЕПI говори за някаква връзка между Мостис и Садала.
Мостис едва ли е владетел на кените, както считат някои изследователи, определящи го за наследник на Зибелмиос (Зиселмис). След офанзивата на Тит Дидий през 100 г. пр. Хр. в Кенийския Херсонес кените не притежават голям военно-политически потенциал, т.е. едва ли владетел с такава монетна продукция е техен цар. Най-вероятно отбелязаният с титлата βασιλέα/βασιλεύς Мостис е астейски владетел. Упадъкът на потенциала на кените позволява на астейския династичен двор да се въздигне в началото на І в. пр. Хр. Мостис е в някаква връзка с астейския владетел Садала, който изпраща Амадок, син на Терес, начело на тракийската конница, да воюва през І Митридатова война на страната на Луций Корнелий Сула в битките при Херонея и Орхомен в долината на Кефис през 86 и 85 г. пр. Хр.
Западнопонтийските полиси - Истрия, Томи, Калатис, Дионисополис, Одесос, Месамбрия и Аполония също поддържат тесни връзки с понтийския цар Митридат VІ Евпатор.
По време на І Митридатова война са засвидетелствани няколко тракийски династи. През пролетта на 87 г. пр. Хр. Луций Корнелий Сула пристига в Епир. В разгара на военните действия понтийският военачалник Архелай е обсаден в Атина, но провежда отбраната с необходимата енергичност, за което спомага и пристигането на подкрепление начело с Дромихайт. Въпреки че у Апиан не се споменава за гетския му произход, то той се приема от някои изследователи заради неговото име.
На 1 март 86 г. пр. Хр. обсадата на Атина достига до логичния си край - полисът не може да издържи на поредния щурм и е подложен на разграбване. Луций Корнелий Сула стабилизира за момента ситуацията и през 86 г. пр. Хр. в битката при Херонея в долината на Кефис отново побеждава противника. Във военните действия участват и траките чрез споменатия Садала, който изпраща Амадок, син на Терес, начело на тракийската конница. През пролетта на 85 г. пр. Хр. противниците се сблъскват около Орхомен, а победата отново е за римляните, въпреки трудностите, които изпитва пълководецът.
Успехът дава възможност на Луций Корнелий Сула необезпокояван да предприеме настъпление към Тракия и Македония. Античните автори (особено любопитна е информацията на Граний Лициниан) отбелязват, че през пролетта и лятото на 85 г. пр. Хр. - по долината на река Стримон - са предприети акции срещу траките, подкрепящи Митридат VІ Евпатор. Те са предвождани от легата Луций Хортензий, но са проведени от името на Луций Корнелий Сула
В края на 85 г. пр. Хр. войната е загубена за понтийския цар, след като действията му са неутрализирани по всички фронтове, поради което е принуден да започне мирни преговори. През август 85 г. пр. Хр. в Дардан се слага край на І Митридатова война.
Според античните автори, през 76-75 г. пр. Хр. проконсулът Апий Клавдий Пулхер воюва с траките и скордистите, като реализира първото значително римско настъпление във вътрешността.
През 75-73 г. пр. Хр. римският проконсул Гай Скрибоний Курион, с цел да събере данъчните вноски, воюва против дарданите, които са временно подчинени. Античните автори посочват, че той достига до Дакия, но не продължава настъплението, тъй като се опасява да навлезе в тесните и тъмни планински клисури.
Дарданският мирен договор представлява компромисно решение. Въпрос на време е конфликтът между Рим и Понтийското царство да се поднови. ІІІ Митридатова война се води на няколко фронта - Мала Азия, Тракия, западнопонтийските полиси, Италия и Иберия.
През пролетта на 72 г. пр. Хр. Марк Теренций Варон Лукул предприема голяма офанзива (кординирана с Луций Лициний Лукул) против съюзните на понтийския цар тракийски народи и западнопонтийски полиси. Римската военна кампания продължава до късната есен на същата година.
Евтропий пише, че проконсулът на провинция Македония пръв от римляните воюва с бесите, т.е. траките, разбива ги в голямо и ожесточено сражение в подножието на Хемус, след което ги покорява. Подвластната на бесите Ускудама е завладяна в деня, в който римските войски се доближават до нея, както и Кабиле, а римската армия достига до река Истрос, след което се насочва към западнопонтийските полиси. Оказалата съпротива Аполония е разрушена, а Калатис, Партенополис, Томи, Истрия и Бурзиаон се подчиняват на римската воля.
Именно тази кампания води до последния подем на Одриското царство, тъй като спомага за парирането на амбициите на страничните тракийски владетели, които са поставени под одриски контрол. Някои изследователи дори считат, че през 72 г. пр. Хр. цяла Тракия е присъединена от Марк Теренций Варон Лукул към провинция Македония, но това положение не е трайно, тъй като в този комплициран момент Римската република не може да затвърди придобивките си чрез поместването на гарнизони във вътрешността. Тракийските династични домове се възползват от оформената ситуация в Европейския югоизток и отстояват свободата си повече от век.
След като завършва делата си в Тракия, през пролетта на 71 г. пр. Хр. Марк Теренций Варон Лукул, по решение на римския сенат, се отправя към Италия, за да притисне от изток друг съюзник на Квинт Серторий и Митридат VІ Евпатор - Спартак. Въпреки личните качества на Спартак и постигнатите победи на бойното поле, срещу отделни римски войски, бунтът е потушен, за което допринася и провалът на Квинт Серторий и Митридат VІ Евпатор.
Дион Касий пише, че по време на управлението си в провинция Македония, през 62/61 г. пр. Хр. Гай Антоний Хибрида извършва насилия над подчиненото население и римските съюзници, но е разбит при Истрия от скитите-бастарни, при което губи дори и знамената, съхранявани в силно укрепената Генукла, намираща се на брега на река Истрос. Римляните успяват да си върнат отнетото едва през 28 г. пр. Хр., когато Марк Лициний Крас разбива Зиракс и превзема крепостта.
Пораженията, които Гай Антоний Хибрида претърпява, водят до активизиране на антиримските и антиодриските действия в района, поради което през 59 г. пр. Хр. пропреторът Гай Октавий, бащата на Август, се опитва да стабилизира положението в Тракия.
В речта на Марк Тулий Цицерон насочена против проконсула на Македония през 57-56 г. пр. Хр. Луций Калпурний Пизон се споменава за предприетите от него походи срещу одрисите, бесите и дентелетите, които поради безцеремонното му отношение от съюзници се превръщат във врагове. В отговор траките опустошават Македония, достигат до Тесалонике и прекъсват движението по Via Egnatia.
Римляните подкрепят политическите амбиции на одрисите, които проявяват склонност да действат съгласно военно-политическите им планове в района. Според Марк Тулий Цицерон, Котис подкупва Луций Калпурний Пизон със сумата от 300 таланта, за да премахне неговия политически противник Рабокент. Смъртта на Рабокент и останалите видни пратеници на бесите в стана на Луций Калпурний Пизон временно неутрализира стремежа на бесите да отстранят от власт одриската царска династия.
По времето, когато мерките предприети от Луций Калпурний Пизон спомагат за утвърждаването на одриския династичен дом на юг от Хемус, на север - Буребиста, възползвайки се от поражението на Гай Антоний Хибрида, успява да консолидира гетите.
Докато одриският династичен дом се ползва с римската подкрепа, то Буребиста е значително по-активен и може да се предположи, че действията му не винаги са в унисон с римските интереси и тези на Котис.
След поражението на Гней Помпей Велики в битката при Фарсала на 9 август 48 г. пр. Хр., Гай Юлий Цезар замисля военна кампания срещу разширилия своите владения гетски цар. Начинанието вероятно е в полза на покровителствания одриски династичен двор. Информация за подготвяните военни действия срещу Буребиста се съдържа и при Велий Патеркул, Гай Светоний Транквил, Апиан и Йорданес.
Смъртта на Буребиста вероятно настъпва около 44 г. пр. Хр. (Но е възможно гетският цар да умира след Гай Юлий Цезар) Страбон пише, че той е лишен от власт от заговорници, преди римляните да изпратят войска против него. Държавната организация се разпада първоначално на четири части, а по времето на Страбон (началото на І в. сл. Хр.) тя се дели на пет дяла. Приемници на Буребиста са Декеней, Комосик, Корил, Котисон, Дикомес, Ролес, Дапиг и Зиракс. Споменатият от Помпей Трог (Юстин) цар Орол най-вероятно е идентичен със засвидетелствания у Дион Касий гетски владетел Ролес.
В разгара на Гражданските войни, които намират своето разрешение в земите на днешния Балкански полуостров, тракийските владетели отново са засвидетелствани у изворите като активни участници. В армията на Гней Помпей Велики има 500 одриси, които под командването на сина си Садала, изпраща одриският цар Котис, както и отряди на бесите, а от Македония пристига храбрият Рескупорис с 200 души конница.
През мартенските иди, т.е. на 15 март 44 г. пр. Хр., Гай Юлий Цезар е убит, точно когато има намерение да организира военни кампании срещу Буребиста и Аршакидите. Смъртта му предизвиква политически сътресения в Рим, които обхващат значителна част от провинциите.
Дион Касий пише че, Марк Юний Брут заема подвластната територия на Садала, който умира бездетен, но приживе завещава царството си на римляните, последните, за да отмъстят на бесите за причинените злини на одриския дом, провеждат поход против тях. Римлянинът успешно реализира замисъла, като е подпомогнат във военните операциите от Рескупорис.
По всичко личи, че бесите са тези, които убиват Садала. Конфликтът между тях и одриския династичен дом се разгаря с пълна сила още по времето на Котис, баща на убития владетел, но има по-далечен произход.
Сведението се потвърждава и от Апиан, който отбелязва, че жената на един от тракийските династи - Полемократия, след като мъжът й е убит от врагове, опасявайки се за сина си, който е още дете, отива с него при римлянина и му го връчва, заедно с царското съкровище. Той дава детето на кизикийците, за да бъде отгледано, докато настъпи време да застане на бащиния престол, а съкровището насича на монети.
Някои съвременни изследователи считат, че в сведенията на античните автори няма противоречие, тъй като (ἄπαις) у Дион Касий е отбелязано в политическия смисъл на епохата, т.е. Садала не умира бездетен, а няма пряк наследник, чиято възраст да му позволява да седне на трона.
Писмените сведения се допълват от епиграфския извор от Бизия, посветен от Котис на родителите му Садала и Полемократия. Вероятно този Котис се явява детето, което Марк Юний Брут поверява на жителите на Кизик.
От сведенията на Дион Касий личи, че Рескупорис, който участва в битката при Фарсала на страната на Гней Помпей Велики, след шест години подкрепя плановете на Марк Юний Брут и Гай Касий Лонгин. Апиан пише, че той властва в стратегическите Корпилски и Сапейски проход. Рескупорис има брат - Раскос, с когото управляват областта по долното течение на река Нестос между Филипи и Абдера, т.е. земите на сапеите. Но за разлика от него, Раскос подкрепя Марк Антоний и Гай Октавиан, като и двамата предвождат по 3 000 души конница.
През 42 г. пр. Хр. при Филипи Марк Антоний и Гай Октавиан два пъти разбиват войските на Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут, които умират. Войниците от победената армия на Марк Юний Брут, които търсят спасение в гората, са уловени от Раскос и доведени пред Марк Антоний, който доволен от действията на тракийския династ пощадява живота на брат му Рескупорис. За Раскос не се знае нищо повече. Най-вероятно след битката при Филипи той умира, тъй като в последвалите събития Рескупорис е значим фактор във военно-политическите отношения в Европейския югоизток. Рескупорис успява да предаде властта на Котис, което е засвидетелствано в епиграфските извори.
Според стемата на Десау, Котис е баща на Ройметалк, чиято дъщеря е омъжена за Котис, син на Садала и Полемократия. Докато според по-новите изследвания, той се явява брат на Ройметалк. Всъщност изпуска се възможността този Котис да е наистина синът на Садала и Полемократия, който е дадаен от Марк Юний Брут за отглеждане в Кизик. Той след битката при Филипи, в унисон с тенденциите на епохата, е осиновен от Рескупорис, а след смъртта на последния застава на трона. По този начин могат да се изяснят както епиграфските, така и нумизматичните извори.
Около битката при Акций на 2 септември 31 г. пр. Хр. са споменати тракийските владетели Дикомес, Садала и Ройметалк.
Победата на Август при Акций е началото на период, характерен с повишаване на римската военно-политическа активност в земите на днешния Балкански полуостров. През 30/29 г. пр. Хр. бастарните опустошават и покоряват Мизия, а така също трибалите и дарданите, след което навлизат в земите на дентелетите, които са римски съюзници. Акцията им носи заплаха не само за слепия владетел на дентелетите Ситас, но и за Македония, което предизвиква ответните действия на Марк Лициний Крас, които са успешни.
През 29 г. пр. Хр. бастарните, които виждат, че заплахата от страна на римската войска вече не е така сериозна, предприемат нов поход против траките. Офанзивата е насочена към царя на дентелетите Ситас, когото обвиняват за всичките си нещастия, които са принудени да изтърпят. Това принуждава Марк Лициний Крас отново да се отправи срещу тях. По време на военните операции пълководецът решава да отмъсти и на траките. Като разчитат на изненадата, римляните разбиват мелдите (според някои изследователи са визирани медите) и сердите. По нареждане на Марк Лициний Крас за назидание на пленниците са отрязани ръцете.
Дион Касий пише, че той опустошава земите и на останалите траки, освен на одрисите. Последните са пощадени заради голямата почит към Дионис, като в тази връзка той отнема светилището от непокорните беси и го предоставя във властта на одриския династичен дом. Това сведение на Дион Касий, заедно с бунта на Вологес около 12 г. пр. Хр., представляват най-слабата позиция в хипотезата за авторитета, който сапеите придобиват в Тракия след смъртта на Садала.
По време на военните операции на Марк Лициний Крас срещу бесите римският съюзник Ролес изпада в сериозно затруднение, предизвикано от действията на друг гетски владетел - Дапиг. Последният притиснат от римляните търси спасение в едно укрепено място, което е превзето след предателство. В оформилата се битка Дапиг загива, но брат му, който е анонимен, е оставен жив.
Следващата операция на Марк Лициний Крас е срещу траките от околността на пещерата Кирис, които търсят спасение в нея. Вместо да предприемат продължителна обсада, римляните зазиждат всички входове на пещерата, обричайки хората в нея на смърт.
Дион Касий отбелязва, че след постигнатите успехи Марк Лициний Крас се отправя към останалите траки (гети), въпреки че те не подкрепят Дапиг, като достига до крепостта Генукла, разположена във владенията на Зиракс (вероятно бастарнски владетел), на брега на река Истрос, понеже научава, че там се съхраняват част от знамената, заграбени от бастарните при поражението на Гай Антоний Хибрида при Истрия. Зиракс не участва при отбраната - щом научава за приближаването на римската войска той отива при скитите, т.е. явно търси подкрепата на други от бастарнските вождове, с които разчита да сключи съюз. За целта у него се намира и необходимата парична сума, но не успява да се завърне навреме.
След военните действия на Марк Лициний Крас през 28 г. пр. Хр., съюзническата формация на Ролес става недостатъчно надеждна за римските военно-политически планове в района и фактически е излишна. Кампанията на Марк Лициний Крас през 29-28 г. пр. Хр. представлява най-същественият етап от покоряването на Тракия и неутрализирането на амбициите на тракийските династични домове, като именно тя оформя римската префектура в Мизия.
Според периохите на Тит Ливий, през 26/25 г. пр. Хр. на Марк Лициний Крас се налага отново да води военни действия против непокорните траки.
Около 23/22 г. пр. Хр. сенатът разглежда случая на управителя на провинция Македония Марк Прим, който предприема военни действия срещу одрисите (бесите).
Около 19/18 г. пр. Хр. Марк Лолий воюва срещу бесите, помагайки на Ройметалк - чичо и настойник на синовете на Котис.
Флор споменава за военните действия предприети преди 15 г. пр. Хр., от Гней Корнелий, син на Луций Лентул, след приключване на консулските му задължения, по време на които започва формирането на Долнодунавския лимес.
Като се възползват се от военно-политическата ситуация около 12 г. пр. Хр., бесите, чиито амбиции да си върнат властта върху светилището на Дионис, не са сломени от акцията на Марк Лолий, се вдигат на бунт. По време на военните действия последният одриски цар Рескупорис е убит (но продължители на династията стават сапейските владетели), а славата на пророк на Вологес са оказва достатъчна, за да премине на негова страна войската на загубилия авторитет Ройметалк, който се спасява от гибел само благодарение на управителя на Памфилия - Луций Калпурний Пизон Понтифекс. Дион Касий пише, че скоро след това бесите се опитват да променят наложения от римляните ред и на последните отново се налага да воюват против тях.
От последните събития в Тракия става ясно, че съюзните владетели не могат да гарантират римската власт и интереси в областта. Рим преминава от поддържането на съюзни към клиентни отношения, които се явяват предпровинциална форма на зависимост. Минаването на Тракийското царство към клиентно се облекчава от факта, че Ройметалк не притежава авторитет. Единствената възможност да продължи управлението си е чрез покровителството на Август. Може би точно по това време той получава римско гражданство и се нарича Gaius Julius Roemetalces.(Gaius Julius най-вероятно приемат и останалите тракийски владетели с името Ройметалк).
С римската подкрепа Ройметалк става едноличен управител на Тракия, а последното му споменаване в писмените извори е свързано с бунта на далматите и паноните през 6 г.
Върху покорените през 29-28 г. пр. Хр. земи по долното течение на река Истрос е създадена военна префектура, която съществува до времето на Клавдий (41-54 г.). Според сведенията на Дион Касий, провинция Мизия е образувана по време на Августовия легат Гай Попей Сабин през 15 г. (една година след смъртта на Август през 14 г., в самото начало на управлението на Тиберий). Някои изследователи поддържат мнението, че всъщност провинцията е основана през 12 г., т.е. приживе на император Август, като за целта се базират на данните съдържащи се у Annales на Тацит.
Около 13 г. Ройметалк умира и Август разделя Тракийското царство на две части. Едната е дадена на брат му Рескупорис, а другата е предоставена на Ройметалковия син Котис. При дележа Котис получава земите, в които се намират плодородните полета и селищата до западнопонтийските полиси, а за Рескупорис остават неблагоприятните територии - на север от Хемус, намиращи се под заплаха от вражески нападения.
След смъртта на Август привидното съгласие между двамата е нарушено. Акциите на Рескупорис водят до сериозни опасения в новия император - Тиберий, който не иска политическият ред да бъде нарушен. Котис се подчинява на римското изискване и разпуска войските си, а Рескупорис, преструвайки се на лоялен към разпоредбата на императора, пожелава да се срещне с Котис и в разговор да разрешат политическите си противоречия. След завършване на преговорите, за да освети съюза, Рескупорис организира пир. По време на пиршесвото Котис е окован. По този начин Рескупорис завладява територията на Тракийското царство, но с цел да се оневини пред императора заявява, че действията му са продиктувани от коварния план на Котис, който той успява да неутрализира единствено чрез решителните си ходове (Котис е премахнат). Но накрая с измама Помпоний Флак успява да задържи самия Рескупорис, който е заточен в Египет, където умира, а Тиберий възстановява реда в Тракия.
След заточението на Рескупорис, тракийските земи са отново разделени - този път между Ройметалк, син на Рескупорис, и децата на Котис и Антония Трюфайна. Но тъй като последните са непълнолетни, за техен настойник е назначен Требелен Руф.
Част от тракийската аристокрация и народът още не може да възприеме римското присъствие, а недоволството против римляните и Ройметалк е сериозно. Напрежението намира израз в избухването през 21 г. на т.нар. Койлалетска война, когато койлалетите, одрисите и диите започват акции срещу римляните и Ройметалк, които са парирани от Публий Велий.
Но съпротивата съвсем не е неутрализирана и скоро на римляните и тяхното протеже Ройметалк се налага отново да воюват с траките. Тацит пише, че по време на консулството на Гней Корнелий Лентул и Гай Калвисий Сабин, т.е. в 26 г., Гай Попей Сабин побеждава траките, обитаващи труднодостъпните райони на Хемус. Известни са и техните предводители - Динис, Тарза и Турезис.
След като Ройметалк е споменат като предводител на отряда, който подкрепя Гай Попей Сабин в действията му срещу траките, обитаващи труднодостъпната планина Хемус, в изворите името му вече не се среща. Като се има предвид поголовната сеч, която Тацит описва при превземането на неговия лагер, извършена от планинските траки, то не бива да се изпуска възможността точно по това време той да е убит.
Наследник на Ройметалк на трона на Тракийското царство е синът на Котис (убит от Рескупорис), който също се казва Ройметалк. Последният тракийски владетел на юг от Истрос е възпитан в обкръжението на император Калигула (37 - 41 г.).
Някои късни автори пишат, че около 45/46 г. в Тракия избухва бунт. С участието на царицата против Ройметалк е организиран заговор. Царят е свален от власт и вероятно убит. През 45/46 г. Клавдий анексира Тракийското царство и създава провинция Тракия.