Lysias (ок. 445-380 г. пр. Хр. ). XXVIII. Against Ergocles.
[Λυσίας. XXVIII. Κατὰ Ἐργοκλέους ἐπίλογος ]
(Heinemann)

1. [389 г. пр. Хр.] Точките по обвинението са толкова много, атиняни, и са така тежки, че Ергокъл, струва ми се, ако бъде дори по няколко пъти наказан за всяко свое престъпление, няма да даде достатъчно удовлетворение на Вашия народ. Както виждате, той предаде полисите на враговете, оскърбяваше Вашите проксени и граждани, от бедняк стана богат чрез Вашите пари. 2. А междувременно, как е възможно да им окажете снизхождение, когато виждате, че [плаветелните] съдове, които те командваха, се разрушават поради недостик на средства, като постоянно намаляват, а те, които при отплаването бяха бедни, неимуществени, така скоро придобиха огромно състояние, което не притежава никои от гражданите? Поради това е Ваш дълг, атиняни, да изразите своя гняв по повод тези факти. 3. В крайна сметка, би се получило странно противоречие, ако сега, когато самите страдате от военните налози, окажете снизхождение на крадци и мошеници, тогава, когато в предходните времена, при положение, че Вашите домове бяха богати, а и държавните доходи значителни, наказвахте със смърт хората, които посягаха на това, което притежавахте. 4. Ако Тразибул беше предложил, че ще навлезе в морето с военни кораби и ги върне стари вместо нови, опасността остане за Ваша сметка, а ползите ще отидат за неговите приятели, и ще ви доведе до бедност чрез военните налози, докато Ергокъл и ласкателите си ще направи по-богати от всеки гражданин, то, мисля, всички бихте се съгласили, никои нямаше да му позволи да навлезе в морето с тези [плаветелни] съдове. 5. Обърнете внимание и на това, веднага като поставовихте да се направи опис на парите, получени от полисите, и разпоредихте той [Тразибул] заедно с останалите военачалници да се явят в Атина, за да предоставят отчет [за действията си], Ергокъл почнал да говори, че Вие предприемате шантаж и опитвате да се върнете към предишните си навици, като съветвал Тразибул да завземе Бизантион, да задържи флота при себе си и да се ожени за дъщерята на Севт [Севт син на Месад – много важно сведение към 390 г. пр. Хр., което кореспондира с Dem. C. Arist. 127 (Butsher-Rennie), IG II² 349 и се намира в противоречие с Athen. IV. 131a-f (Kutsher; Westermann-Rosenberg; Peppink; Gullick) и Corn. Nep. Ipf. 3 (Nipperdey; Marshall). Т.е. Севт има дъщеря, която предлага на Ксенофонт и Тразибул, а накрая омъжва за Ификрат. Тя е сестра на Котис, син на Севт. Поради това Демостен твърди, че Керсеблепт и Харидем се намират в родниска връзка подобно на Котис и Ификрат. Така се решават много спекулативни въпроси свързани с възрастта на Менестий, син на Ификрат от дъщерята на Севт и сестра на Котис,заеманата от него длъжност и синовете на Керсеблепт – Йолай, Посидоний, Медиста и Терес, които са засвидетелствани в надписа от Делфи - Syll. 195. Този надпис трябва да се датира около 281 г. пр. Хр., както го е направил К. Ю. Белох, което го поставия във връзка с още един надпис от Делфи издаден в чест на Котис, син на Райздос, цар на траките - датиран около 261 г. пр. Хр. - Syll. 438. Тези проблеми са твърде добре известни в съвременната наука. Но е трудно, дори е невъзможно, да се поставят под съмнение сведенията на Лизий и Демостен, т.е. при смъртта на Котис около 360 г. пр. Хр. Керсеблепт и братята му са още деца]: “за да парира у тях [атиняните] желанието за шантаж – добави той; по този начин ти [Тразибул] ще постигнеш това, че те повече няма да плетят интриги против теб и приятелите ти, а ще бъдат принудени да се опасяват за своята съдба.” Ето до каква степен, атиняни, те като придобиха сила и ползвайки от Вашите пари, започнаха да се чувстват чужди на отечеството. 7. Те в едно и също време притежават богатство, ненавиждат Ви и не искат повече да бъдат подвластни на Вас, а да властват над Вас. Опасявайки се за откраднатите пари, те са готови да завземат укрепени места, да учредят олигархия, с една дума, по всякакъв начин се стараят, по всяко време Вие да се намирате в най-големи опасности: така, казват те, Вие повече няма да обръщате внимание на техните престъпни дела, но, опасявайки се за себе си и отечеството, няма да ги обезпокоявате. 8. Тразибул, атиняни, добре е направил, че именно така завърши живота си (за него не е необходимо повече да се говори): той не е трябвало да живее, при мисълтта за такива мътни планове, а и не е трябвало да умира от Вашите ръце, поради това той Ви оказа някакво благодеяние [чрез смъртта си]; но именно по този път е бил длъжен да се раздели с отечеството. 9. Както виждам, те под влияние на доскорошната Еклесия уж не искат пари, а се стараят за живота си да дадат подкуп на оратори, врагове и притания, въобще много атиняни използват подкупа с пари. Вие сте длъжни да снемете от Вас едно такова подозрение, като го [Ергокъл] приготвите за наказание, показвайки на всички, че на света няма толкова пари, които да Ви заставят да оставите виновните без наказание, 10 (това) в крайна сметка, разберете, атиняни, че на съд е не само Ергокъл, а цялата държава! В този момент Вие показвате на чиновниците си, дали са длъжни да бъдат честни или могат, като наберат от Вас, по всякакъв начин, колкото се може повече пари, да се доберат до оправдание с тези способи, с които действат в момента. 11. Но ето какво трябва да помните добре, атиняни: който при това бедствено положение, в което се намирате предава полиса на враговете, иска да краде пари или взима подкупи, той предава на врага също [крепостните] стените и флота и вместо демокрация учредява олигархия; заради това Ви не трябва да се поддавате на техните внушения; а да дадете на целия свят пример и да не поставите нито користта, нито мъката и въобще нищо по-горе от тяхното наказание. 12. Както аз считам, атиняни, Ергокъл няма да започне да се оправдава по повод Халикарнас - длъжността, или действията си, а ще акцентира върху това, че се е върнал от Фила, приятел е на демоса и е делил с Вас опасностите. Но по мое мнение, атиняни, сред тези хора няма такъв, 13 който да е взимал участие във Вашите опасности, било то заради свободата или справедливостта, желайки да усили авторитета на законите, ненавиждайки престъпността, този, казвам аз, не е лош гражданин, на него по справедливост може да се причисли в заслуга изгнание; но, който, връщайки се от изгнание, при демокрация върши зло на демоса, обогатявайки своя дом за Ваша сметка, той е длъжен да предизвика недоволство Ви в значително по-голяма степен, околкото колегията на Тридесетте. 14. Последните и затова са били избрани, за да Ви навредят, с каквото могат; а на тези се доверихте, за да възвеличат и освободят отечеството; но те нищо от това не направиха; напротив, доколкото от тях е зависи, Вие се намирате в ужасна опасност, така че с по-голямо право, отколкото тях, можете да пожалите себе си, своите жени и деца, където търпите позор от такива хора. 15. Когато ни се струва, че ние вече сме достигнали до спасение, ние претърпяваме от своите чиновници по-ужасно зло, отколкото от неприятеля. А междувременно, всички Вие знаете, че в случай на неуспех няма да имате никаква надежда за спасение. Поради това Вие сте длъжни, убеждавайки се взаимо, да ги подложите на най-тежко наказание и да покажете на всички елини, че наказвате виновните и ще направите по-добри своите чиновници. 16. Такъв е моят съвет към Вас; а Вие сте длъжни да помните, че ако го последвате, то взимате правилно решение за себе си; в противен случай всички граждани у Вас ще станат по-лоши. Освен това, атиняни, ако ги оправдаете, те въобще няма да са Ви благодарни, а ще бъдат благодарни затова, че са изразходвали и откраднатите пари. При това положение, ще получите единствено тяхната вражда, а за спасението си ще бъдат признателни на парите. 17. Накрая, атиняни, както халикарнасците, така и всички, които са обидени от тях, ако подложите подсъдимите на най-тежкото наказание, ще кажат, че макар те да са ги погубили, то Вие сте се притекли на помощ; но ако ги оправдаете, то те ще счетат и Вас за съмишленици на своите предатели. Поради това сте длъжни да вземете всичко изредено под внимание и едновременно с изразяването на благодарност към своите приятели 18 да подложите на наказание виновните.

... При това нека моят историк бъде такъв - безстрашен, неподкупен, свободен, приятел на свободната реч и истината, да нарича, както казва комическия поет, смокинята - смокиня, коритото - корито, да не се води в нищо от омраза или приятелско чувство, да не предпазва от състрадание, свян или боязън, справедлив съдя, благосклонен към всички до степен такава, че да не дава никому повече от нужното, чужденец и без родина в книгите си, със собствен закон, без цар над себе си, мислещ не каквото счита този или онзи, а говорещ това, което действително е станало ...

От "Как трява да се пише история" - Лукиан

... Никакви контакти, никакви познаства, само презрение! Приятел, гост, другар, олтар на Милостта - всичко това е голяма глупост. Да съжаляваш плачещия, да помагаш на бедния - това е беззаконие, провал на наравите! Животът ми ще бъде самотен, като на вълк, и единственият ми приятел ще бъде Тимон! Всички останали са врагове и заговорници, да проговориш някому от тях, е омърсяване. И ако само видя, никого, денят е нещастен. И въобще нека за мен те не се различават от каменни и бронзови статуи. И нито вестител от тях ще приемам, нито възлияние с тях ще правя. Нека пустинята бъде границата ми с тях! Близки, роднини, съграждани, самото отечество - всичко това са празни и ненужни имена, амбиции на безразсъдни хора! Нека само Тимон да бъде богат, да презира всички, сам да живее със себе си в разкош, далече от ласкателство и досадни похвали! Нека сам да принася жертви и участва в жертвени пирове! Сам да си бъде съсед и близък - далече от другите! Нека да бъде решено: ако трябва да умре, сам ще се прости със себе си и ще си сложи погребален венец! И нека имам най-приятното име " Човекомразецът" - белези на нрава ми да бъдат мрачността, грубостта, суровостта, злобата и ненавистта към хората! Ако видя някого, който загива в огън и моли да угася пламъка, то с масло и смола ще го гася! Ако зимно време реката отнася някого и той протяга ръце с молитва да бъде изваден, то ще го блъсна и потопя с главата надолу, така че да не може да изплува! Така ще си получи заслуженото! Законът беше внесен от Тимон, син на Ехекратид, от дема Колит; гласуван беше в Еклесията от същия Тимон. Така! Решихме го вече и мъжки държим на това! ...

От :"Тимон (Човекомразецът)" - Лукиан