Fasti triumphales

(InscrIt-13-01, 00001b = CIL 01, p 341 = D 00069 (p 169) = AE 1889, 00070 = AE 1893, 00080 = AE 1904, 00113 = AE 1904, +00196 = AE 1930, 00060)

752/1 Romulus Martis f(ilius) rex ann(o) [I] / de Caeninensibus K(alendis) Mar[t(iis)]

[752/1] [Ro]m[ulus] Marti[s f(ilius)] rex II a[nn(o) I] / [de Antemnatibus // ]

[11 реда са изгубени]

[...] [Ancus Marcius 3 f(ilius) 3 n(epos) rex de 3] / [Sabi]neis et [Veientibus 3]

[...] L(ucius) [T]arquinius Damarati f(ilius) an(no) CLV[3] Priscus rex de Latineis K(alendis) Quinct(ilibus)

588/7 L(ucius) Tarquinius Damarati f(ilius) an(no) CLXV / Priscus rex II de Etrusceis [K(alendis) A]pr(ilibus)

585/4 L(ucius) Tarquinius Damarati f(ilius) ann(o) CLXVIII / Priscus rex III de Sabineis Idib(us) Sext(ilibus)

571/0 Ser(vius) Tullius rex de Etruscis VI K(alendas) Dec(embres) a(nno) CXXCII

567/6 Ser(vius) Tullius rex II de Etrusc(eis) VIII K(alendas) Iun(ias) a(nno) CXXCVI

[...] Ser(vius) Tullius rex III ann(o) CXXC[3] / de Etrusceis IIII Non(as) [3]

[...] L(ucius) Tarq[uinius Prisci f(ilius) ann(o) 3] / Dama[rati n(epos) Superb(us) rex de Volsceis 3]

[...] L(ucius) Tarqui[nius Prisci f(ilius) Damarati n(epos) a(nno) 3] / Super[bus rex II de Sabineis 3]

[509/8] P(ublius) Valer[ius Volusi f(ilius) 3 n(epos) Poplicola a(nno) CCXLIV] / co(n)s(ul) d[e Veientib(us) et Tarquiniensib(us) K(alendis) Mart(iis)]

[505/4] M(arcus) Valer[ius Volusi f(ilius) 3 n(epos) Volusus a(nno) CCXLVIII] / co(n)s(ul) [de Sabineis 3]

[505/4] P(ublius) Postu[mius Q(uinti) f(ilius) 3 n(epos) Tubertus ann(o) CCXLVIII] / co(n)s(ul) [de Sabineis 3]

[504/3] P(ublius) Valeriu[s Volusi f(ilius) 3 n(epos) ann(o) CCXLIX] / Poblicol[a II co(n)s(ul) IIII de Sa]bine[is] / et Veient[ibus 3 Non]as Mai(as)

503/2 P(ublius) Postumiu[s Q(uinti) f(ilius) 3 n(epos) Tubert]us ann(o) CCL / co(n)s(ul) II o[vans de Sabinei]s III Non(as) Apr(iles)

503/2 Agrippa M[enenius C(ai) f(ilius) 3 n(epos) Lan]atus ann(o) CCL / co(n)s(ul) de [Sabineis prid]ie Non(as) Apr(iles)

502/1 Sp(urius) Cassiu[s 3 f(ilius) 3 n(epos) Vicellinu]s ann(o) CCLI / co(n)s(ul) d[e Sabineis //]

[(?)496/5] A(ulus) Postu[mius P(ubli) f(ilius) 3 n(epos) Albus ann(o) CCLVII] / Regil[lensis dict(ator) de Latineis 3]

[494/3] M(anius) Vale[rius Volusi f(ilius) 3 n(epos) Maxim(us) ann(o) CCLIX] / dic[t(ator) de Sabineis et Medullineis // ]

[6 lines lost]

[486/5] [Sp(urius) Cassius 3 f(ilius) 3 n(epos) Vicellinus II ann(o) CCLXVII] / [co(n)s(ul) III de Volsceis Herniceis] / [3] K(alendis) Iun(iis)

475/4 [P(ublius) Valerius P(ubli) f(ilius) Volusi n(epos) Poplic]ola an(no) CCLXXIIX / [co(n)s(ul) de Veientibus Sabi]neisque K(alendis) Mai(is)

474/3 [A(ulus) Manlius Cn(aei) f(ilius) P(ubli) n(epos) Vulso co(n)]s(ul) ann(o) CCLXXIX / [ovans de Veientibus I]dibus Mart(iis)

[468/7] [T(itus) Quinctius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Capitolin(us) Barba]t(us) a(nno) CCXX[CV] / [co(n)s(ul) II de Volsceis Antiatibus 3]

[462/1] [L(ucius) Lucretius T(iti) f(ilius) T(iti) n(epos) Tricipitinus ann(o) CCXCI] / [co(n)s(ul) de Aequeis et Vo]ls[ceis 3]

[462/1] [T(itus) Veturius T(iti) f(ilius) 3 n(epos)] Gemin[us Cicurin(us) an(no) CCXCI] / [co(n)s(ul) ovans de Aequ]eis et [Volsceis 3]

[459/8] [Q(uintus) Fabius M(arci) f(ilius) K(aesonis) n(epos) Vibulanus co(n)s(ul) III an(no) CCXCIV] / [de Ae]queis e[t Volsceis 3 No]n(is) Mai(is)

459/8 [L(ucius) Cornelius Ser(vi) f(ilius) P(ubli) n(epos) M[alugine(n)s(is)] an(no) CCXCIV / [Uriti]nus co(n)s(ul) de Volsceis [A]ntiatib(us) IV Id(us) Mai(as)

458/7 [L(ucius) Quin]ctius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Cincin[n]atus an(no) CCXCV / [dict(ator)] de Aequeis Idibus Septembr(ibus)

449/8 [L(ucius) Valer]ius P(ubli) f(ilius) P(ubli) n(epos) Poplicola Potit(us) an(no) CCCIV / [co(n)s(ul)] de Aequeis Idibus Sextil(ibus)

449/8 [M(arcus) Hora]tius M(arci) f(ilius) L(uci) n(epos) Barbatus ann(o) CCCIV / [co(n)s(ul) de] Sabin[eis] VII K(alendas) Septembr(es)

443/2 [M(arcus) Gega]nius M(arci) [f(ilius) 3 n(epos) Mace]rinus ann(o) CCCX / [co(n)s(ul) II] de V[olsceis N]onis Sep(tembribus)

437/6 [M(arcus) Valerius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Lactuca(?) Maxi]mus an(no) CCCXVI / [co(n)s(ul) de 3]us Idib(us) Sex[t(ilibus)]

[25 реда са изгубени]

[367/6] [//] / [M(arcus) Furius L(uci) f(ilius) Sp(uri) n(epos) Camillus IV ann(o) CCCXXCVI] / [dict(ator) V de Galleis 3] Nov(embres)

361/0 [T(itus) Quinctius 3 f(ilius) 3 n(epos) Pennus Capitol(inus)] a(nno) CCCXCII / [Crispinus dict(ator) de Galleis 3]nalibus

361/0 [C(aius) Sulpicius M(arci) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Peticus] an(no) CCCXCII / [co(n)s(ul) II de Herniceis 3 Ma]rt(iis)

360/59 [C(aius) Poetelius C(ai) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Libo Visolus] an(no) CCCXCIII / co(n)s(ul) de Galleis et Tiburtibus IV K(alendas) [S]ext(iles)

360/59 M(arcus) Fabius N(umeri) f(ilius) M(arci) n(epos) Ambustus co(n)s(ul) an(no) CCCXCIII / ovans de Herniceis Nonis Sept(embribus)

358/7 C(aius) Sulpicius M(arci) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Peticus II ann(o) CCCXCV / dict(ator) de Galleis Nonis Mai(is)

358/7 C(aius) Plautius P(ubli) f(ilius) P(ubli) n(epos) Proculus co(n)s(ul) ann(o) CCCXCV / de Herniceis Idibus Mai(is)

357/6 C(aius) Marcius L(uci) f(ilius) C(ai) n(epos) Rutilus co(n)s(ul) ann(o) CCCXCVI / de Privernatibus K(alendis) Iun(iis)

356/5 C(aius) Marcius L(uci) f(ilius) C(ai) n(epos) Rutilus dict(ator) an(no) CCCXCVII / de Tusceis pridie Non(as) Mai(as)

354/3 M(arcus) Fabius N(umeri) f(ilius) M(arci) n(epos) Ambustus II ann(o) CCCXCIX / [co(n)s(ul) I]II de Tiburtibus III Non(as) Iun(ias)

350/49 [M(arcus) Popi]llius M(arci) f(ilius) C(ai) n(epos) Laenas co(n)s(ul) III an(no) CDIII / [de G]alleis Quirinalibus

346/5 [M(arcus) Va]lerius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Corvus co(n)s(ul) II ann(o) CDVII / [de] Antiatibus Volsceis Satricaneisq(ue) K(alendis) Febr(uariis)

343/2 [M(arcus) Vale]rius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Corvus II ann(o) CDX / [co(n)s(ul)] III de Samnitibus X K(alendas) Oct(obres)

343/2 [A(ulus) Cor]nelius P(ubli) f(ilius) A(uli) n(epos) Cossus Arvina an(no) CDX / [c]o(n)s(ul) de Samnitibus VIIII K(alendas) Oct(obres)

340/39 [T(itus)] Manlius L(uci) f(ilius) A(uli) n(epos) Imperiossus Torquat(us) a(nno) CDXIII / co(n)s(ul) III de Latineis Campaneis Sidicineis / [A]urunceis XV K(alendas) Iunias
339/8 [Q(uintus) P]ublilius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Philo co(n)s(ul) anno CDXIV / de Latineis Idibus Ianuar(iis)

338/7 L(ucius) Furius Sp(uri) f(ilius) M(arci) n(epos) Camillus co(n)s(ul) ann(o) CDXV / de Pedaneis et Tiburtibus IIII K(alendas) Oct(obres)

338/7 C(aius) Maenius P(ubli) f(ilius) P(ubli) n(epos) co(n)s(ul) de Antiatibus an(no) CDXV / Lavinieis Veliterneis pridie K(alendas) Oct(obres)

335/4 M(arcus) Valerius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Corvus III co(n)s(ul) IV an(no) CDXIIX / de Caleneis Idibus Mart(iis)

329/8 [L(ucius)] Aimilius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Mamercin(us) ann(o) CDXXIV / Privernas co(n)s(ul) II de Privernatib(us) K(alendis) Mart(iis)

329/8 C(aius) Plautius P(ubli) f(ilius) P(ubli) n(epos) Decianus co(n)s(ul) an(no) CDXXIV / de Privernatibus K(alendis) Mart(iis)

326/5 [//] / Q(uintus) Publilius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Philo II ann(o) CDXXVII / primus pro co(n)s(ule) de Samnitibus / Palaeopolitaneis K(alendis) Mai(is)

324/3 L(ucius) Papirius Sp(uri) f(ilius) L(uci) n(epos) Cursor dict(ator) ann(o) CDXXIX / de Samnitibus III Non(as) Mart(ias)

322/1 L(ucius) Fulvius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Curvus co(n)s(ul) ann(o) CDXXXI / de Samnitibus Quirinalibus

322/1 Q(uintus) Fabius M(arci) f(ilius) N(umeri) n(epos) Maximus Rullian(us) an(no) CDXXXI / co(n)s(ul) de Samnitibus et Apuleis XII K(alendas) Mart(ias)

319/8 L(ucius) Papirius Sp(uri) f(ilius) L(uci) n(epos) Cursor II co(n)s(ul) III an(no) CDXXXIV / de Samnitibus X K(alendas) Septembr(es)

314/3 C(aius) Sulpicius Ser(vi) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Longus anno CDXXXIX / co(n)s(ul) III de Samnitibus K(alendis) Quint(ilibus)

312/1 M(arcus) Valerius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Maximus ann(o) CDXXXXI / co(n)s(ul) de Samnitibus Soraneisq(ue) Idib(us) Sext(ilibus)

311/0 C(aius) Iunius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Bubulcus Brutus an(no) CDXLII / co(n)s(ul) III de Samnitibus Nonis Sext(ilibus)

311/0 Q(uintus) Aemilius Q(uinti) f(ilius) L(uci) n(epos) Barbula ann(o) CDXLII / co(n)s(ul) II de Etrusceis Idibus Sext(ilibus)

309/8 L(ucius) Papirius Sp(uri) f(ilius) L(uci) n(epos) Cursor III ann(o) CDXLIV / dict(ator) II de Samnitibus Idibus Oct(obribus)

309/8 Q(uintus) Fabius M(arci) f(ilius) N(umeri) n(epos) Maximus Rullian(us) an(no) CDXLIV / II pro co(n)s(ule) de Etrusceis Idibus Nov(embribus)

306/5 Q(uintus) Marcius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Tremulus co(n)s(ul) an(no) CDXLVII / de Anagnineis Herniceisq(ue) pridie K(alendas) Quint(iles)

305/4 M(arcus) Fulvius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Curvus Paetin(us) ann(o) CDXLIIX / co(n)s(ul) de Samnitibus III Non(as) Oct(obres)

304/3 P(ublius) Sempronius P(ubli) f(ilius) C(ai) n(epos) Sophus ann(o) CDXLIX / co(n)s(ul) [[L]] de Aequeis VII K(alendas) Oct(obres)

304/3 P(ublius) Sulpicius Ser(vi) f(ilius) P(ubli) n(epos) Saverrio an(no) CDXLIX / co(n)s(ul) de Samnitibus IIII K(alendas) Nov(embres)

302/1 C(aius) Iunius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Bubulcus Brutus II an(no) CDLI / dict(ator) de Aequeis III K(alendas) Sext(iles)

301/0 M(arcus) Valer[i]us M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Cor[vus] an(no) CDLII / IV dict(ator) II [de] Etrusceis et [Ma]rseis / X K(alendas) De[cem]br(es)

[299/8] M(arcus) Fulvius Cn(aei) f(ilius) Cn(aei) n(epos) ann(o) CD[LIV] / Paetinus co(n)s(ul) de Samnitibus / Nequinatibusque VII K(alendas) Oct(obres)

298/7 Cn(aeus) Fulvius Cn(aei) f(ilius) Cn(aei) n(epos) Maxim(us) an(no) CDLV / Centumalus co(n)s(ul) de Samnitibus / Etrusceisque Idibus Nov(embribus)

295/4 Q(uintus) Fabius M(arci) f(ilius) N(umeri) n(epos) Maximus an(no) CDLIIX / Rullianus III co(n)s(ul) V de Samnitibus / et Etrusceis Galleis prid(ie) Non(as) Sept(embres)

294/3 L(ucius) Postumius L(uci) f(ilius) Sp(uri) n(epos) Megell(us) an(no) CDLIX / co(n)s(ul) II de Samnitib(us) et Etruscis VI K(alendas) Apr(iles)

294/3 M(arcus) Atilius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Regulus co(n)s(ul) a(nno) CDLIX / de Volsonibus et Samnitib(us) V K(alendas) Apr(iles)

293/2 Sp(urius) Carvilius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Maximus a(nno) CDLX / co(n)s(ul) de Samnitibus Idibus Ian(uariis)

293/2 [L(ucius) Papiriu]s L(uci) f(ilius) Sp(uri) n(epos) Cursor an(no) CDLX / [co(n)s(ul) de Sam]nitibus Idibus Febr(uariis)

291/0 [Q(uintus) Fabius Q(uinti) f(ilius) M(arci) n(epos) M]aximus an(no) CDLXII / [Gurges pro co(n)s(ule) de Samnitibus 3] K(alendis) Sext(ilibus)

[21 реда са изгубени]

[282/1] [//] / [C(aius) Fabricius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Luscinus an(no) CDLXXL] / [co(n)s(ul) de Samnitibus Lucaneis] / [Brutti]eisque III Nonas Mart(ias)

281/0 [Q(uintus) Mar]cius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Philippus an(no) CDLXXII / [co(n)s(ul) d]e Etrusceis K(alendis) April(ilibus)

280/79 [Ti(berius) Coru]ncanius Ti(beri) f(ilius) Ti(beri) n(epos) co(n)s(ul) an(no) CDLXXIII / [de V]ulsiniensibus et Vulcientib(us) K(alendis) Febr(uariis)

280/79 [L(ucius) Ai]milius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Barbula an(no) CDLXXIII / pro co(n)s(ule) de Tarentineis Samnitibus / et Sallentineis VI Idus Quint(iles)

278/7 C(aius) Fabricius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Luscinus II an(no) CDLXXV / co(n)s(ul) II de Lucaneis Bruttieis Tarentin(eis) / Samnitibus Idibus Decembr(ibus)

277/6 C(aius) Iunius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Brutus Bubulc(us) an(no) CDLXXVI / co(n)s(ul) II de Lucaneis et Bruttieis Non(is) Ian(uariis)

276/5 Q(uintus) Fabius Q(uinti) f(ilius) M(arci) n(epos) Maximus an(no) CDLXXVII / Gurges II co(n)s(ul) II de Samnitibus / Lucaneis Bruttieis Quirinalib(us)

275/4 M(anius) Curius M(ani) f(ilius) M(ani) n(epos) Dentat(us) IV a(nno) CDLXXIIX / [co(n)s(ul) II de Sa]mnitib(us) et rege Pyrrho / [3 F]ebr(uariis)

275/4 [L(ucius) Cornelius] Ti(beri) f(ilius) Ser(vi) n(epos) Lentul(us) a(nno) CDLXXIIX / [Caudin(us) c]o(n)s(ul) de Samnitibus et / [Lucaneis] K(alendis) Mart(iis)

273/2 [C(aius) Claudius M(arci)] f(ilius) C(ai) n(epos) Canina an(no) CDXXC / [co(n)s(ul) II de Luca]neis Samnitibus / [Bruttieisque] Quirinalibus

[272/1] [Sp(urius) Carvilius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Ma]ximus II an(no) CD[XXCI] / [co(n)s(ul) II de Samnitib(us) Lucaneis Bruttieis] / Tarentin[eis]que Non[is 3]

[272/1] L(ucius) Papirius L(uci) f(ilius) [Sp(uri) n(epos)] Cursor I[I an(no) CDXXCI] / co(n)s(ul) II de Ta[ren]tineis L[ucaneis Samnitib(us)] / Bruttieis[que] I[3]

[270/69] [Cn(aeus)] Cornel[ius P(ubli) f(ilius) Cn(aei) n(epos) Blasio an(no) CDXXCIII] / [co(n)s(ul)] de Regi[neis 3]

[268/7] [P(ublius) Semp]ronius P(ubli) f(ilius) P(ubli) [n(epos) Sophus co(n)s(ul) an(no) CDXXCV] / de Peicentibus [3]

[268/7] Ap(pius) Claudius Ap(pi) f(ilius) C(ai) [n(epos) Russus an(no) CDXXCV] / co(n)s(ul) de Peicen[tibus 3]

[267/6] M(arcus) Atilius M(arci) f(ilius) L(uci) n(epos) Re[gu]lus a[n(no) CDXXCVI] / co(n)s(ul) de Sallentineis VIII [K(alendas) Febr(uarias)]

[267/6] L(ucius) Iulius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Libo co(n)s(ul) an(no) C[DXXCVL] / de Sallentineis VIII K(alendas) Febr(uarias)

266/5 D(ecimus) Iunius D(ecimi) f(ilius) D(ecimi) n(epos) Pera co(n)s(ul) an(no) CDXXCVII / de Sassinatibus V K(alendas) Octobr(es)

266/5 N(umerius) Fabius C(ai) f(ilius) M(arci) n(epos) Pictor co(n)s(ul) an(no) CDXXCVII / de Sassinatibus III Nonas Oct(obres)
266/5 N(umerius) Fabius C(ai) f(ilius) M(arci) n(epos) Pictor II co(n)s(ul) an(no) CDXXCVII / de Sallentineis Messapieisque K(alendis) Febr(uariis)

266/5 D(ecimus) Iunius D(ecimi) f(ilius) D(ecimi) n(epos) Pera II co(n)s(ul) an(no) CDXXCVII / de Sallentineis Messapieisq(ue) Non(is) Febr(uariis)

264/3 M(arcus) Fulvius Q(uinti) f(ilius) M(arci) n(epos) Flaccus an(no) CDXXCIX / co(n)s(ul) de Vulsiniensibus K(alendis) Nov(embribus)

263/2 M(anius) Valerius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Maxim(us) an(no) CDXC / Messalla co(n)s(ul) de Poeneis et rege Siculor(um) / Hierone XVI K(alendas) April(es)

260/59 [//] / C(aius) Duilius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) co(n)s(ul) primus an(no) CDXCIII / navalem de Sicul(eis) et classe Poenica egit / K(alendis) Interkalar(ibus)

259/8 L(ucius) Cornelius L(uci) f(ilius) Cn(aei) n(epos) Scipio co(n)s(ul) an(no) CDXCIV / de Poeneis et Sardin(ia) Corsica V Id(us) Mart(ias)

258/7 C(aius) Aquillius M(arci) f(ilius) C(ai) n(epos) Florus an(no) CDXCV / pro co(n)s(ule) de Poeneis IIII Non(as) Oct(obres)

[258/7] C(aius) Sulpicius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Paterculus an(no) CDX[CV] / co(n)s(ul) de Poeneis et Sardeis III N[on(as) Oct(obres)]

[257/6] A(ulus) Atilius A(uli) f(ilius) C(ai) n(epos) Caiatinus pr(aetor) an(no) [CDXCVI] / ex Sicilia de Poeneis XIIII K(alendas) F[ebr(uarias)]

[257/6] C(aius) Atilius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Regulus co(n)s(ul) a(nno) [CDXCVI] / de Poeneis navalem egit VIII [3]

[256/5] L(ucius) Manlius A(uli) f(ilius) P(ubli) n(epos) Vulso Long(us) an(no) [CDXCVII] / co(n)s(ul) de Poeneis navalem egit VIII [3]

[254/3] Ser(vius) Fulvius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Paetinus a(nno) CDX[CIX] / Nobilior pro co(n)s(ule) de Cossurensibus / et Poeneis navalem egit XIII K(alendas) Febr(uarias)

254/3 M(arcus) Aimilius M(arci) f(ilius) L(uci) n(epos) Paullus an(no) CDXCIX / pro co(n)s(ule) de Cossurensibus et Poeneis / navalem egit XII K(alendas) Febr(uarias)

253/2 Cn(aeus) Cornelius L(uci) f(ilius) Cn(aei) n(epos) Scipio Asina an(no) D / pro co(n)s(ule) de Poeneis X K(alendas) April(es)

253/2 C(aius) Sempronius Ti(beri) f(ilius) Ti(beri) n(epos) Blaesus co(n)s(ul) an(no) D / de Poeneis K(alendis) April(ibus)

252/1 C(aius) Aurelius L(uci) f(ilius) C(ai) n(epos) Cotta co(n)s(ul) an(no) DI / de Poeneis et Siculeis Idibus April(ibus)

[250/49] L(ucius) Caecilius L(uci) f(ilius) C(ai) n(epos) Metellus pro co(n)s(ule) a(nno) DII[I] / de Poeneis VII Idus Septemb(res)

241/0 C(aius) Lutatius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Catulus pro a(nno) DXII / co(n)s(ule) de Poeneis ex Sicilia navale(m) / egit IIII Nonas Octobr(es)

241/0 Q(uintus) Valerius Q(uinti) f(ilius) P(ubli) n(epos) Falto pro pr(aetore) a(nno) DXII / ex Sicilia navalem egit prid(ie) Non(as) Oct(obres)

241/0 Q(uintus) Lutatius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Cerco co(n)s(ul) an(no) DXII / de Falisceis K(alendis) Mart(iis)

241/0 A(ulus) Manlius T(iti) f(ilius) T(iti) n(epos) Torquatus ann(o) DXII / Atticus co(n)s(ul) II de Falisceis IV Non(as) Ma[rt(ias)]

[236/5] P(ublius) Cornelius L(uci) f(ilius) Ti(beri) n(epos) Lentulus an(no) DXV[II] / Caudinus co(n)s(ul) de Ligurib(us) Idib(us) Inter[k(alaribus)]

[235/4] T(itus) Manlius T(iti) f(ilius) T(iti) n(epos) Torquatus an(no) DXV[III] / co(n)s(ul) de Sardeis VI Idus Mart(ias)

[234/3] Sp(urius) Carvilius Sp(uri) f(ilius) C(ai) n(epos) Maximus an(no) D[XIX] / co(n)s(ul) de Sardeis K(alendis) April(ibus)

233/2 Q(uintus) Fabius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Maximus anno DXX / Verrucossus co(n)s(ul) de Liguribus K(alendis) Febr(uariis)

[233/2] M(anius) Pomponius M(ani) f(ilius) M(ani) n(epos) Matho ann(o) DX[X] / co(n)s(ul) de Sardeis Idibus Mart(iis)

231/0 C(aius) Papirius C(ai) f(ilius) L(uci) n(epos) Maso co(n)s(ul) ann(o) DXXII / de Corseis primus in monte Albano / III Nonas Mart(ias)

228/7 Cn(aeus) Fulvius Cn(aei) f(ilius) Cn(aei) n(epos) Centumalus a(nno) DXXV / pro co(n)s(ule) ex Illurieis naval(em) egit X K(alendas) Quint(iles)

225/4 L(ucius) Aimilius Q(uinti) f(ilius) Cn(aei) n(epos) Papus co(n)s(ul) an(no) DXXIIX / de Galleis III Nonas Mart(ias)

223/2 C(aius) Flaminius C(ai) f(ilius) L(uci) n(epos) co(n)s(ul) anno DXXX / de Galleis VI Idus Mart(ias)

223/2 P(ublius) Furius Sp(uri) f(ilius) M(arci) n(epos) Philus co(n)s(ul) anno DXXX / de Galleis et Liguribus IIII Idus Mar[t(ias)]

[222/1] M(arcus) Claudius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Marcellus an(no) DXX[XI] / co(n)s(ul) de Galleis Insubribus et Germ[an(eis)] / K(alendis) Mart(iis) isque spolia opima rettu[lit] / duce hostium Virdumaro ad Clastid[ium] / [interfecto]

[няколко реда са изгубени]
[197/6] [//] / [Q(uintus) Minucius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Rufus co(n)s(ul) ann(o) DLVI] / de G[alleis Liguribusque in monte] / Alban[o 3]

[196/5] [M(arcus)] Claudiu[s M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos)] Marcellus a(nno) DLV[II] / [co(n)s(ul)] de Gal[leis Ins]ubrib(us) IV Non(as) M[art(ias)]

[196/5] [Cn(aeus) Co]rneli[us 3 f(ilius) 3] n(epos) Blasio a(nno) [DLVII] / [quo]i qu[od Hispan(iam) cit]eri[or(em) extra] / [o]rdinem [obtinuerat permissum est] / ovans [de Celtibereis 3]

[195/4] M(arcus) Helv[ius 3 f(ilius) 3 n(epos) pro co(n)s(ule) anno DLIIX] / [ovans de Celtibereis 3]

[195/4] Q(uintus) M[inucius Q(uinti) f(ilius) L(uci) n(epos) Thermus an(no) DLIIX] / pr[o co(n)s(ule) ex Hispan(ia) ulterior(e) 3]

[194/3] M(arcus) Por[cius M(arci) f(ilius) Cato pro co(n)s(ule) an(no) DLIX] / ex Hi[spania citeriore 3]

[194/3] [T(itus)] Quinc[tius T(iti) f(ilius) L(uci) n(epos) Flamininus an(no) DLIX] / pro co(n)s(ule) [ex Macedonia et rege] / Philippo [per trid(uum) 3]

[191/0] M(arcus) Fulvius M(arci) [f(ilius) Ser(vi) n(epos) Nobilior an(no) DLXII] / pro co(n)s(ule) ov[ans ex Hispania ulteriore] / XV K(alendas) Ian(uarias)

[191/0] [P(ublius) Co]rne[lius Cn(aei) f(ilius) L(uci) n(epos) Scipio Nasica an(no) DLXII] / [co(n)s(ul) de Galleis Boieis // ]

[189/8] [L(ucius) Aimilius M(arci) f(ilius) 3 n(epos) Regillus pro an(no) DLXIV] / pr(aetore) ex Asia de [reg(e) Antiocho naval(em)] / egit K(alendis) Febr(uariis)

[189/8] L(ucius) Cornelius P(ubli) f(ilius) L(uci) n(epos) S[cipio Asiaticus an(no) DLXIV] / pro co(n)s(ule) ex Asia de r[ege Antiocho pr(idie) K(alendas) Mart(ias)]

[188/7] [Q(uintus)] Fabius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Labe[o pr(aetor) ex an(no) DLXV] / Asia de rege Antioch[o navalem egit] / [N]on(is) Febr(uariis)

[187/6] [M(arcus) Fu]lvius M(arci) f(ilius) Ser(vi) n(epos) Nobil[ior II pro an(no) DLXVI] / [co(n)s(ule) de] Aetoleis et Ceph[allenia X K(alendas) Ian(uarias)]

[187/6] [Cn(aeus) Manlius Cn(aei)] f(ilius) L(uci) n(epos) Vul[so pro an(no) DLXVI] / [co(n)s(ule) ex Asia de Galleis III Non(as) Mart(ias)]

[около 19 реда са изгубени]

178/7 [//] / [Ti(berius) Sempronius P(ubli) f(ilius) T]i(beri) n(epos) Grac[chus] a(nno) DLX[XV] / [pro co(n)s(ule) de Celti]bereis Hispaneisq(ue) III Non(as) F[ebr(uarias)]

178/7 [L(ucius) Postumius A(uli) f(ilius)] A(uli) n(epos) Albinus pro an(no) DLXXV / [co(n)s(ule) ex] Lu[sita]nia Hispaniaq(ue) pr(idie) Non(as) Fe[br(uarias)]

[177/6] [C(aius) C]laudius [Ap(pi) f(ilius) P(ubli)] n(epos) Pulcher co(n)s(ul) ann(o) DLXX[VI] / de Histre[is et] Liguribus K(alendis) Interk(alaribus)

[175/4] [T]i(berius) Sempron[ius P(ubli) f(ilius)] Ti(beri) n(epos) Gracchus II a(nno) DLX[XIIX] / pro co[(n)s(ule) ex Sa]rdinia Termi[nalib(us)]

[175/4] [M(arcus)] Titin[ius 3 f(ilius)] M(arci) n(epos) Curvus pr[o an(no) DLXXIIX] / [co(n)s(ule) ex Hispania citeriore 3]

[175/4] [M(arcus) Aimiliu]s M(arci) f(ilius) [M(arci)] n(epos) Lepidu[s co(n)s(ul) II a(nno) DLXXIIX] / [de Lig]uribus IIII Id[us Mart(ias)]

[175/4] [P(ublius) Muci]us Q(uinti) f(ilius) P(ubli) n(epos) [Sc]aevula [co(n)s(ul) ann(o) DLXXIIX] / [de Li]guribus IIII Id[us Mart(ias)]

[174/3] [Ap(pius) Claudius C(ai) [f(ilius) Ap(pi)] n(epos) Cent(h)o pro a(nno) [DLXXIX] / [co(n)s(ule)] ovan[s ex His]pania [Ce]ltiberia [K(alendis) Mart(iis)]

[172/1] [C(aius) Ci]cer[eius 3 f(ilius) qui s]crib(a) [fuera]t pro an(no) D[XXCI] / pr(aetore) ex Corsica in monte Albano K(alendis) Oct(obribus)

[167/6] L(ucius) Aimilius L(uci) f(ilius) M(arci) n(epos) Paullus II pro co(n)s(ule) a(nno) DXXC[VI] / ex Macedon(ia) et rege Perse per triduum / IIII II[I] pridie K(alendas) Decem(bres)

[167/6] [Cn(aeus) Oc]tavius Cn(aei) f(ilius) Cn(aei) n(epos) pro pr(aetore) an(no) DXXCV[L] / [ex] Macedon(ia) et rege Perse naval(em) egit K(alendis) Dec(embribus)

167/6 [L(ucius) Ani]cius L(uci) f(ilius) M(arci) n(epos) Gallus pro pr(aetore) de rege a(nno) DXXCVI / [Gen]io et Illurie[is] Quirinalibus

166/5 [M(arcus) Cla]udius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Marcellus co(n)s(ul) a(nno) DXXCVII / [de G]alleis Contrub[r]ieis et Liguribus / [Elea]tibusque [K(alendis)] Interk(alaribus)

166/5 [C(aius) Sulpici]us C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) G[alus] co(n)s(ul) ann(o) DLXXXVII / [de Ligur]ibus Ta[3]rneis X K(alendas) Mart(ias)

[158/7] [M(arcus) Fulvius] M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Nobilior pro co(n)s(ule) a(nno) DX[CV] / [de Liguri]bus Eleatibus XII K(alendas) Sept(embres)

[155/4] [M(arcus) Claudius M(arci) f(ilius)] M(arci) n(epos) Marcellus II co[(n)s(ul)] II a(nno) DX[CIIX] / [de 3]us et Apua[neis 3]

[155/4] [P(ublius) Cornelius] P(ubli) f(ilius) Cn(aei) [n(epos) Scipio Nasica a(nno) DXCIIX] / [co(n)s(ul) II d]e De[lmateis //]

[около 33 реда са изгубени]

129 C(aius) Sem[p]ronius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Tuditan(us) a(nno) DCXXIV / co(n)s(ul) de Iapudibus K(alendis) Oct(obribus)

126 [//] / M(anius) Aquillius M(ani) f(ilius) M(ani) n(epos) pro co(n)s(ule) an(no) DCXXVII / ex A[si]a III Idus Novembr(es)

123 M(arcus) Fu[lvi]us M(arci) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Flaccus pro an(no) DCXXX / [co(n)s(ule) de Li]guribus Vocontieis / Salluveisq(ue) VI [3]

[122] C(aius) Sextius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Calvin(us) pro co[(n)s(ule) an(no) DCXXXI] / de Ligurib(us) Vocontieis Salluveisq(ue) [3]

[122] L(ucius) Aurelius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Orestes pro an(no) DC[XXXI] / co(n)s(ule) ex Sardinia VI Idus Dec(embres)

[121] Q(uintus) Caecilius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Metellus a(nno) DCX[XXII] / Baliaric(us) pro co(n)s(ule) de Baliarib(us) pr(idie) N[on(as) 3]

[120] Q(uintus) Fabius Q(uinti) Aemiliani f(ilius) Q(uinti) n(epos) an(no) DC[XXXIII] / Maximus pro co(n)s(ule) de Allobro[gibus] / et rege Arvernorum Betuito X K(alendas) [3]

[120] Cn(aeus) Domitius Cn(aei) f(ilius) Cn(aei) n(epos) Ahenobarb(us) a(nno) D[CXXXIII] / pro co(n)s(ule) de Galleis Arv[e]rneis XVI K(alendas) [3]

[117] L(ucius) Caecilius L(uci) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Mete[ll]us ann(o) DCX[XXVI] / Delmatic(us) pro co(n)s(ule) de De[lma]teis III No[n(as) 3]

[117] Q(uintus) Marcius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Rex pro co(n)s(ule) an(no) DCX[XXVI] / de Liguribus Stoeneis III Non(as) De[c(embres)]

115 M(arcus) Aemilius M(arci) f(ilius) L(uci) n(epos) Scaurus co(n)s(ul) [an(no)] DCXXXIIX / de Galleis Kameis V[3 De]c(embres)

111 M(arcus) Caecilius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Mete[llus pro a]n(no) DCXLII / co(n)s(ule) ex Sardini[a Idib(us) Quin]til(ibus)

111 [C(aius) Caeci]lius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) [Metellus Caprar(ius)] a(nno) DCXLII / [pro co(n)s(ule) ex Thraecia Idi]b(us) Quint(ilibus)

110 [M(arcus) Livius C(ai) f(ilius) M(arci) Aimiliani n(epos)] Drusus a(nno) DCXLIII / [pro co(n)s(ule) de Scordist]eis Macedonibusq(ue) K(alendis) Mai(is)

107 [Q(uintus) Servilius Cn(aei) f(ilius) Cn(aei) n(epos)] Caepio pro a(nno) DCXLVI / [co(n)s(ule) ex Hispania ul]teriore V K(alendas) Nov(embres)

106 [Q(uintus) Caecilius L(uci) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Metel]l(us) Numidic(us) a(nno) DCXLVII / [pro co(n)s(ule) de Numideis et] rege Iugurtha

106 [//] / [M(arcus) Minucius Q(uinti) f(ilius) 3 n(epos) Rufus pro] co(n)s(ule) a(nno) DCXLVII / [de Scordisteis et Thraecibus 3] K(alendis) Sext(ilibus)

104 [C(aius) Marius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) co(n)s(ul) II anno D]CXLIX / [de Numideis et rege Iugurtha K(alendis) Ian(uariis)]

[11 реда са изгубени]

[следващите редове са възстановени успешно]
98 [//] / L(ucius) Cornelius P(ubli) f(ilius) L(uci) n(epos) Dolabell(a) pro co(n)s(ule) a(nno) DCLV / ex Hispania ulterior(e) de Lusitan(eis) V K(alendas) Feb(uarias)

93 T(itus) Didius T(iti) f(ilius) Sex(ti) n(epos) II pro co(n)s(ule) ex Hispania a(nno) DCLX / de Celtibereis IIII Idus Iun(ias)

93 P(ublius) Licinius M(arci) f(ilius) P(ubli) n(epos) Crassus pro co(n)s(ule) an(no) DCLX / de Lusitaneis pridie Idus Iun(ias)

89 Cn(aeus) Pompeius Sex(ti) f(ilius) Cn(aei) n(epos) Strabo co(n)s(ul) a(nno) DCLXIV / de Asculaneis Picentibus VI K(alendas) Ian(uarias)

88 [P(ublius) Serv]ilius C(ai) f(ilius) M(arci) n(epos) Vatia pro pr(aetore) an(no) DCLXV / [de 3] XII K(alendas) Novem(bres)

81 [L(ucius) Cornelius L(uci) f(ilius) P(ubli) n(epos) Sull]a Felix dict(ator) a(nno) DCLXXII / [de rege Mithridate I]V III K(alendas) Febr(uarias)

81 [L(ucius) Licinius L(uci) f(ilius) 3 n(epos) Murena pro pr(aetore) an(no)] DCLXXII / [de rege Mithridate //]

[около 30 реда са изгубени]

[62] [Q(uintus) Caecilius C(ai) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Metellus Creticus a]n(no) DC[XCI] / [pro co(n)s(ule) ex Creta insula 3] K(alendis) Iun(iis)

61 [Cn(aeus) Pompeius Cn(aei) f(ilius) Sex(ti) n(epos) Magnus III] pro co(n)s(ule) a(nno) DCXCII / [ex Asia Ponto Armenia Paphla]gonia Cappadoc(ia) / [Cilicia Syria Scytheis Iudaeeis Alb]ania pirateis / [per biduum III pridie K(alendas) O]cto(bres)

54 [C(aius) Pomptinus 3 f(ilius) 3 n(epos) 3 pro pr(aetore)] a(nno) DCXCIX / [de Allobrogibus IV Non(as) Nov(embres)]

[около 16 реда са изгубени]

[45] [//] / Q(uintus) Fabius Q(uinti) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Maximus co(n)s(ul) an(no) DCCI[IX] / ex Hispania III Idus Octo(bres)

[45] Q(uintus) Pedius M(arci) f(ilius) pro co(n)s(ule) ex Hispania Idib(us) Dec(embribus) a(nno) DCCI[IX]

[44] C(aius) Iulius C(ai) f(ilius) C(ai) n(epos) Caesar VI dict(ator) IIII ovans a(nno) DC[CIX] / ex monte Albano VII K(alendas) Febr(uarias) [[I]]

[43] L(ucius) Munatius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Plancus pro co(n)s(ule) an(no) [DCCX] / ex Gallia IIII K(alendas) Ian(uarias)

[43] M(arcus) Aimilius M(arci) f(ilius) Q(uinti) n(epos) Lepidus II IIIvir r(ei) p(ublicae) [c(onstituendae) a(nno) DCCX] / pro co(n)s(ule) ex Hispania pridie K(alendas) [Ian(uarias)]

[42] P(ublius) Vatinius P(ubli) f(ilius) pro co(n)s(ule) de Illurico pr(idie) [K(alendas) Sex(tiles) a(nno) DCCXI]

[41] L(ucius) Antonius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) co(n)s(ul) ex Alpibus [K(alendis) Ian(uariis) a(nno) DCCXII]

[40] Imp(erator) Caesar divi f(ilius) C(ai) f(ilius) IIIvir r(ei) p(ublicae) c(onstituendae) ov[ans an(no) DCCXIII] / quod pacem cum M(arco) Antonio fecit [3]

[40] M(arcus) Antonius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) IIIvir r(ei) p(ublicae) c(onstituendae) ovan[s an(no) DCCXIII] / quod pacem cum Imp(eratore) Caesare feci[t 3]

[39] L(ucius) Marcius L(uci) f(ilius) C(ai) n(epos) Censorinus co(n)s(ul) a(nno) [DCCXIV] / ex Macedonia K(alendis) Ian(uariis)

[? 39] C(aius) Asinius Cn(aei) f(ilius) Pollio pro co(n)s(ule) an(no) [DCCXIV] / ex Parthineis VIII K(alendas) Novem(bres)

[38] P(ublius) Ventidius P(ubli) f(ilius) pro co(n)s(ule) ex Tauro an(no) DCCX[V] / monte et Partheis V K(alendas) Decem(bres)

36 Cn(aeus) Domitius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Calvinus an(no) DCCXVII / pro co(n)s(ule) ex Hispania XVI K(alendas) Sextil(es)

36 Imp(erator) Caesar divi f(ilius) C(ai) f(ilius) II IIIvir r(ei) p(ublicae) c(onstituendae) II a(nno) DCCXVII / ovans ex Sicilia Idibus Novembr(ibus)

34 T(itus) Statilius T(iti) f(ilius) Taurus pro co(n)s(ule) ann(o) DCCXIX / ex Africa pridie K(alendas) Iul(ias)

34 C(aius) Sosius C(ai) f(ilius) T(iti) n(epos) pro co(n)s(ule) ex Iudaea an(no) DCCXIX / III Nonas Septembr(es)

34 C(aius) Norbanus C(ai) f(ilius) Flaccus pro co(n)s(ule) an(no) DCCXIX / ex Hispania IIII Id[us Oc]tobr(es)

[около 17 реда са изгубени]

[28] [//] / [C(aius) Carrinas C(ai) f(ilius) 3 n(epos) pro co(n)s(ule) ex Gallia an(no) DCCXXV] / prid(ie) I[dus Iul(ias)]

[28] L(ucius) Autronius P(ubli) f(ilius) L(uci) n(epos) Paetus pro an(no) DCC[XXV] / co(n)s(ule) ex Africa XVII K(alendas) Septemb[r(es)]

27 M(arcus) Licinius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Crassus pro a(nno) DCCXXVI / co(n)s(ule) ex Thraecia et Geteis IV Non(as) Iul(ias)

27 M(arcus) Valerius M(arci) f(ilius) M(arci) n(epos) Messalla a(nno) DCCXXVI / Corvinus pro co(n)s(ule) ex Gallia VII K(alendas) Oct(obres)

26 Sex(tus) Appuleius Sex(ti) f(ilius) Sex(ti) n(epos) pro co(n)s(ule) a(nno) DCCXXVII / ex Hispania VII K(alendas) Febr(uarias)

21 L(ucius) Sempronius L(uci) f(ilius) L(uci) n(epos) Atratinus a(nno) DCCXXXII / pro co(n)s(ule) ex Africa IIII Idus Oct(obres)

19 L(ucius) Cornelius P(ubli) f(ilius) Balbus pro co(n)s(ule) a(nno) DCCXXXIV / ex Africa VI K(alendas) April(es)

Владетели в Тракия през втората половина на ІІІ в. пр. Хр. - 45/46 г.

Севт, баща на Котис, одриски владетел, управлява към края на ІІІ-първата половина на ІІ в. пр. Хр.

Залмодегикос, гетски владетел, управлява около 200 г. пр. Хр.

Золтес, гетски владетел, управлява около 180 г. пр. Хр.

Амадок управлява около 184 г. пр. Хр. (тракийски владетел от околността на Бизантион - принадлежи към одрисите (астите)).

Котис, син на Севт, одриски владетел, управлява през първата половина на ІІ в. пр Хр.

Абруполис, сапейски владетел, управлява около 179 г. пр. Хр.

А(у)тлезбис (А(у)тлесбис; Аулезбис; Аулесбис) управлява около 171 г. пр. Хр. (сапейски, кенийски, астейски владетел или одрис-съуправител на Котис)?

Диегилис, владетел на кените, управлява през първата половина и средата на ІІ в. пр. Хр.

Клойлий управлява около 168 г. пр. Хр. (гетски владетел, но много съмнителен поради естеството на изворовите сведения)?

Битюс, син на Котис, управлява след 166 г. пр. Хр. (кратко управление).

Зиселмис (Зибелмиос), владетел на кените, управлява през 40те-30те години на ІІ в. пр. Хр.

Терес, наследник на Котис, управлява около средата на ІІ в. пр. Хр.

Барсабас управлява около средата на ІІ в. пр. Хр. (одриски аристократ - владетел)?

Бюзес управлява около средата на ІІ в. пр. Хр. (проримски ориентиран наследник на Терес).

Типас, владетел на медите, управлява около 117 г. пр. Хр.

Москон управлява към средата и края на ІІ-началото на І в. пр. Хр.

Дизазелмис, предшественик на Мостис, управлява към края на ІІ в. пр. Хр. (астейски владетел)?

Мостис, наследник на Дизазелмис, управлява около 105-87 г. пр. Хр.(най-вероятно астейски владетел - според други изследователи принадлежи към кените).

Котис, владетел на одрисите, управлява около и след 100 г. пр. Хр.

Сотим управлява около 89 г. пр. Хр. - но най-вероятно принадлежи към скордистите?

Дромихайт - около 87 г. пр. Хр. (гетски аристократ - владетел)?

Садала, наследник на Мостис, управлява около 86 г. пр. Хр. (астейски или одриски владетел).

Амадок, син на Терес, - около 86 г. пр. Хр. (аристократ, подчинен на  Садала).

Ройметалк, Аблупорис (=Абруполис) и Тиута - около 80 г. пр. Хр. (сапеи)?

Спартак, тракийски аристократ, съюзник на Квинт Серторий и Митридат VІ Евпатор организатор на бунта в Италия около 73-70 г. пр. Хр.?

Котис, одриски цар, управлява около средата на І в. пр. Хр.

Рабокент, бески водач и жрец на Дионис, противник на одриския владетел Котис, убит около 55 г. пр. Хр.

Садала, син на Котис, одриски цар, управлява през втората половина на І в. пр. Хр.

Буребиста, гетски владетел, управлява около 62/61-44/43 г. пр. Хр.

Раскос, брат на Рескупорис, сапейски владетел, управлява около средата на І в. пр. Хр.

Рескупорис, брат на Раскос, сапейски владетел, управлява около средата на І в. пр. Хр.

Котис, син на Садала и Полемократия, осиновен от Рескупорис, одриски цар, управлява през втората половина на І в. пр. Хр.

Ройметалк, син на Рескупорис, чичо и настойник на децата на Котис, тракийски цар, управлява през втората половина на І в. пр. Хр. - около 13 г.

Рескупорис, син на Котис, тракийски цар убит около 12 г. пр. Хр. от Вологес (последен представител на одриската или одриско-астейската династия).

Рескупорис, син Рескупорис и брат на Ройметалк, тракийски цар управлява в първата половина на І в.

Вологес, бески водач и жрец на Дионис.

Ситас, цар на дентелетите (сляп), управлява през втората половина на І в. пр. Хр.

Декеней, жрец и наследник на Буребиста, управлява след смъртта му през І в. пр. Хр.

Комосик, наследник на Декеней, гетски владетел, управлява към края на І в. пр. Хр.

Дикомес, гетски владетел, управлява през втората половина на І в. пр. Хр.

Дапиг, гетски владетел, управлява през втората половина на І в. пр. Хр.

Ролес (=Орол), гетски владетел, управлява през втората половина на І в. пр. Хр.

Котисон (=Косон), гетски владетел, управлява през втората половина на І в. пр. Хр.

Корил (=Скорило), баща на Декебал, управлява в продължение на 40 години през І в.

Котис, син на Ройметалк, тракийски цар управлява около 13-17/18 г.

Динис, Тарза и Турезис-предводители на траките, обитаващи труднодостъпните райони на Хемус, управляват през първата половина на І в. (26 г.).

Ройметалк, син на Рескупорис, тракийски цар управлява в първата половина на І в.

Ройметалк, син на Котис, последен тракийски владетел управлява до 45/46 г. (негови братя са Котис - около 37 г. владетел на Малка Армения и Полемон ІІ - понтийски владетел (37/38-63/64 г.), обявен от Гай Цезар Август Германик (Калигула) за владетел на Боспорското царство, но не е въдворен там, от 41 г. до смъртта си управлява и Киликия, през 63/64 г. е детрониран от Клавдий Цезар Август Германик (Нерон) (54-68 г.).

Appianus. Numidica (fragmenta) [IX. Λιβυκή (Καρχηδονιακή) καὶ Νομαδική. (Ῥωμαϊκά)]
(Mendelssohn; Viereck; Roos)
Αππιανός εξ Αλεξανδρείας
(около 95 г. - около 170 г.)

I. [Mai Script. vet. n. coll. с. 367 - От ватиканските манускрипти на кардинал Маи; от сборника “За удачните изрази”] [110 г. пр. Хр.] Бомилкар [Бомилкар подпомагал Югурта във войната срещу Римската република], към когото било отправено обвинение [Sall. Jug. 35; 72], избягал от съда заедно с Югурта (владетел на Нумидия 117-105 г. пр. Хр.), който по това време произнесъл знаменитата фраза за подкупността “може да купите целия Рим изцяло, ако намерите за него купувач” [Liv. Per. LXIV; Vell. Pat. II. 33].
II. [От сборника “За доблестта и пороците” Val. с. 561] [109 г. пр. Хр.] Метел [Квинт Цецилий Метел Numidicus консул през 109 г. пр. Хр. – спада към оптиматите и е голям противник на популарите] започнал да навлиза към вътрешността на Либия, която била подчинена на римляните, обвинен от войската в мудност по отношение на врага и в жестокост към воините си; действително, той строго наказвал провинилите се.
ІІІ. [От сборника “За доблестта и пороците” Val. с. 561] [108 г. пр. Хр.] Метел избил всички членове на съвета в селището Бага [в северозападната част на проконсулска Африка, недалеч от границата с Нумидия. На латински език - Vaga], обвинявайки ги в това, че предали римския гарнизон на Югурта, като заедно с тях убил началника Турпилий, римски гражданин, който се бил предал на врага и предизвикал подозрения в измяна. След като получил от Югурта дезертьорите [Югурта предал дезертьорите на Квинт Цецилий Метел Numidicus след поражението си в битката при Зама през 109 г. пр. Хр. В опита си да сключи примирие той предал бойните слонове, 200 фунта сребро, част от конете, оръжия и дезертьорите. Но примирие не било постигнато и военните действия продължили Sall. Iug. 62] – траки и лигури [те служили като спомагателни военни контингенти в римската армия] – той [Квинт Цецилий Метел Numidicus] на някои от тях отсякъл ръцете, други закопал в земята до пояса и наредил да ги избият със стрели или копия, както и да ги запалят живи.
ІV. [От сборника “За посолствата” Urs. с. 370] [107 г. пр. Хр.] Когато Марий [Гай Марий] бил в Цирта [основен център на Нумидия (дн. Алжир)], пристигнали пратеници на Бокх [Бокх І владетел на Мавритания (118-91 г. пр. Хр.), тъст на Югурта. По време на войната между Римската република и Югурта на няколко пъти преминавал от едната страна на другата - Sall. Iug. 97-103; 105-113; Liv. Per. LXVI; Plut. Mar. 12; 32; Syll. 3], които поискали да изпратят някого на преговори при Бокх [Sall. Iug. 102]. Изпратени били легатът Авъл Малий [Авъл Манлий] и квесторът Корнелий Сула [Луций Корнели Сула], на които Бокх казал, че той започнал да воюва срещу римляните заради Марий [Гай Марий]; тъй като земята, която той [Бокх] отнел от Югурта, била отнета от него от Марий [Гай Марий]. Ето от какво се оплаквал Бокх. Малий [Авъл Манлий] му отговорил: Тази земя римляните отнели от Сифакс [владетел на западните нумидийци (масесиляните). Картагенски съюзник по време на ІІ пуническа война (218-202 г. пр. Хр.)] по закона на войната и я дали като дар на Масанаса [Масиниса]. Римляните дават такива дарове за това, те да бъдат ползвани от получилите ги, докато прецени сенатът и римският народ. И, разбира се, не без основание, той добавил - те [римляните] променили своето решение; понеже Масанаса [Масиниса] умрял, а Югурта, убивайки децата [т.е. внуците] на Масанаса [Масиниса], станал враг на римляните. Поради това е несправедливо, нито врагът да притежава този дар, който ние сме дали на друг, нито ти да мислиш, че е възможно да вземеш за себе си от Югурта принадлежащото на римляните. Това казал Малий [Авъл Манлий] относно земята.
V. [От сборника “За посолствата” Urs. с. 370] [107 г. пр. Хр.] Бокх изпратил други пратеници, които били задължени да искат от Марий [Гай Марий] мир, а от Сула [Луций Корнелий Сула] – да съдейства за сключването на договора. Тези пратеници, ограбени по пътя от разбойници, били приети от Сула [Луций Корнелий Сула], който се отнасял с тях приятелски, докато Марий [Гай Марий] не се завърнал от гетулите [неотседнал народ, обитаващ територията на Южно Мароко и Северна Сахара. Югурта ги привлякъл за съюзници - Sall. Iug. 80. Но след това Гай Марий успял да ги спечели  за римски съюзници, като им оказвал особено покровителство]. Той ги убеждавал да кажат на Бокх, че е длъжен за всичко да се довери на Сула [Луций Корнелий Сула]. И така, когато склонили на това, че измяната и предаването на Югурта е цената за откупването на мира, Бокх [трябвало] да се престори, като под предлог да набере друга войска, да изпрати упълномощените [лица] към съседите-етиопци, които живеят на запад от източните етиопци близо до мавританските планини, наречени Атлант [т.е. Атлас], Марий [Гай Марий] изискал да изпратят Сула [Луций Корнелий Сула] за преговори с тях. Марий [Гай Марий] изпратил Сула [Луций Корнелий Сула]. Ето по какъв начин и самият Бокх и Магдалса, приятел на Бокх, и някой си освободен роб на един картагенец – Корнелий излъгали Апсара [в някои ръкописи е отбелязан като Хапсара - Sall. Iug. 108], приятел на Югурта, който бил оставен при Бокх да следи какво става там [Бокх дълго се колебал, но накрая предал Югурта на Луций Корнелий Сула - 105 г. пр. Хр. - Sall. Iug. 108-113. През 104 г. пр. Хр. римляните убили Югурта].

Appianus. Macedonica. (fragmenta) [X. Μακεδονική καὶ Ἰλλυρική (Ῥωμαϊκά)]
(Mendelssohn; Viereck; Roos)
Αππιανός εξ Αλεξανδρείας
(около 95 г. - около 170 г.)

І. [От сборника “За посолствата;” U. с. 357] Римляните отначало не обръщали внимание на македонския цар Филип [Филип V (221-179 г. пр. Хр.)], който започнал война с тях, като въобще не мислили за него, докато Италия била под ударите на Ханибал, а основните им значителни армии били заети с Либия, Картаген, Иберия и възстановяването на властта в Сицилия. Самият Филип [Филип V] под влияние на желанието да разшири властта си, без да претърпи по-рано никаква обида от римляните, изпратил пратеници в Италия при Ханибал, начело с Ксенофон, като обещал съюз на Ханибал срещу Италия, ако и той му помогне в Елада [215 г. пр. Хр. – Liv. XXIII. 33; 34 e по-подробен]. Когато Ханибал се съгласил с това, заклел се в спазването на договора [Polyb. VII. 9. 13; Liv. XXIII. 33, 10-12; Zon. IX. 4. 2] и на свой ред изпратил пратеници, за да приемат клетва от Филип [Филип V], то пратениците и на двете страни били заловени от римска триера и заведни в Рим. Въпреки това Филип [Филип V] нападнал Керкира, която се намирала в съюз с римляните.
ІІ. [От ватиканските манускрипти на кардинал Маи; Mai. с. 368] [215 г. пр. Хр.] Римляните били подтикнати на война срещу Филип [Филип V] от следните думи на Сибилите [Paus. VII. 8. 9 – този фрагмент е много спорен, някои изследователи с основание отричат, че той принадлежи на Апиан – например Hannake]: Вие, македони, горди с властта на царете Аргеади. За Вас цар Филип ще бъде и голяма благодат и скръб. Първият [Филип ІІ (359-336 г. пр. Хр.)] ще Ви достави полиси и царе на пълноправни народи. Цялата тази слава ще погуби последният Филип [Филип V], победен от силата на хора, които ще дойдат от запад (и от изток).
ІІІ. [От сборника “За посолствата;” U. с. 357] [208 г. пр. Хр.] Посланиците на египетския цар Птолемей [Птолемей IV Филопатор (220-204)], а с тях и други – от хиосците, митиленците и Амюнандър, цар на атаманите [Polyb. XVI. 27. 4; XVIII. 1. 3; 10. 7-8; XX. 10. 5; XXI. 25. 1-3 – Атамания се намира на границата на Тесалия и Епир], на два пъти отивали там, където етолийците обикновено свикват своите общини за разглеждане на делата [Термон при известния храм на Аполон], за да примирят римляните, етолийците и Филип [Филип V]. Присъстващият там Сулпиций [Публий Сулпиций Галба Максим консул през 211 г. пр. Хр. – Liv. XXVI. 28; XXVII. 30; XXXI. 14; XXXII. 1; Polyb. VIII. 3. 6; IX. 6. 6; 42. 1. 4; X. 41. 1; XVI. 24. 1] казал, че не притежава пълномощия, за да реши относно мира, като тайно писал на сената как е в интерес на римляните, етолийците да са във война с Филип [Филип V]. Поради това сенатът възпрепятствал сключването на мира и изпратил в подкрепа на етолийците 10 000 души пехота и 1 000 души конница; с тяхна помощ етолийците завзели Амбракия [полис в Епир, Теспротида, на север от Амбракийския залив - Polyb. IV. 61. 2. 7], която малко по-късно, след като те отплавали [римляните], Филип [Филип V] си върнал обратно. Посланиците се срещнали отново [с етолийците] и открито заявили, че Филип [Филип V] и етолийците чрез разприте си обричат елините на римско робство, подтиквайки ги да предприемат чести покушения върху Елада. Сулпиций станал, за да възрази на това, но народът не го слушал, а всички викали, че посланиците имат право. 2. [205 г. пр. Хр.] Накрая, етолийците първи, без да се съобразяват с римляните, сключили мир с Филип [Филип V] и скоро неговите посланици и римските военачалници пристигнали в Рим за мирни преговори. Бил сключен договор [Liv. XXIX. 12] между римляните и Филип [Филип V], така че нито те, нито противникът да заплашва приятелите на противоположната страна. По този начин завършило първото стълкновение между Филип [Филип V] и римляните, но нито една от страните не считала договора за надежден и сключен по добра воля.
ІV. [От сборника “За посолствата;” U. с. 358]  [200 г. пр. Хр.] Не след дълго Филип [Филип V], нареждайки на тези от поданиците си, които живеели до морето, да сформират флот, завзел Самос и Хиос [Polyb. XVI. 2-8; XVIII. 2. 1; Liv. XXXII. 33], опустошил част от територията на Атал [Атал І Сотер (241-197 г. пр. Хр. – през 211 г. пр. Хр. встъпва в съюз с Римската република)] и се опитал да завземе самия Пергам, като не пощадил нито светилищата, нито могилите; той опустошил и Переата на родосците [родоските владения в Кария срещу крайбрежето на о-в Родос], въпреки че те [родосците] му били посредници при сключването на мира, а с друга част от войската опустошил Атика и обсадил Атина, като че ли нищо от това не засягало [интересите] на римляните. Разказват, че Филип [Филип V] и сирийският цар Антиох [Антиох ІІІ Велики (224-187 г. пр. Хр.)] си обещали помежду си следното: Филип [Филип V]  на Антиох [Антиох ІІІ Велики] – да го подпомогне във войната срещу Египет и Кипър – която водил тогава, още като дете, Птолемей ІV, наречен Филиопатор [Апиан бърка с Птолемей V Епифан (204-181 г. пр. Хр.), който е син на Птолемей ІV Филопатор (221-205/204 г. пр. Хр.)], Антиох [Антиох ІІІ Велики] на Филип [Филип V] – да воюва с него срещу Кирена, Цикладските о-ви и Йония. С този слух, който развълнувал всички, родосците запознали римляните. Именно родосците и пратениците на Атина обвинявали Филип [Филип V] за обсадата. Етолийците придумани, също обвинявали Филип [Филип V], че и по отношение на тях се оказал неверен, като искали отново да бъдат включени към римските съюзници. Римляните порицали етолийците за неотдавнашната им измяна, но отправили пратеници при царя, които да му предадат ултиматум: Антиох [Антиох ІІІ Велики] да не посяга на Египет, Филип [Филип V]  също да не извършва никакви покушения срещу родосците, атиняните, Атал [Атал І Сотер], или който и да е друг от римските приятели. На това Филип [Филип V] отвърнал, че за римляните ще е добре, ако той спазва мира с тях при тези условия, на които е сключен. По този начин бил нарушен сключеният някога договор и римската войска бързо се прехвърлила в Елада, при което пълководец на сушата бил Публий [Публий Сулпиций Галба консул през 200 г. пр. Хр.], а по море – Луций [Луций Апустий Фулон].          
V. [От ватиканските манускрипти на кардинал Маи; Mai. с. 368] [198 г. пр. Хр.] Македонският цар Филип [Филип V] имал разговор [допълненията в този фрагмент са според Didot, Mendelssohn и White] с Фламинин [Тит Квинкций Фламинин консул през 198 г. пр. Хр.]: постигнат чрез посланиците на епиротите. Когато Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] изискал от Филип [Филип V] да се изтегли от Елада, не поради римляните, а заради елинските полиси, и да заплати обещетение за нанесеното на назованите по-горе полиси [според Mendelssohn “да заплати обещетение за нанесеното противозаконно,” или според Diod. XXVIII. 11 “срещу условията на договора”], то Филип [Филип V] отчасти ...
VI. [Suid. s. v. εὔζωνοι]. [198 г. пр. Хр.] Овчарите обещали да проведат лековъоражената войска по непроходима пътека за три дни [епирските селяни обещали да изведат римляните в тил на Филип V в хода на ІІ македонска война (200-197 г. пр. Хр.), изпълнявайки нарежданията на епирота Харопс – Liv. XXXII. 11; 12].
VII. [От сборника “За посолствата;” U. с. 359] [198 г. пр. Хр.] Луций Квинтий [Луций Квинкций Фламинин, брат на Тит Квинкций Фламинин, претор през 199 г. пр. Хр., легат и предводител на флотата в армията на своя брат през 198 г. пр. Хр. и консул през 192 г. пр. Хр.] изпратил на събранието на ахеите пратеници, които заедно с атиняните и родосците ги убеждавали да преминат на тяхна страна, като изоставят Филип [Филип V]; от своя страна Филип [Филип V] също изпратил пратеници [при Ахейския съюз], искайки помощ, като от (ὡς) съюзници [според Bekker, докато според Didot трябва да се чете помощ против съюзниците]. Те [ахеите], понеже били обременени от междуособната война със своя съсед – лакедемонския тиран Набис [Набис завзел властта в Лакедемон през 206 г. пр. Хр. - той е последният спартански цар от Еврипонтидите], не били на едно мнение и се намирали в затруднение, но повечето предпочитали съюз с Филип [Филип V] и не гледали добре на римляните, поради някои противозаконни действия на военачалника Сулпиций [Публий Сулпиций Галба] в Елада [Polyb. IX. 42. 7; XXII. 11. 9]. И когато проримската фракция се опитала да се наложи, мнозинството с негодувание напуснали събранието, а останалите, поради малкия си брой, били принудени да се примирят и сключили договор с Луций [Луций Квинкций Фламинин], като веднага се отправили с него срещу Коринт, взимайки обсадни машини.
VIII. [От сборника “За посолствата;” U. с. 359] [197 г. пр. Хр.] Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] за втори път провел преговори с Филип [Филип V] в Мелийския залив, тъй като сега родосците [според Schweighauser, докато във всички ръкописи пише римляните], етолийците и царят на атаманите Амюнандър обвинявали Филип [Филип V], то Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] изискал от Филип да изведе гарнизоните си от Фокида, за да могат и двете страни да изпратят посланици в Рим. Когато това било изпълнено, елините молили в римския сенат Филип [Филип V] да изведе от Елада трите гарнизона, които самият той нарекъл оковите на Елада: първият – от Халкида  [о-в Евбея], който заплашвал Беотия, Евбея и Локрида; вторият от Коринт, затварящ Пелопонес подобно на врати; третият – от Деметриада [Тесалия], който контролирал етолийците и магнетите; сенатът попитал пратениците на Филип [Филип V], какво мисли царят за тези гарнизони, а когато те отвърнали, че нямат предства, то сенатът заявил Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] сам да реши и предприеме най-справедливото. С такъв отговор посланиците се завърнали от Рим, Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] и Филип [Филип V] за нищо не се договорили помежду си и подновили военните действия.
IX. [От сборника “За посолствата;” U. с. 359] [197 г. пр. Хр. – битката при Кинскефале] Победен отново, Филип [Филип V] изпратил пратеник при Фламинин [Тит Квинкций Фламинин]. Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] отново му разрешил да се срещне с него за преговори по примирието, въпреки че етолийците много злословили срещу него [Тит Квинкций Фламинин] как бил подкупен с подаръци, оплаквайки се, че бързо променял решенията си за всичко; но Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] считал, че няма да е изгодно нито за римляните, нито за елините, след разгрома на Филип [Филип V] да се въздигнат етолийците. А вероятно и бил доволен от бързата и неочаквана победа. След като определил мястото, където трябвало да пристигне Филип [Филип V], той [Тит Квинкций Фламинин] поискал по полиси мнението на съюзниците. Думите на останалите [Според Mendelssohn у текста на Апиан стояло “атаманите”] били изпълнени с умереност, понеже те с подозрение гледали на непостоянството на щастието, доказано и от това, което бил принуден да изпита Филип [Филип V], считайки, че той претърпял това нещастие не поради слабост, а от стечение на лоши обстоятелства; но Александър, предводителят на етолийците, казал, че Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] не знаел, как нито за римляните, нито за елините няма да има по-полезно нещо от унищожаването на властта на Филип [Филип V - Polyb.  XVIII. 3-4; 10. 9; 36. 5-9; 37. 1; XXI. 25. 11]. 2. На това Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] отвърнал, че Александър не познава характера на римляните, които никога не са унищожили никои от враговете си от веднъж, но пощадили много, от виновните пред тях, в това число неотдавна и картагенците, чиято собственост била върната, като постъпилите несправедливо били приети за приятели [на римския народ]. “Ти знаеш и това, – казал Фламинин [Тит Квинкций Фламинин], – че много варварски народи, които живеят на границите на Македония, ще предприемат лесно набези към елините, ако някой унищожи македонската династия. Поради това, аз считам, че е наложително да се съхрани държавата на македоните, за да могат те, сражавайки се срещу варварите, да защитават вас [елините];” на Филип [Филип V] наредил да се оттегли и върне на елините тези места, които досега отказвал да предаде; той трябвало да заплати на римляните двеста таланта като военен разход и да предаде знатни заложници, сред които и собствения си син Деметрий; докато сенатът не утвърди това било определено четиримесечно примирие. 3. [196 г. пр. Хр.] Филип [Филип V] приел всички условия; сенатът, след като се запознал с тях, утвърдил мира [Liv. XXXIII. 30; Polyb. XVIII. 27; Plut. Flam. 10], но, смятайки условията на Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] за много леки, разпоредил всички елински полиси, които се намирали под властта на Филип [Филип V], да се считат за свободни, а Филип [Филип V] да изведе гарнизоните си от тях до наближаващите Истимийски игри; да предаде на Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] всичките си кораби, които притежавал, освен една хексера [според Polyb. XVIII. 44 хексадекерта] и пет малки плавателни съда; така също веднага да предаде на римляните петстотин таланта в сребро и петстотин в продължение на десет години, разпределени на равни годишни вноски; да предаде всички пленници и бегълци. Това добавил сенатът, а Филип [Филип V] приел всичко; от това добре проличава мекотата на Фламинин [Тит Квинкций Фламинин]. Сенатът изпратил при Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] съветници, както е обичайната практика у римляните при края на война, десет човека, с които Фламинин бил длъжен да организира всичко, което е придобито през тази война [ІІ македонска война 200-197 г. пр. Хр.]. 4. След като направил всичко необходимо заедно с посланиците, Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] отишъл на Истмийските игри, когато стадионът вече бил пълнен с народ, той поискал чрез тръбен звук да се въдвори мълчание, а глашатаят обявил: “Римският народ, сенатът и пълководецът Фламинин, побеждавайки македоните и цар Филип, желаят Елада да бъде свободна от чужди гарнизони, да не плаща налози и да живее според обичаите и законите си.” След това започнали силни викове, настанала радост, всички зашумели весело [Според Nauck предходната дума е съмнителна] и един след друг призовавали глашатая да повтори съобщеното [Polyb. XVIII. 42-46; Liv. XXXII. 32; Plut. Flam. 10]. Те хвърляли венци и ленти върху пълководеца [Тит Квинкций Фламинин] и постановили да му се издигнат статуи по полисите. Изпратили и пратеничество със златни венци на Капитолия, за да изразят благодарност, като поискали да бъдат приети за римски съюзници. Така завършила тази втора война с Филип [Филип V – 196 г. пр. Хр.] 5. [190 г. пр. Хр.] Не след дълго Филип [Филип V] дори подпомогнал римляните в Елада срещу цар Антиох [Антиох ІІІ Велики]; когато те [римляните] се отправили срещу Антиох [Антиох ІІІ Велики] в Азия, той [Филип V] ги превел през Тракия и Македония по-неудобен път на собствени разноски [(и пари) – това допълнение се счита от всички издатели за излишно, единствено White смята, че в текста стои “отряди”], като доставял продоволствие, проправял пътеки, издигал мостове над труднопроходимите реки и разбил нападащите траки, докато не достигнали Хелеспонта. Заради това сенатът освободил неговия син Деметрий, който бил заложник при римляните, и му опростил плащането на паричните вноски, които оставали да се изплатят. Тези същите траки, когато римляните се връщали след победата над Антиох [Антиох ІІІ Велики], а Филип [Филип V] вече не бил с тях, им отнели плячката и много избили [от римляните]; това твърде ясно показва колко полза имали [римляните] от Филип [Филип V], когато отивали срещу Антиох [Антиох ІІІ Велики]. 6. [183 г. пр. Хр.] След края на войната срещу Антиох [Антиох ІІІ Велики] много започнали да обвиняват Филип [политическите противници на Филип V], че от една страна той нанася обиди, а от друга – не изпълнява това, което било разпоредено от Фламинин [Тит Квинкций Фламинин], когато той организирал реда в Елада. За да отговори на тези обвинения в негова защита [на Филип V] като пратеник заминал Деметрий, който бил приятен на римляните, още от времето на своето заложничество, а и Фламинин [Тит Квинкций Фламинин] усилено го препоръчал в сената. Тъй като той бил млад и се вълнувал, то му казали да прочете добре записките на баща си, в които по всяка точка било отбелязано какво е направено, както и какво предстои да се направи, въпреки че е несправедливо: тази забележка била направена по много точки. Сенатът, като изказал уважението си към неотдавнашната му готовност [ревност] срещу Антиох [Антиох ІІІ Велики], отговорил, че му прощава, но допълнил – “заради Деметрий”. Тъй като по всеобщо мнение той [Филип V] бил много полезен на римляните във войната срещу Антиох [Антиох ІІІ Велики], а можел да им причини много неприятности, ако бил приел молбата на Антиох [Антиох ІІІ Велики] да му съдейства, то Филип [Филип V] възлагал именно на това големи надежди, но виждайки как не му се доверяват, като обръщат внимание на обвиненията срещу него, че вместо благодарност е удостоен с прошка, и то поради Деметрий, той почувствал огорчение и гняв, но прикрил тези две чувства. Когато при разрешаването на един спор с римляните много от принадлежащото на Филип [Филип V] предали на Евмен [Евмен ІІ Сотер (197-160/159 г. пр. Хр.) – Polyb. XX. 1. 4], с намерение да го отслабят, той тайно започнал да се подготвя за война.
Х. [Suid., s. v. τετρῦσθαι] [Неясен фрагмент, повечето издатели го поставят след fr. 3] Филип унищожил плаващите (или плаващите на кораби) срещу него, за да не могат да кажат на римляните (`Ρωμαίοις), че силите на македоните са изчерпани (или за да не могат римляните да кажат, че силите на македоните са изчерпани).
XI. [От сборника “За посолствата;” U. с. 364] Римляните се отнасяли с подозрение към бързото засилване на Персей (Περσεύς) [179-168 г. пр. Хр.]; особено ги притеснявало приятелството и разположението на елините към него, понеже римските пълководци предизвикали ненавист [на елините] към римляните. А когато и пратениците, които били изпратени при бастарните [келтски (според други изследователи германски или сарматски) народ, живеещ на север от река Истрос (и по островите) към Днестър и Днепър – от 184/183 г. пр. Хр. се намирал в съюз с Антигонидите], съобщили, че видели укрепването на Македония, добре снаражени армии и обучена младеж, то това още повече разтревожило римляните. Като забелязал това, Персей изпратил други пратеници, с желание да притъпи подозрението. По същото време в Рим пристигнал и Евмен [Евмен ІІ Сотер], цар на Азия, намираща се около Пергам, който се опасявал от Персей поради враждата си с Филип [Филип V]; той [Евмен ІІ Сотер], влизайки на заседанието на сената, открито го обвинил [Персей] в това, че винаги се е отнасял враждебно към римляните, убил брат си [Филип V убил Деметрий през 181 г. пр. Хр. по внушение на Персей], който имал добри контакти с тях и подпомагал Филип [Филип V], когато предприемал приготовления за война срещу римляните; както и в това, че като станал цар не ги намалил с нищо, а дори значително ги увеличил; освен това той много гледал към Елада, встъпил в съюз с бизантийците и беотийците, придобил значителна оперативна база в Тракия, която притежавала значително военно значение и провокирал конфликта между тесалийците и перебите, които имали намерение (τι) [Според Mendelssohn “неотдавна”] да изпратят претеници при вас [римляните] по този повод [172 г. пр. Хр.]. 2. "От вашите – казал той [Евмен ІІ Сотер] – приятили и съюзници Абруполис [династ на сапеите, тракийски народ. Той е единственият тракийски владетел, който реагира около 179-178 г. пр. Хр. и предприема антимакедонска акция, непосредствено след смъртта на Филип V и възцаряването на сина му Персей. Красноречив знак за авторитета на Антитонидите в Тракия през първата половина на ІІ в. пр. Хр.], той [Персей] лишил от власт, а Артетавър, династ на илирийците, дори убил, организирайки заговор, а като свършил това взел и държал при себе си (убийците му)." Той [Евмен ІІ Сотер] клеветил и за неговите династични бракове, двата сключени с царски фамилии [Персей се оженил за дъщерята на сирийския цар Селевк ІV Филапатор (187-176 г. пр. Хр.), а сестра си дал за жена на витинския цар Прусий ІІ (186-148 г. пр. Хр.) - Liv. XLII. 11. Освен това една друга дъщеря на Филип V била дадена за жена на одриския цар Терес, вероятно по това време – около средата на ІІ в. пр. Хр. Терес се оказва единственият владетел в пряка връзка с династията на Антигонидите, поради което след време коронясва в Бизия претендента за македонската корона Андриск (Псевдо-Филип) – Diod. еxc. 16=FHG], отбелязвайки, че сватбените процесии на невестите били съпроводени от родоския флот. Приписал му във вина и неговото трудолюбие и трезвеност в живота, при това той [Персей] бил все още толкова млад и за кратко време заслужил от мнозина любов и похвала. Без да пропуска нищо, което би могло да предизвика завист, ненавист и страх, [повече] отколкото преките обвинения, Евмен с настойчивост искал от сената да отстрани младия враг, който бил толкова славен и близък съсед. 3. Сенатът, който не искал да има близо до себе си цар – разумен, трудолюбив (φιλόπογον) [във всички ръкописи е отбелязано “философ”], добре разположен към много и изключително бързо въздигнал се наследствен враг, на основание на думите, които пред него [римския сенат] произнесъл Евмен [Евмен ІІ Сотер], решил да воюва срещу Персей. Но, тъй като искал решението да остане в тайна, той [римския сенат] не допуснал до себе си Харпал, който бил изпратен от Персей да възрази на Евмен [Евмен ІІ Сотер], както и пратеника на родосците [според Liv. XLII. 14-15 се казвал Сатир], който искал да отговори в лицето на Евмен [Евмен ІІ Сотер], докато се намирал в Рим, а го приел [сенатът], когато той си заминал. Пратеникът на [родосците] поради тази причина останал много огорчен и отговорил по-рязко от необходимото, което още повече раздразнило римляните, които и без това имали желание да воюват [последната дума е допълнена от Mendelssohn] срещу Персей; но и много от сенаторите обвинявали Евмен [Евмен ІІ Сотер], че поради завист и личен страх предизвикал такава значителна война. Родосците не приели неговото [на Евмен ІІ Сотер], тържествено пратеничество за празника на бог Хелиос, единствено от всички царски пратеничества. 4. Самият Евмен [Евмен ІІ Сотер], завръщайки се в Азия, от Кира [пристанище на Делфи на Крисейския залив] се отправил в Делфи, за да принесе жертва; там четири човека, които се били скрили зад неголяма стена, направили покушение върху него. Римляните изтъкнали и други причини за войната срещу Персей, когато все още за нея нямало решение; те изпратили посланици при приятелските царе – Евмен [Евмен ІІ Сотер], Антиох [Антиох ІV Епифан (175-164 г. пр. Хр.)], Ариарат [Ариарат ІV Евсеб (220-163 г. пр. Хр.)], Масанаса [Масиниса - цар на Нумидия около 240 –около 149 г. пр. Хр.] и Птолемей [Птолемей VІ Филометор (181-146 г. пр. Хр.)], цар на Египет, други посланици изпратили в Елада, Тесалия, Епир, Акарнания и на островите [в Егеида], за да привлекат, доколкото е възможно, съмишленици [Liv. XLII. 39; 46]; това особено развълнувало елините, въпреки че били разположени към Персей, понеже бил филелин, то някои от тях се принудили да влязат в съглашение с римляните. 5. [171 г. пр. Хр.] Като разбрал за това, Персей изпратил посланици в Рим [за втори път], които да заявят, че той не разбира и би искал да научи, поради каква причина те прeнебрегват съглашението и изпращат пратеничества срещу него, който се явява техен приятел; ако те го упрекват в нещо, то това е необходимо да се обсъди в разговор. Сенатът продължил да го обвинява във всичко, за което говорил Евмен [Евмен ІІ Сотер] и самият Евмен [Евмен ІІ Сотер] претърпял от него, но най-вече в това, че е завзел Тракия, притежава войска и запаси, като човек, който няма намерение да остане спокоен. Тогава той отново изпратил други пратеници, които въведини в сената, казали следното: “За нуждаещите се от повод за [обявяване на] война римляни всичко това е достатъчно. Но, ако уважавате договорите, а самите Вие гръмко заявявате, че за Вас те имат огромно значение, то заради какво претъряно от Персей, Вие (αἴρεσθε) тръгвате на война срещу него? Вероятно, поради това, че той притежава войска и военно снаряжение. С това той разполага не против Вас, понеже на другите царе не пречите да притежават тези неща; няма нищо противозаконно да разполага със [военна] сила срещу тези, които се намират под негова власт, срещу съседите и чуждите врагове, ако те решат да нападнат. Към Вас, о римляни, той изпрати посланици да преговарят за мир и неотдавна възобнови договора. 6. Бил прогонил Абруполис от царството му. Да, но защитавайки се, понеже той предприемал набези на наша територия. И това Ви го съобщи самият Персей, а след това възобновихте съглашението с нас, наистина, тогава все още не се беше появил клевтникът Евмен [Според Mendelssohn “още не бил го оклеветил”]. И така делото с Абруполис предшестваше договора и Ви се стори, когато го сключихте, справедливо. Той предприел поход срещу долопите [народ в Тесалия, живеещ по склоновете на Пинд], тъй като принадлежат към неговото царство, би изглеждало жалко, ако той е длъжен да Ви дава отчет за вътрешите дела. Въпреки това той даде обяснение, понеже много Ви уважава и цени доверието към него. Тези долопи убили своя управител, като го измъчвали, поради което Персей пита, какво Вие бихте направили, ако вашите поданици извършат нещо подобно. Но някои от убийците на Артетавър живеели в Македония. Да, но по общия закон за всички хора, по който и Вие приемате бежанци от други държави. Като научил какво Вие му приписвате във вина, то той всенародно обявил, че ги прогонва от пределите на царството. 7. На бизантийците, етолийците и беотийците бил съюзник не против Вас, но срещу други. И отдавна (πάλαι) [във всички ръкописи пише “по-рано”] това беше съобщено от нашите посланици и Вие не го порицахте до клеветите на Евмен [Евмен ІІ Сотер], но не позволихте на нашите пратеници да го изобличат в лице. И накрая покушението, което беше извършено срещу Евмен [Евмен ІІ Сотер] в Делфи, Вие приписвате на Персей, но колко елини, колко варвари изпращаха пратеничества при Вас против Евмен [Евмен ІІ Сотер]; за всички тях този долен човек е враг. А относно Херений [в повечето ръкописи е отбелязан като Хрений] в Брентесий [т.е. Брундизий] кой би повярвал, че той, който е римлянин, ваш приятел и проксен [ролята на проксена била подобна на днешните консули в чужда държава], ще бъде подготвен (ἡλειθεν) [сторогръцката дума е дадена според Mendelssohn и означава “да подготви атлета за бой.” Атическият оратор Дамад (380-319/318 г. пр. Хр.) използва често същата дума. В ръкописите се употребява “взет”] от Персий за отравяне на сената, как чрез него той би могъл да унищожи сената или да направи останалите [живи] по-благосклонни като избие една част [от тях]? Но Херений излъгал там за това, което Ви подстрекава за война, давайки добър предлог. Евмен [Евмен ІІ Сотер] от вражда, завист и страх не се поколебал да обвини Персей в това, че е приятен на много народи и обича Елада, че вместо пиянства и разкош управлява с мъдрост своето царство. И Вие, когато той [Евмен ІІ Сотер] говореше, допуснахте да слушате такива речи. 8. По този начин насочвате в голяма степен неговата клевета [на Евмен ІІ Сотер] срещу самите себе си, като карате да се мисли, че не търпите съсъд, който е разумен, справедлив и трудолюбив. Персей призовава Херений, Евмен [Евмен ІІ Сотер] и всеки, който пожелае, [да се яви] при Вас на разследване и съд, той Ви напомя за готовността [ревността] и помощта на своя баща [Филип V] против Антиох Велики [Антиох ІІІ Велики]. Когато имахте нужда от нея, то тя Ви беше добре дошла, но позорно я забравяте, когато небходимостта е отминала. Той [Персей] се позовава на договорите, сключени от Вас с баща му [Филип V] и самия него. Освен това не се притеснява да се обърне към Вас с призив да уважавате боговете, на които се кланяте, да не започвате несправедлива война срещу приятели и да не поставяте във вина съседството, благоразумието и въоражаването; тъй като е недостойно и Вие подобно на Евмен [Евмен ІІ Сотер] да сте обхванати от завист и страх. Разумно е точно обратното: да съхраните съсед, грижовен, и по думите на Евмен [Евмен ІІ Сотер] – подготвен [Liv. XLII. 40-41].” 9. Това казали посланиците, но сенатът нищо не им отговорил, а открито взел решение да се обяви война [ІІІ македонска война (171-168 г. пр. Хр.)]. Консулът разпоредил на посланиците да напуснат Рим в същия ден, а в течение на следващите тридесет дни и Италия. Това било разпоредено и на македоните живеещи там [в Рим и Италия]. След това заседание на сената веднага настанало вълнение, понеже от много места изведнъж прогонили толкова голям брой хора, които за такова кратко време нито могли да намерят необходимите животни, нито да опаковат цялото си имущество. В бързината някои не могли да дойдат до мястото определено за сбор, а пренощували по пътищата, други заедно с жените и децата си легнали около вратите. Всичко станало, както се случва при такава неочаквана разпоредба; изненадата може да стане по-ясна от факта, че всичко се вършило с помощта на посланиците [според Schweighauser “тъй като пратеничеството още присъствало;” според Mendelssohn “тъй като доскоро пратеничеството било в града”].
XII. [От сборника “За посолствата;” U. с. 369] Персей след победата, за да се подиграе на Крас [Публий Лициний Крас консул през 171 г. пр. Хр. - Liv. XLII. 57; Iust. XXXIII. 1; Plut. Aem. Paul. 9] и да издевателства над него, или да изпита какво е настроението му в момента, или по друга причина, изпратил при него пратеници с предложение за мир, като обещал да даде много от това, което баща му Филип [Филип V] не бил склонен да отстъпи, именно поради това изглеждало, че той се подиграва и изпитва. На това Крас отговорил, че  за римляните е недостойно да сключат мир с него, ако не им предаде македоните и самия себе си [Polyb. XXVII. 8. 6-11]; от срам, че римляните започнали войната с поражение, Крас свикал събрание, на което свидетелствал как тесалийците в нещастието се държали като храбри воини, а обвинил етолийците и другите елини, че те първи избягали. Тези хора, той изпратил [Mendelssohn, за да запази смисъла на текста, предлага  да се чете“ техните предводители” Polyb. XXVII. 15; Liv. XLII. 60] в Рим.
XIII. [Suid. s. v. ᾳλωνευόμενος] През остатъка от лятото и двамата били заети с подготовката на хляба: Персей го вършял (ᾳλωνευόμενος) в полетата, а римляните – в лагера [По нататък у Suid. се съдържа фраза, която някои изследователи отнасят към Апиан “Персей имаше намерение да изгори плявата (или поради плявата)” - Liv. XLII. 64].
XIV. [Suid. s. v. πιμελής] Квинт Марций Филип [консул през 186 и 169 г. пр. Хр.] първи пристъпил към работа, въпреки че бил на 60-години и освен това тежък и дебел (πιμελής).
XV. [Suid. s. v. ᾳναλαμϐάνειν] [171 г. пр. Хр.] По това време при Персей, който се къпел и отпочивал (τό σωμα ᾳναλαμϐάνοντι), някои бързо влязъл, за да съобщи, че врагът е близо. Той [Персей] изкочил от водата, заявявайки, че е заловен в плен още преди битката.
XVI. [От сборника “За посолствата;” Val. с. 561; откъдето Suid. s. v. Περσεύς Μακεδών] [169 г. пр. Хр.] Падайки духом след бягството, Персей безпричинно убил Никий и Андроник, които преди това изпратил да потопят в морето неговите пари и да запалят корабите (но те запазили парите и корабите) [Liv. XLIV. 10]. След като си получил  отново парите и корабите, той видял в тях [Никий и Андроник] свидетели за позорния си страх, за който те могли да съобщят и на други; от това време той изведнъж се променил, станал жесток и равнодушен към всичко; разсъжденията му не почивали на здрав разум, и него, когото по-рано било лесно да склонят към добро решение, който бил проницателен при съставянето на планове и извънредно смел в боя, с изключение на случаите където грешил поради неопитност, той отведнъж се предал тогава, когато късметът почнал да го изоставя, станал неочаквано страхлив и неразумен, прибързан, с настроение, което се променяло внезапно и непохватен във всичко. Това може да се наблюдава у много, когато с промяната на положението те стават по-малко разсъдливи, отколкото са били по-рано.
XVII. [От сборника “За посолствата;” U. с. 369] Родосците изпратили при Марций [Квинт Марций Филип чрез интригите си изиграл голяма роля за ІІІ македонска война] пратеници, за да го поздравят за благоприятната развръзка във войната срещу Персей. Марций внушил на тези пратеници да убедят родосците да изпратят посолство в Рим (да станат посредници) за прекратяването на войната между римляните и Персей. След като научили това, родосците променили своя възглед, решавайки, че работите на Персей не са толкова лоши: те не могли да си представят, че Марций им дава такова поръчение, без знанието на римляните. Но той в този случай, както и в много други, действал лично, по свое усмотрение. Родосците изпратили посланици в Рим, а други – при Марций.
XVIII. [От сборника “За посолствата;” Val. с. 562] [168 г. пр. Хр.] Гентий, цар на един от илирийските народи [лабеатите], съседни на македоните, сключил съюз с Персей за триста таланта, като получил нещо от това предварително, той нападнал тази Илирия, която била подчинена на римляните, след което оковал римските пратеници Перперна и Петилий [Liv. XLIV. 27; Plut. Aem. Paul. 13], които идвали при него във връзка с нападението. Като разбрал за станалото, Персей не му изпратил останалата част от парите, тъй като считал, че той вече безвъзвратно е станал враг на римляните. Той [Персей] изпратил [пратеници] при гетите, живеещи оттатък Истрос и изпитвал Евмен дали, ако му даде пари няма да премине на негова страна, или да посредничи за мир, или да се откаже от войната, като не подкрепя нито една от страните, понеже добре знаел, че това няма да остане скрито от римляните, а от евентуални [мирни] преговори той [Евмен ІІ Сотер] можел да извлече някаква изгода, или пък тогава това поне ще засили подозренията на римляните към Евмен [Евмен ІІ Сотер]. Евмен [Евмен ІІ Сотер] отказал да мине на негова страна, а за посредничество при сключване на мир поискал триста таланта, но и за бедействие – триста [таланта] [Според Polyb. XXIX. 8 – сумата е 500 таланта]. Научавайки, че от гетите идват 10 000 души пехота и 10 000 души коница като наемници, Персей веднага започнал да се отнася с пренебрежение към Евмен [Евмен ІІ Сотер] като казал, че за бездействие не дава нищо (тъй като това е позор и за двамата), а така също не дава предварително пари за сключване на договор, но ще ги остави в Самотраки, до момента на сключването на договора. Той станал толкова капризен и дребнав вследствие на изпратеното от бога безумие. 2. Но в едно от нещата, на които разчитал, той все пак не се излъгал: Евмен [Евмен ІІ Сотер] станал подозрителен на римляните. Когато гетите преминали Истрос, било договорено да се даде на Клойлий, техния предводител, хиляда златни статера, на всеки конник - десет, а на воините от пехотата половината от това; всичко съставяло около сто и петдесет хиляди в злато. Персей изпратил и няколко хламиди, златни пособия, коне за подарък на предводителя им и десет хиляди в злато. Клойлий [за гетите и техния предводител Клойлий споменава само Апиан, всички останали автори говорят за бастарните предвождани от Клондик Liv. XLIV. 26; Diod. XXX. fr. 19. В този случай Апиан е непрецизен] попитал идващите при него дали носят златото, но когато научил, че то не е у тях, им казал да се върнат при този, който ги е изпратил. Персей, като разбрал за това, понеже бог отново му отнел разума, започнал поради своето непостоянство да обвинява, сред приятелите си - гетите като народ, който по природа е неверен, опитвайки се да не покаже, че се опасява да приеме в лагера си изпратените му двадесет хиляди; той говорил, че едва може да приеме десет хиляди, които да парира, ако вдигнат бунт. 3. Това казал на приятелите си, друго заявил на гетите и искал от тях половината войска, обещавайки да даде полагащото им се злато. С такава непоследователност той бил изпълнен, притеснявал се за пари, които скоро бил наредил да хвърлят в морето. Клойлий като видял връщащите се пратеници, гръмко извикал, носят ли златото и когато те поискали да кажат нещо, той им заявил първо да отговорят на въпроса за златото. След като научил, че то не у тях, той дори без да ги изслуша, отвел войската си назад. Така Персей се лишил от тези съюзници, които идвали към него в точното време и в голям брой. Поради лош разчет, зимувайки във Фила с голяма войска, той [Персей] не нападнал Тесалия, която предоставяла продоволствие на римляните, а напротив направил опит се да възпрепяства доставките на продоволствие от Йония.
XIХ. [От сборника “За посолствата;” Val. с. 565] Когато Павел [Луций Емилий Павел] бил на върха на такова благополучие, божеството завидяло на неговото щастие. От четирите сина, които имал най-старите – Максим [Квинт Фабий Максим Емилиан консул през 145 г. пр. Хр. воювал срещу Вириат в Испания] и Сципион [Публий Корнелий Сципион Емилиан покорител на Картаген през 149 г. пр. Хр. и покровител на известния историк Полибий], той дал за осиновяване на други, а двамата по-млади били застигнати от следното: единият умрял три дни до триумфа, а другият – пет дни след него. Въпреки това Павел [Луций Емилий Павел] се явил пред народа с отчет, както е обичайно пълководците да излагат делата си. Заставайки на форума, Павел [Луций Емилий Павел] казал, че от Брентисий [т.е. Брундизий] той доплавал на Керкира в един ден, от Керкира за пет дни се придвижил до Делфи, където принесъл жертва на бога, за още пет дни дошъл в Тесалия и приел командването на войската, а в следващите петнадесет дни взел в плен Персей и покорил македоните. Постигайки всичко това толкова бързо и щастливо, той почнал да се опасява за войската при нейното завръщане, да не би нещо да се случи “Тъй като войската се завърна благополучно, аз продължих да се опасявам за Вас – казал той – понеже божеството е завистливо [ревниво]. Но след като нещастието връхлетя мен и двамата ми сина умряха, то аз се явявам най-нещастен, но вече не се опасявам за Вас. Заявявайки това, той станал предмет на всеобщо удивление за всичките подвизи и [обект на] съжаление по повод смъртта на децата му. Не минало много време и той също умрял [Луций Емилий Павел Macedonicus умрял през 160 г. пр. Хр.].
XX. [От неизвестен граматик. Bekk. An. с. 143. 11] Внушавайки и това ... [Неясен фрагмент].

Appianus. Illyrica. [X. Μακεδονική καὶ Ἰλλυρική (Ῥωμαϊκά)]
(Mendelssohn; Viereck; Roos)
Αππιανός εξ Αλεξανδρείας
(около 95 г. - около 170 г.)


І. 1. Елините считат за илирийци тези народи, които живеят над Македония и Тракия, от хаоните (Χαόνων) и теспротите (Θεσπρωτῶν) до река Истрос. Толкова огромна е страната, на ширина тя се простира от македоните и горните траки до пеоните (Παίονας), Йонийско море и подножието на Алпите. Ширината на страната е пет дни път, а дължината й е тридесет – [дълга три пъти повече – според ланинския превод на Кандид (Petrus Candidus Decembrius (1399-1477)) – ХV в.], както се говори у елините. Когато римляните влезли в тази страна, то те определили нейната дължина на повече от от 6 000 стадия [римският стадий е равен на 184, 97 м], а ширината приблизително на 1 200 стадия. 2. Говорят, че тази страна е била наречена по името на Илир, син на Полифем; циклопът Полифем и неговата жена Галатея имали деца Келт, Илир и Гал; те като се оттеглили от Сицилия, властвали над келтите, илирите и галатите, които получили имената си от тях. Това предание на мен ми допада най-много, въпреки че други говорят много и различни предания. Разказват, че Илир имал синове – Енхелай, Автарией, Дардан, Мед (Μαῖδον), Тавлант и Переб и дъщери – Парто, Даорто, Дасаро и други, откъдето произхождат тавланти (Ταυλάντιοί), переби (Περραιβοὶ), енхелеи (Ἐγχέλεες), автариеи (Αὐταριεῖς), дардани (Δάρδανοι), [меди (Μαῖδοι)], партени (Παρθηνοὶ), дасарети (Δασσαρήτιοι) и дарси (Δάρσιοι). Самият Автарией, считат те, бил син на Паноний или Пеон, а Пеон имал за синове Скордиск и Трибал, от които именно произхождат народите, носещи техните имена (Αὐταριεῖ δὲ αὐτῷ Παννόνιον ἡγοῦνται παῖδα ἢ Παίονα γενέσθαι, καὶ Σκορδίσκον Παίονι καὶ Τριβαλλόν, ὧν ὁμοίως τὰ ἔθνη παρώνυμα εἶναι). 3. Но това [отделните митографски версии] ще бъде предоставено на разискващите древността. Илирийските народи, както е нормално за такава голяма страна, били много [в изданието LCL изречението завършва на това място и смисълът може да се промени], които са извести и сега; те заемали голямата област на скордиските (Σκορδίσκων) [келтски народ] и трибалите (Τριϐαλλῶν) [според Апиан илирийски народ, който обитава и територии в Тракия], които така се изтощили във взаимни войни, че, ако още е останало нещо от трибалите, то те са се изтеглили отвъд Истрос при гетите (Γέτας), по този начин народът, процъфтяващ при Филип и Александър [Филип ІІ и Александър ІІІ], сега залязва, като името му едва ли е известно на живеещите тук; скордиските, които станали по-същата причина слаби, впоследствие претърпели нещо подобно от римляните и били принудени да избягат по островите на тази река, но след време някои от тях се върнали и се заселили около земята на пеоните, поради това и сега в пределите на пеоните живее народът на скордиските. По подобен начин и ардиеите ('Αρδιαῖοι) [илирийски народ в Далмация], отличаващи се с морската си сила, понеже нанасяли на автариатите (Αὐταριέων) [илирийски народ в Далмация], които били техни съседи, много вреди, били унищожени от тях. След ардиеите моряци станали и либурните (Λιϐυρνοί) – друг илирийски народ [обитаващ територията по брега на Адриатическо море между полуостров Истрия и сверната част на Далмация], който върху бързи и леки плавателни съдове ограбвал Йонийско море и островите; поради това и сега римляните наричат либурни леките и бързи съдове с два реда весла. 4. Автариатите, говорят, били доведени до огромно бедствие от мъстта на Аполон. Разказват, че те заедно с Молистомом (Μολιστόμῳ) [това име липсва у латинския превод на Кандид – ХV в. – то е хапакс] и келтите, наречени кимбри (Κίμβροις), тръгнали на поход срещу Делфи, като голяма част от тях загинали само заради това си начинание, понеже върху тях се изсипали дъждове, бури и мълнии, а когато те се завръщали, били нападнати от неизброимо количество жаби, които, разлагайки се, замърсили цялата вода; след това в тяхната земя започнали да се появяват много вредни изпарения, които предизвикали мор сред илирийците, от тях особено много загивали автариатите; когато те напуснали териториите си, носейски със себе си болестта, никои не искал да ги приеме заради страха (δέος) от зараза [според Mendelssohn поради проклятието]. Изминавайки 23-дневен път, те се поселили в земята на гетите, блатиста и необитаема, около народа на бастарните (Βαστερνῶν) [310-300 г. пр. Хр. – Theop. fr. 41; - неуспешният поход към Делфи е през 279 г. пр. Хр. – Iust. XXXII. 3; Paus. X. 19; Diod. XXII. 9]. При келтите богът поразил земята със земетресение и разрушил селищата; тези бедствия не спирали; тогава те, като напуснали местата си, нападнали илирийците, които били прегрешили заедно с тях и станали слаби от мора, разграбвайки тяхната страна; заразявайки се от тях с болестта, те бягали чак до Пирените [Пиринеите], опустошавайки всичко [по пътя си]. Когато се завърнали на изток, римляните, които помнили за войните си някога с келтите, понеже се опасявали те да не преминат през Алпите в Италия, излезли им насреща предвождани от двамата консули, които, както се знае, загинали заедно с цялата войска [битката при Араусион на река Рона – 6. Х. 105 г. пр. Хр. – кимбрите предвождани от Бойориг унищожават римската войска предвождана от консула Гней Манлий Максим и проконсула Квинт Сервилий Цепион Liv. Per. LXVII; Vell. Pat. II. 12; Tac. Germ. 37; Plut. Mar. 19; Cic. Pro Balbo. 28 ]. Това поражение на римляните предизвикало страх от келтите из цяла Италия, докато римляните, избирайки за военачалник Гай Марий [консул през 107, 104-100 и 86 г. пр. Хр. ], който наскоро бил завършил победоносно войната с народите на либийците (Λιβύων), номадите (Νομάσι) [т.е. нумидийците] и мавросите (Μαυρουσίοις) [т.е. народите в Мавритания], не победили кимбрите, които в няколко сражения били страховито изтребени, както това беше разказано от мен, когато говорих за войната с келтите [App. Celt. 1. 2]. Те [келтите], ставайки слаби, именно поради това не били приети в нито една земя, но като извършили, а и сами изпитали много, се завърнали по своите места. 5. Такова наказание за светотатството богът наложил на илирийците и келтите; но те не се въздържали от светотатство, а отново, заедно с келтите, много от илирийците - особено скордиските, медите (Μαῖδοι) [тракийски народ по средното течение на река Стримон, или, според Апиан, илирийски народ обитаващ територии и в Тракия] и дарданине (Δάρδανοι) [илирийски народ живеещ по горното течение на реките Маргос и Аксиос], извършили набег едновременно към Македония и Елада, като ограбили много храмове, сред които и Делфийския, губейки  този път много [хора]. Изминали тридесет и две години (δεύτερον καὶ τριακοστὸν ἔτος) [неточност от страна на Апиан, хронологичната прецизност не е сред силните страни на този автор; първото стълкновение на римляните с келтите е около 390/387 г. пр. Хр., според някои изследователи Апиан визира събития отнасящи се към 88 или 85/84 г. пр. Хр. Plut. Syll. 12] от времето, когато римляните за пръв път влезли в стълкновение с келтите; през цялото това време с прекъсвания те воювали срещу келтите. Но сега се вдигнали против илирийците под предводителството на Луций Сципион [Луций Корнелий Сципион Азиаген претор през 88 г. пр. Хр.; събитията може да се отнесат и към 85/84 г. пр. Хр.], точно поради ограбването на храмовете, понеже римляните управлявали Елада и Македония. И говорят, че съседните народи не помогнали на тези светотатци, но охотно ги предоставили на Сципион, лишавайки ги от всякаква поддръжка, понеже имали спомен какво се случило с всички илирийци, заради автариатите. Сципион [Луций Корнелий Сципион Азиаген] избил голяма част от скордиските, а тези, които се спасили, отишли по Истрос и островите на реката; с медите и дарданите, бидейки подкупен със свещеното злато, Сципион [Луций Корнелий Сципион Азиаген] сключил мир. И един от италийските автори отбелязва, че заради това у римляните след Луций [Луций Корнелий Сципион Азиаген] до установяването на монархията особено се усилили (πλεόνως ἡκμασε) вътрешните войни [според Mendelssohn “зачестили”]. Ето какво е необходимо да се каже първоначално за тези, които се считат от елините за илирийци. 6. Римляните отличават всички тези народи, а с тях и пеоните (Παίονας), и ретите (Ῥαιτοὺς), и нориките (Νωρικοὺς) и мизите (Μυσούς), живеещи в Европа, и всички други народи, съседни, които живеят с тях отдясната страна на Истрос, ако се плава надолу по течението, един от друг, подобно на елините [т.е. както римляните правят разлика между отделните елини], като всеки народ се нарича със собствено име, а в цялост всички се считат за Илирида (Ἰλλυρίδα); аз не мога да кажа откъде се е появило това название, но те го употребяват и до днес; поради това тези народи, от изворите на Истрос до Понта, отдават налога на откуп (ἐκμισθοῦοι), като едно цяло, и го наричат илирийски налог ('Ιλλυρικὸν τέλος). Що се отнася до това, как римляните са ги подчинили, то аз открито отбелязах още, когато говорих за Крит [според латинския превод на Кандид - ХV в. - “когато говорих за келтите”], че не намерих точното начало и повода за тези войни и предложих това да направи този, който може да каже нещо повече; което аз сам узнах, за него сега пиша.
ІІ. 7. [230 г. пр. Хр.] Агрон, бил цар на тази част от илирийците, които живеят по бреговете на Йонийския залив, т.е. морето [Адриатическо море], над тях преди властвали епирският цар Пир [296-272 г. пр. Хр.] и неговите приемници. Агрон отново завзел част от Епир, добавяйки към това и Керкира, Епидамн и Фарос, завладял ги и поставил в тях гарнизони. Когато той с флотата нападнал и върху останалата част от Йонийския залив, то островът, който се наричал Иса [остров в Адриатическо море близо до бреговете на Далмация], се обърнал за помощ към римляните. Римляните изпратили заедно с исаите (Ἰσσίοις) посланици, те още докато плавали били нападнати от илирийските лодки, които убили Клеемпор [според латинския превод на Кандид – ХV в. – името е Калемпор] от исаите и Корунканий от римляните, а останалите успели да избягат [в латинския превод на Кандид – ХV в. – има различие във версията вж. Polyb. II. 4-8 където се говори за братята Гай и Луций Корунканий]. Поради това римляните започнали война с илирийците едновременно по море и суша. По това време Агрон умрял, понеже синът му Пина бил малолетен, той поръчал на жана си [Теута, която била втора жена на Агрон] да управлява царството, за да го съхрани за сина, въпреки че тя не била майка на детето [229 г. пр. Хр. – Пина бил дете от първата жена на Агрон, която се казвала Тритеута]. Деметрий, който при Агрон бил началник на Фарос [той се разпореждал над самия Фарос, а освен това и над Керкира], го предал, предоставяйки и двете места на римляните, когато те пристигнали с корабите. След това последните сключили приятелство с Епидамн и се отправили на помощ на Иса и Епидамн, които били обсадени от илирийците. Илирийците снели обсадата и се отдалечили, като някои от тях, така наречените атинтати ('Ατιντανοί) [илирийски народ, живеещ към северозападен Епир, недалеч от брега на Йонийско море Polyb. II. 5. 8; VII. 9. 13], преминали настраната на римляните. След това жената на Агрон изпратила посланици в Рим [228 г. пр. Хр.] – те били длъжни да предоставят пленените и да върнат обратно бегълците, като искали снизхождение за това, което се случило не при нея, а при Агрон. На посаланиците било отговорено, че Керкира, Фарос, Иса, Епидамн и от илирийците атинтаните вече са под римска опека. Пина е длъжен да получи останалото царство на Агрон и да бъде приятел с римляните, ако се въздържа от нападения върху по-горе упоменатите места, а илирийските леки съдове не бива да плават по-далече от Лисос [Иса остров в Адриатическо море] повече от два на брой, и то невъоражени. Тя приела тези условия. 8. По този начин станали у римляните тези първи стълкновения и договорът с илирийците; след това римляните оставили Керкира и Аполония свободни (ἐλευθέρας) [вероятно представлявали civitates liberae], а на Деметрий като отплата за предателството дали няколко места, добавяйки, че ги дават именно поради това, понеже още тогава подозирали за неговата склонност към предателство [труден за превод пасаж, според някои изследователи Деметрий получил само временно тези места - White]. И действително, не минало много време и той я проявил [т.е. извършил предателство], когато римляните в продължение на три години воювали с келтите (Κελτοῖς) [225-222 г. пр. Хр. – войната е породена от закона на Гай Фламиний през 232 г. пр. Хр. за ager Gallicus], живеещи по бреговете на Еридан. Деметрий, като считал че те са заети, започнал грабежи по морето, привличайки към това истрийците (Ἴστρους), друг илирийски народ ('Ιστρους ἔδνος ἔτερον 'Ιλλυριων) [обитаващ полуостров Истрия в Адриатическо море], при това склонил и атинтаните (Ἀτιντανοὺς) към отпадане от римляните [222 г. пр. Хр.]. Когато римляните завършили войната с келтите, те веднага започнали да преследват корсарите с флотата и ги заловили. На следващата година се отправили на война срещу Деметрий и тези от илирийците, които участвали в неговите престъпления; Деметрий избягал при македонския цар Филип [Филип V 221-179 г. пр. Хр.], а когато отново дошъл и започнал да ограбва Йонийския залив, те [римляните] го убили [неточност на Апиан – Деметрий Фароски загинал през 214 г. пр. Хр. като лоялен към Филип V политик, при опит да завладее Месене], а неговият роден Фарос, който участвал заедно с него в тези престъпления разрушили до основи [Polyb. III. 18. 3-19 кампанията срещу Деметрий Фароски била проведена от Луций Емилий Павел консул през 219 и 216 г. пр. Хр. – убит в битката при Кана]; илирийците били пощадени заради Пина, който отново се застъпил за тях. По този начи у тях [римляните] произлязло второто стълкновение и [вторият] договор с илирийците. 9. По-нататък аз описвам събитията не по време и ред, а по-скоро това, което научих за всеки отделен илирийски народ. Римляните воювали с македоните, а Персей [179-168 г. пр. Хр.] вече бил цар на Македония след Филип. С Персей встъпил в съюз подкупеният от него Гентий, цар на другите илирийци (Γένθιος 'Ιλλυριων ἑτέρων βασιλεύς) [Liv. XLIII. 19. 3 Labeates, ubi Genthios regnabat – 180-168 г. пр. Хр.]; той нападнал илирийците, намиращи се под властта на римляните, а римските посланици, които отивали при него, оковал, обвинявайки ги в това, че дошли не като пратеници, а като съгледвачи [168 г. пр. Хр. Марк Перперна и Марк Петилий Polyb. XXIX. 3; Liv. XLIV. 23]. Римският пълководец Аниций [преторът Луций Аниций Гал], който бил изпратен с флотата, заловил няколко от леките съдове на Гентий, а засичайки се с него на сушата, победил в битка и го блокирал в някакво място [близо до Шкодра]. Когато цар Гентий, намиращ се там, отправил към него молба за мир, Аниций изискал да се предаде на римляните; тогава той поискал три дни за размисъл и получил разрешение. Но когато през това време поданиците му преминали настраната на Аниций, той поискал разрешение да се срещне с него, а след като паднал в краката му, с голямо унижение просил милост. Аниций го ободрил, както бил паднал пред него, вдигнал го и дори му поддал стол, но, когато той си тръгвал от обяда, наредил на подчинените си да го вземат под стража. Аниций го отвел в Рим заедно с децата му за триумфа [167 г. пр. Хр. – Polyb. XXX. 14; Vell. Pat. I. 9. 5]. По този начин цялата война срещу Гентий завършила за двадесет дни (ἔικοσιν) [Liv. XLIV. 32 – възможно е и тридесет дни според Mendelssohn]. Седемдесет селища, които се намирали под негова власт, Емилий Павел [Луций Емилий Павел консул през 182 и 168 г. пр. Хр, сина на Луций Емилий Павел, консул през 219 и 216 г. пр. Хр. – убит при Кана], който взел в плен Персей, връщайки се в Рим, по пътя си умишлено посетил по тайно разпореждане на сената. На тях, които били изпълнени със страх, той обещал милост за миналото, ако те донесат всичкото злато и сребро, което притежават [167 г. пр. Хр.]. Когато те се съгласили на това, той изпратил във всяко селище военен отряд, като разпоредил на всички командващи тези отряди един и същ ден за събиране на парите и им поръчал във всяко селище на разсъмване да обявят чрез глашатай, че жителите разполагат с три часа, за да донесат на площада парите си, а след като ги донесат, всичко останало било предадено на разграбване [Polyb. XXX. 15; Strab. VII. 322; Plin. N.H. IV. 39; Plut. Aem. Paul. 28; App. Mac. 19]. 10. Така Павел набързо ограбил седемдесет селища. Ардеите ('Αρδεῖοι) и паларите (Παλάριοι), други илирийски народи [обитаващи около устието на река Нарона], ограбвали подчинената на римляните Илирия; римляните, заети с други дела, изпратили при тях посланици, за да ги предупредят. Когато те не променили поведението си, римляните пратили срещу тях войска наброяваща 10 000 души пехота и 600 души конница. Научавайки за това, понеже все още не били готови, тези народи изпратили посланици при римляните, като се разкайвали и просили мир. Сенатът им наредил да компенсират щетите причинени на тези, които те несправедливо нападнали [135 г. пр. Хр.]. Тъй като те не направили нищо от това, то срещу тях се отправил Фулвий Флак [Марк Фулвий Флак консул през 125 г. пр. Хр. – сподвижник на Гай Гракх] и войната завършила само чрез тази операция. Аз никъде не намерих точни сведения за нейния край. С япидите (Ἰάποσι) [иаподите], които живеят в центъра на Алпите, воювали Семпроний, с прозвище Тудитан [Гай Семпроний Тудитан консул през 129 г. пр. Хр.], и Пандуса Тиберий [вероятно легат на Гай Семпроний Тудитан у Liv. Per. LIX като съратник на консула е отбелязан легатът Децим Юний Брут Калаик]; счита се, че япидите се подчинили; говори се също, че сегестаните (Σεγεστανοί) [народ обитаващ територията около Сиский – югоизточната част на Горна Панония Plin. N.H. III. 148; Strab. VII. 313-314] се подчинили на Луций Кота и Метел [Луций Аврелий Кота и Луций Цецилий Метел консули през 119 г. пр. Хр.]. Но и двата народа не след дълго отпаднали от римляните. 11. [156 г. пр. Хр.] Далматите (Δαλμάται), друг илирийски народ, нападнали илирийците [даорсите и жителите на Иса - Zon. IX. 25], подчинени на римляните, а римските посланици, които пристигнали за разрешаване на спорните въпроси не били приети. Поради това римляните започнали война с тях. Консул и предводител в тази война бил Марций Фигул [Гай Марций Фигул консул през 156 г. пр. Хр.]. Когато той току-що започвал да разпъва лагера, те [далматите] нападнали неговите стражеви отряди, победили ги, а самият консул подгонили надолу през лагера, по склоновете на долината, докато той, отстъпвайки, не се добрал до река Нарона. Когато далматите се оттеглии (било вече началото на зимата), Фигул, надявайки се да нападне изненадващо, ги заварил как се събират от селищата при вестта за неговото приближаване. Там той блокирал всички в селището Делминий (Δελμίνιον), откъдето идва и тяхното название делмати – далмати. Тъй като не могъл да направи нищо срещу укрепеното селище, което при това било разположено твърде високо, и нямащ възможност да използва машини, той нападнал другите селища, където имало по-малко хора, понеже били събрани в Делминий [далматите], и ги завзел. След това започнал с катапултите да хвърля сухи клони, дълги два лакътя, омотани с парцали, смола и сяра. От бързия полет те се разгаряли, като подобно на факли запалвали всичко, където попадали; така възникнали множество пожари; с това бил сложен край на тогавашната война на Фигул с далматите. След известно време, в консулството на Цецилий Метел, било взето решение да се обяви война на далматите, въпреки че те не били извършили нищо несправедливо, единствено заради това, че консулът искал да получи правото на триумф [119 г. пр. Хр.]; далматите приели Цецилий като приятел, а той като презимувал при тях у селището Салона [близо до Сплит], се завърнал в Рим и получил триумф [117 г. пр. Хр. CIL I2 р. 177; Eutr. ІV. 23].
ІІІ. 12. Когато Цезар се разпореждал над келтите [58-50 г. пр. Хр.], тези далмати и всички останали илирийци, които тогава много преуспявали, отнели от либурните, друг илирийски народ, селището Промона [дн. Петровач в Северна Далмация]. Последните, като се връчили на римляните, потърсили помощта на намиращия се близо Цезар [Гай Юлий Цезар – събитието се отнася вероятно към 50 г. пр. Хр.]. Цезар наредил да кажат на тези, които завзели Промона, да върнат селището на либурните, когато те не обърнали внимание на думите му, той изпратил отряд (τἐλος) от своята голяма войска [според Mendelssohn неясен пасаж], но илирийците напълно го унищожили. Цезар, обаче, не се отправили веднага срещу тях, по това време между него и Помпей [Гней Помпей Велики] имало раздор (σρασιάζοντι). Когато противоречията (στάσεως) се превърнали във война, Цезар с цялата войска, която му била на разположение, през зимата преминал от Брентесий [Брундизий] през Йонийския залив и започнал да воюва срещу Помпей в Македония [4. І. 48 г. пр. Хр. – войската на Гай Юлий Цезар била от шест легиона и 600 души конница]; от останалата войска една част била изпратена в Македония в подкрепа на Цезар от Антоний [Марк Антоний], който в средата на зимата също преминал през Йонийския залив [войската, която  Марк Антоний довел чрез транспортен флот от Италия наброявала четири легиона и 800 души конница App. В.С. II. 59; Caes. В.С. III. 24-26; 29-30; 34; 46], а петнадесет кохорти пехота и три хиляди души конница привел към него, обхождайки в кръг Йонийския залив, Габиний [Авъл Габиний консул през 58 г. пр. Хр., който пристигнал в Илирия през лятото на 48 г. пр. Хр. Plut. Ant. 7. 1; Dio. Cass. XLII. 11]. Илирийците, понеже се страхували от това, което неотдавна извършили с Цезар, считайки, че неговата победа ще бъде гибелна за тях, унищожили с неочаквани нападения цялата войска, която била под разпореждане на Габиний, като освен самия Габиний се спасили немного [Авъл Габиний бил разбит при далматинското селище Синодий App. Ill. ІІІ. 27]. Тогава, благодарение на такава голяма плячка, особено се разраснало тяхното богатство и могъщество [на илирийците]. 13. Цезар не разполагал с много време поради необходимостта да воюва с Помпей, а когато Помпей загинал [29. ІХ. 48 г. пр. Хр.] – с остатъците от неговата фракция, която се разпаднала на много части; като привел нещата в ред, той [Гай Юлий Цезар] се завърнал в Рим и започнал да подготвя военни кампании срещу гетите и партите (Γέτας τε καὶ Παρθυαίους)[Strab. VII, 3, 5; Suet. div. Iul. 44; Vell. Pat. II. 59. 4; App. В.С. II. 110; III. 25; Jord. Get. 67-68]. Тук илирийците се излъгали, че той ще да ги нападне, понеже се намирали на пътя на неговите предполагаеми походи, поради което изпратили пратеници в Рим, като просили опрощение за изминалите събития и предлагали приятелство и съюз, представяйки се за много храбър народ [45 г. пр. Хр.]. Цезар, понеже по това време подготвял война срещу партите, им отговорил, при това с голямо достойнство, че не може да направи приятели тези, които си позволили такива дела, но ще им прости, ако те платят данък и предоставят заложници. Когато те обещали да направят това и друго, той изпратил Ватиний [Публий Ватиний народен трибун през 58 г. пр. Хр.] с три отряда [три легиона] и много конници, за да им наложи неголям данък и да вземе заложници. Когато Цезар бил вече убит, илирийците като считали, че цялата сила на римляните била съсредоточена у Цезар и загинала с него, в нищо не се подчинили на Ватиний, нито в плащането на данъка, нито в другото [да предоставят заложници – 44 г. пр. Хр.], когато той се опитал да ги принуди със сила, те го нападнали и унищожили пет кохорти заедно с командващия Бебий, човек от сенаторското съсловие. Ватиний с останалата войска се оттеглил в Епидамн. Римският сенат предоставил тази войска, а с нея Македония и илирийците, над които той се разпореждал, на Брут Цепион [в латинския превод на Кандид – ХV в. – е отбелязан Марк Брут, т.е. Марк Юний Брут], убиецът на Гай [ Гай Юлий Цезар]; по същото време възложил [сенатът] управлението на Сирия на Касий [Гай Касий Лонгин, който през 44 г. пр. Хр. е претор заедно с Марк Юний Брут], също един от убийците на Гай [Гай Юлий Цезар]. Но и те, воювайки срещу Антоний и втория Цезар, наречен Август [Марк Антоний и Октавиан Август], все нямали достатъчно време, за да се заемат с илирийците. 14. Пеоните (Παίονές) – голям народ около Истрос, населяващ цялото пространство от япидите ('Ιαπόδων) [илирийски народ, обитаващ северозападна Илирия] до дарданите (Δαρδάνους); пеони ги наричат елините, а за римляните – са панони; римляните, както вече казах, ги причисляват към Илирия. Поради това аз реших да кажа и за тях, говорейки за илирийските дела. Те се прославили от времето на македоните заради агрианите ('Αγριᾶνας), които оказали голяма подкрепа на Филип и Александър [Филип ІІ и Александър ІІІ]; тези пеони са от долните пеони, съседи (ἄποικοι) на илирийците [в латинския превод на Кандид – ХV в. – е отбелязано – “колонисти”]. Когато срещу пеоните тръгнал на война Корнелий [вероятно Публий Корнелий Сципион Назика консул през 155 г. пр. Хр. водил сражения в Далмация Liv. Per. XLVIII – но това се оспорва от някои изследователи], то злополучният изход на кампанията внушил сред всички италийци голям страх от пеоните, като дълго време след това консулите се опасявали да тръгнат срещу тях. Това е, което аз успях да намеря в древните писания за илирийците и пеоните. Дори и в коментарите на втория Цезар, наречен Август, аз не намерих нищо по-старо за пеоните. 15. А от илирийците, както ми се струва, освен споменатите народи и други са подчинени на римляните. Но как е станало това не зная: Август не е описал чуждите дела, а собствените - как е заставил отпадналите да платят данък, други пък, изконно независими, подчинил и всички победил, живеещи по върховете на Алпите, варварски и войнствени народи, разграбващи Италия, като съседна на тях страна. За мен е учудващо, че толкова много и значителна римска войска, преминаваща през Алпите при походите срещу келтите и иберите (Ἴβηρας), оставяла без внимание тези народи, и дори Гай Цезар [Гай Юлий Цезар], най-щастливият по време на войните, не завършил покоряването им, когато воювал срещу келтите и в продължение на десет години зимувал в тази страна. Но на мен ми се струва, че някой [буквално е казано “първите” т.е. римските пълководци преди Гай Юлий Цезар] от тях, в желанието си да изпълнят това, за което били избрани, говорили за преминаването на Алпите, а Гай [Гай Юлий Цезар] бил зает с война срещу келтите, а след това, понеже раздорите с Помпей [Гней Помпей Велики] започнали непосредствено след войната [срещу келтите], отложил окончателното решение на съдбата им. При това е очевидно, че той е бил назначен да управлява и Илирия заедно с келтите, но, разбира се, не е управлявал цяла Илирия, а само тази част от нея, която тогава е била подчинена на римляните.
ІV. 16. Август я подчинил изцяло [Илирия], като в противоположност на бездействието на Антоний [Марк Антоний], доложил на сената, че е умиротворил Италия, освобождавайки я от народи, с които било трудно да се бори и често я притеснявали. В един поход той подчинил оксиите (Ὀξυαίους), пертенатите (Περθεηνάτας), батиатите (Βαθιάτας), тавлантите (Ταυλαντίους), камбаите (Καμβαίους), кинамбрите (Κινάμβρους), мероменоните (Μερομέννους), пирисаите (Πυρισσαίους) [35 г. пр. Хр.], с много усилия били покорени и принудени да платят данък - който дотогава отказвали да платят – доклеатите (Δοκλεᾶταί), карните (Κάρνοι), интерфрурините (Ἰντερφρουρῖνοι), наресиите (Ναρήσιοι), глинтидионите (Γλιντιδίωνες) и тавриските (Ταυρίσκοι) [35-34 г. пр. Хр. – тези илирийски народи се споменават и у Plin. N.H. III. 143 в Далмация и Норик]. Когато те били покорени, съседите им, хипасините (Ἱππασῖνοί) и бесите (Βεσσοί) [голям тракийски народ, който, според Апиан, в края на І в. пр. Хр. оказва влияние върху политическите процеси в Илирия, а вероятно и се разпростира дотам], обхванати от страх, също се предали. Други от тях, отпадналите от римляните мелитени (Μελιτηνοὺς) и коркирени (Κορκυρηνούς) [обитателите на остров Керкира], които живеели на островите, той избил до един, понеже те били корсари; възрастните избил, а останалите продал [в робство]. На либурните отнел плавателните съдове, понеже и те били корсари. От япидите, живеещи в центъра на Алпите, моентините (Μοεντῖνοι) [споменати са само у Апиан] и авендеатите (Αὐενδεᾶται) [за тях споменава и Strab. IV. 207; VII. 314] сами се предали при приближаването му, арупините (Ἀρουπῖνοι), които са най-многобройни и войнствени от япидите, се събрали от селата в селището, но, когато той се приближил, те избягали в гората. Завземайки селището, Цезар [Октавиан Август] не го опожарил, понеже се надявал, че те ще се предадат; когато те се предали, той им разрешил отново да се завърнат. 17. Него [Октавиан Август] повече го притеснявали саласите (Σαλασσοί) [келтски народ в Транспаданска Галия в центъра на техните земи Октавиан Август основал Augusta Praetoria] и япидите оттатък Алпите [т.е. на север], сегестаните, далматите, деситиатите (Δαισιτιᾶται) и пеоните, които живеят отдалечени от саласите (ὄντες ἑκὰς τοῖς Σαλασσοῖς) [грешка на Апиан, която е предизвикала редица допълнения – според латинския превод на Кандид – ХV в. – “които доброволно се съединили”]; те населяват по върховете на Алпите трудно проходими гори, така че проходът към тях е тесен и неудобен. Поради това са останали независими и искали от преминаващите да заплатят за пропускането им [през прохода]. Като ги нападнал неочаквано, Ветер [Гай Антистий Ветер народен трибун през 57 г. пр. Хр. и консул suffectus през 30 г. пр. Хр. Той воювал срещу саласите през 33 г. пр. Хр. в качеството си на легат на Октавиан Август], благодарение на хитрост, успял първоначално да завземе тесния проход и ги обсаждал в продължение на две години. Поради недостик на сол, от която особено имали нужда, те приели римски гарнизони, но когато Ветер си отишъл, прогонили гарнизоните и, след като завзели горните проходи, се подиграли на войските изпратени от Цезар [Октавиан Август] срещу тях, понеже се предвиждало да се воюва с Антоний [Марк Антоний], се договорили с тях да останат независими като им била обещана безнаказаност за това, което направили с Ветер. Те, тъй като се отнасяли със значително подозрение към това предложение, се запасили със голямо количество сол и продължили да нападат римските владения, докато накрая Месала Корвин [Марк Валерий Месала Корвин консул през 31 г. пр. Хр. - Dio Cass. XLIX. 38 говори за две негови кампании срещу саласите], който бил изпратен срещу тях, не ги принудил да се предадат чрез глад [34 г. пр. Хр.]. 18. Така били покорени саласите; япидите, които живеели оттатък Алпите, народ силен и див, приблизително за около двадесет години на два пъти оказвали съпротива на римляните, предприемали набези към Аквилея [селище в Траспаданска Галия основано от римляните през 182 г. пр. Хр.] и ограбили римската колония Тергест [селище в Истрия, разположено на североизточния бряг на Адриатическо море]. Когато Цезар [Октавиан Август] се отправил срещу тях по труден и скалист път, те, като съборили дървета, го направили още по-труднопроходим. Но щом Цезар [Октавиан Август] продължил натътък (ἀνῆλθεν), те избягали в друга част на гората и при неговото приближаване организирали засада. Цезар [Октавиан Август] (тъй като подозирал, че може да се случи нещо подобно), изпратил към върха хора, които от двете страни бързо се придвижвали заедно с него [т.е. обходили япидите], докато той се движил по долния път, изсичайки дърветата; япидите се оттеглили от засадата и много от тях били ранени, но повечето били изби от тези, които бързо завзели върха [римляните, които ги обходили]. Останалите отново потърсили спасение в дебрите на гората, изоставяйки селището, което се наричало Терпон (Τέρπωνος) [селището на япидите е хапакс]. След като го завзел, Цезар [Октавиан Август] отново не го опожарил, понеже се надявал, че и тези ще се предадат [подобно на саласите], и действително те се предали [вероятно през 35 г. пр. Хр.]. 19. След това Цезар [Октавиан Август] се отправил към друго селище – Метул (Μετοῦλον)[това селище се споменава и у Strab. IV. 207; VII. 314], което се явява основен център на япидите и е разположено в планината, сред гъста гора, на два нейни върха, които са разделени от тесен проход. Тук се събрали около 3 000 млади хора, войнствени и добре въоражени; те с лекота отблъснали римляните от стените. Римляните започнали да издигат насип, а метулите (Μετοῦλοι) предприемали излази през нощта и деня, като ги възпрепятствали в начинанието им и пречели на римляните със стенобойни машини, които притежавали от времето на войната, която водил по тези места Деций Брут [Децим Юний Брут Албин] с Антоний [Марк Антоний] и Август [44-43 г. пр. Хр.]. Когато стената им била превърната вече в развалини, те построили нова стена вътре в селището и, като изоставили разрушената, бързо се прехвърлили зад новопостроената. Римляните завзели изоставеното укрепление и го запалили, а срещу другото започнали да издигат два насипа, от които прехвърлили на стената четири моста. Когато те били готови, Цезар изпратил няколко воини да обходят селището, за да раздели метулите, а на останалите наредил да се прехвърлят през стената чрез мостовете. Самият Цезар, качвайки се на висока кула, наблюдавал хода на сражението. 20. Варварите посрещнали опитващите да се изкачат по стената лице в лице, а други, които чакали отдолу в засада, с дълги копия бутали мостовете; те много си върнали духа, когато видели, че благодаррение на това два моста един след друг паднали. Когато паднал и третият, римляните били обхванати от всеобщ страх и никой не се решавал да тръгне по четвъртия мост, въпреки че Цезар [Октавиан Август], който бързо слязъл от кулата, ги подтиквал. Когато и това не могло да помогне, той сам взел щита и на бегом се изкачил на моста. Заедно с него от командващите се качили Агрипа [Марк Випсаний Агрипа консул през 37 г. пр. Хр. – бъдещ зет на Октавиан Август], Херон [според Schweighauser – Нерон] и телохранителите му Лутос и Волас [за тези телохранители споменава единствено Апиан], само тези четирмата и няколко воини. Когато Цезар [Октавиан Август] преминал през моста, войската, засрамена, на тълпи тръгнала след него. Но мостът, който отново бил съборен, паднал и воините се свлекли от него, като при това едни от тях били убити, а други изнесени с потрошени кости. Цезар [Октавиан Август] също бил ренен в десния крак, но въпреки това успял да се качи на кулата със знаците на своето достойнство и показал, че е жив, за де не настъпи паника от слуха, че е загинал. Но, за да не считат враговете, че като се е оттеглил, то им отстъпва, той веднага наредил да се построят нови мостове. Това много поразило метулите, които разбрали, че воюват срещу противник с непреклонна воля. 21. И така, на следващия ден, изпращайки пратеници при него, дали петдесет заложника, които лично избрал Цезар [Октавиан Август], [метулите] като обещали да приемат гарнизони, предоставили за тях [гарнизоните] по-високия хълм, а те се прехвърлили на другия. Когато пристигналият гарнизон им наредил да хвърлят оръжие, те възнегодували и закарали жените и децата в сградата на съвета, където поставили охрана, на която казали, че ако на тях им се случи нещо лошо, то да запалят сградата, а самите те с безумна храброст се нахвърлили срещу римляните. Както обикновено става в тези случаи, когато се напада от по-ниско място този на по-високо, те всички били избити [според Mendelssohn]; тогава охраната подпалила сградата на съвета, при това много жени се самоубивали и убивали децата си, докато други, държащи ги в ръце все още живи, с тях се хвърляли в огъня. Така загинала в боя цялата младеж на метулите, а повечето, които не били в състояние да се бият – от огъня. Заедно с тях изгоряло и селището, като не останала никаква следа от съществувалото преди голямо селище. Когато Метул бил завзет, останалите от япидите, обхванати от страх, се връчили на Цезаря [Октавиан Август]. По този начин, тогава за пръв път япидите, живеещи оттатък Алпите, се подчинили на римляните. Но когато Цезар [Октавиан Август] се отдалечил, то някои поселения от тях отпаднали; изпратеният срещу тях Марк Хелвий [легат на Октавиан Август – според някои изследователи за него се говори у надписа CIL XII 4847] ги покорил, виновниците за отпадането [от Рим] наказал, а останалите продал в робство [34 г. пр. Хр.]. 22. [35 г. пр. Хр.] В територията на сегестаните римляните по-рано навлезли два пъти, но не успели да вземат нито заложници, нито пък имали някакъв друг успех. Поради това сегестаните се възгордeли. Срещу тях тръгнал Цезар [Октавиан Август], като преминал през територията на пеоните [Апиан не прави разлика между пеоните и паноните], която още не била подчинена от римляните. Земята на пеоните е покрита с гори и се простира от япидите до дарданите. Тези пеони не живели в градски селища, а в полетата и родово-общинни селища; те нямали общ дом на съвета, както и не притежавали общ владетел. Младежи на военна възраст имали около 100 000 души. Но и те не се събирали никъде заедно, понеже отсъствала единна власт. Когато Цезар [Октавиан Август] се приближил към тях, те, прикривайки се в гората, избили воините, които се били отделили от войската. Но Цезар, който се надявал, че те ще дойдат при него и ще се предадат, не разграбил нито техните поселения, нито полетата, но когато не се явили при него, то той за осем дни предал всичко на огън и меч, докато не достигнал земята на сегестаните, която също е част от тази на пеоните, [разположена] на река Саос (Σάου; Σάος) [Сава], където се намира укрепеното им селище, обкръжено от реката и много голям ров [Сегест се е намирал при вливането на река Колапа у река Сава – Plin. N.H. III. 148; Dio. Cass. XLIX. 37; Strab. VІІ. 313-314 различава Сегестик и Сиск(а) като две съседни селища. Някои изследователи предполагат, че по времето на Апиан – ІІ в. двете селища се били слели в едно]. Поради тази причина Цезар [Октавиан Август] много искал да го завладее, за да го използва като база във войната срещу даките и бастарните (Δακῶν καὶ Βαστερνῶν), които се намирали оттатък Истрос (Ἴστρου), който тук се наричал Данубий (Δανουβίου), а малко по-надолу приема името Истрос. Саос се влива в Истрос [т.е. за Апиан Истрос се нарича реката от вливането в нея на река Сава вж. Plin. N.H. III. 139; 147; 150]. Цезар [Октавиан Август] разпоредил да се построят кораби на Саос, които трябвало да му осигурят продоволствието по Данубий. 23. Поради това Цезар [Октавиан Август] искал да завземе Сегест; когато той се приближил, сегестаните изпратили към него [пратеници], за да разберат какво иска. Той отговорил, че желае да въведе в селището гарнизон и да получи 100 души заложници, за да може безопасно да използва селището за продоволствена база във войната срещу даките. Така също изискал да му предоставят хляб, колкото им позволяват възможностите. Всичко това старейшините се съгласили да дадат; народът, който бил разгневен, не се съобразил с предаването на заложниците, вероятно, понеже не били техни деца, а на старейшините, когато пристигнал гарнизоът, те [някои предводители на народа] не могли да издържат това зрелище, но обхванати от безумен порив, отново затворили портите и сами застанали на стените. Тогава Цезар [Октавиан Август] прехвърлил мост през реката и навсякъде направил валове и ровове, които, като обкръжил със стена, започнал да издига два насипа. Сегестаните често предприемали срещу тях излази, но не могли да ги завземат; тогава започнали да хвърлят отгоре върху тях голям брой факли и други запалителни неща. Когато при тях пристигнала помощ от другите пеони, Цезар [Октавиан Август], който тръгнал срещу тях устроил засада; някои от тях загинали, а други избягали, като повече никои от пеоните нямал намерение да помага. 24. Сегестаните, претърпявайки всички бедствия на обсадата, на тридесетия ден били превзети чрез щурм и тогава за пръв път започнали да молят за пощада. Цезар, който се възхищавал на тяхната доблест, бил снизходителен към молбата им, никои от тях не наказал [със смърт] и прокудил, а ги наказал единствено с парична санкция, като обградил част от селището със стена, въвел в нея гарнизон от двадесет и пет кохорти. Завършвайки това, той се завърнал в Рим, за да се върне напролет отново в Илирия. Но когато се разпространил слух, че сегестаните са избили гарнизона, бързо се вдигнал още през зимата [35-34 г. пр. Хр.]. Той намерил, че слухът в същността си бил лъжлив, но причината за него била истинска: гарнизонът се намирал в опасност, понеже сегестаните нападнали внезапно, и то много [на брой], като вследствие на неочакваното нападение избили [част от римляните], но на следващия ден римляните излезли срещу сегестаните и ги победили. Поради това Цезар [Октавиан Август] се отправил срещу далматите (Δαλμάτας), друг илирийски народ, съседен на тавлантите (Ταυλαντίοις) [илирийски народ, живеещ близо до Епидамн].
V. 25. Далматите от времето, когато унищожили пет кохорти, намиращи се под комнандването на Габиний [Авъл Габиний] и взели техните отличителни знаци, много се възгордели и вече в продължение на десет години нямали намерение да сложат оръжие [Res gestae divi August. 29]; и дори тогава, когато Цезар [Октавиан Август] тръгнал срещу тях, те се договорили да си помагат във войната [отделните народи от общността на далматите]. Те имали 20 000 души готови за война, които набрал вождът Верс (Οὐέρσος). Последният, успял да завземе селището на либурните Промона [селище в Северна Далмация] и започнал да го укрепява, то и заради самото си природно разположение било добре подсигурено; това място е гористо и около него от всички страни има хълмове, които са с остри ръбове. Основната част на войската се намирала в селището, а по хълмовете Верс разположил отделни гарнизони, които, намиращи се на височина, с презрение гледали на римляните. Цезар [Октавиан Август] открито започнал да ги обкръжава със стена, а тайно изпратил смелите да потърсят начин да се изкачат на най-високия от хълмовете. Прикрити от гората, те през нощта нападнали охраната, която спяла там, след като я избили, под прикритието на тъмнината дали условния знак [парола за успеха на начинанието] на Цезар [Октавиан Август]; тогава той с по-голямата част от войската тръгнал срещу селището, за да опита да го нападне, а на завзетия хълм изпратил още един отряд след първия, които оттам нападали по-ниските хъмове. Тогава варварите били обхванати от страх и паника, тъй като били изложени едновременно на нападения от всички страни; особено се изплашили тези, които се намирали по хъмовете, понеже там нямало вода, а съществувала опасност да бъдат отрязани от възможността да я получават. Поради това те всички избягали в Промона. 26. Тогава Цезар [Октавиан Август] обкръжил със стена в периметър от 40 стадия [18.5 км] селището заедно с два хълма, които още се намирали във властта на враговете. Междувременно Цезар [Октавиан Август] се насочил срещу предводителя на далматите Тестим (Τέστιμον), който идвал с друга войка на помощ на обсадените в Промона; той бил разбит и блокиран в гората, като Цезар [Октавиан Август] пред очите му превзел Промона, без да завърши обкръжаването й със стена. Работа била в това, че щом обкръжените предприели излаз и били бързо обърнати в бягство, заедно с оттеглящите се в селището влезли и римляните, които вътре избили една третата [от враговете], останалите потърсили спасение на върха в крепостта, като една римска кохорта била поставена да охранява крепостата врата. На четвъртата нощ варварите нападнали тези воини и кохортата от страх изоставила вратата. Но Цезар [Октавиан Август] удържал натиска на враговете и на следващия ден приел доброволното им предаване; кохортата, която изоставила охраняваното място, той наказал; по жребий предал на смърт всеки десети и в допълнение към десетия по два центуриона [приложил стария военно-дисциплинарен принцип -децимация], а на останалите наредил да се дава през лятото овес вместо хляб. 27. Така била превзета Промона. Тестим, като видял (ὁρων) това, наредил на своята войска да се разпръсне и бяга, който където може [според латинския превод на Кандид – ХV в. – да се разбягат из гората]; поради това римляните не могли да ги преследват далеч, тъй като се опасявали от непознаването на пътищата, а и следите на бягащите се пресичали, разделяйки се на много части. Но завзели селещето Синодий [с неопределено местоположение] в края на гората, в което далматите устроили засада на войската на Габиний [Авъл Габиний], [разположено] в дълбок и дълъг проход между две гори, където те имали намерение да направят засада и на Цезар [Октавиан Август]. Той [Октавиан Август] опожарил Синодий, след което изпратил войската в обход по върховете, за да движи по двете страни заедно с него [т.е. от двете страни да бъде подсигурен с войска], самият той тръгнал в прохода, изсичайки гората, завзел селището и изгорил всичко, което му се изпречило на пътя. Когато Цезар [Октавиан Август] обсаждал селището Сетовия [с неопределено местоположение], на помощ на обсадените пристегнала една варварска войска, която Цезар [Октавиан Август] пресрещнал и попречил да влезе в селището. В тази битка бил ранен от удар с камък в коляното и много дни след това се лекувал. Когато му станало по-добре, той се завърнал в Рим, за да стане консул заедно с Волкаций Руф [според латинския превод на Кандид – ХV в. – Барбатий Руф; т.е. 33 г. пр. Хр. Л. Волкаций, син на Л. Тул], оставяйки да завърши войната Статилий Тавър [Тит Статилий Тавър консул suffectus през 37 г. пр. Хр. и консул ordinaries през 26 г. пр. Хр.]. 28. [33 г. пр. Хр.] След като встъпил в длъжността на консул в първите дни на годината [януарските календи – 1 януари 33 г. пр. Хр.], той в същия ден, предавайки магистратурата на Автроний Пет [Луций Автроний Пет консул suffectus през 33 г. пр. Хр.] веднага се отправил отново срещу далматите, явявайки се по това време един от триумвирите: оставали още две години от второто петилетие на тази власт, която те самите за себе си след края на първото петилетие продължили и народът утвърдил [ІІ триумвират]. Далматите, които страдали от глад, лишени от получаването на продоволствие отвън, когато дошъл Цезар [Октавиан Август], го посрещнали и му се връчили с молба, предавайки за заложници 700 деца, които именно изискал [според Mendelssohn и Nauck] [(καί)] Цезар [Октавиан Август], както и римските отличителни знаци на Габиний [Авъл Габиний]. Те обещали веднага да заплатят налог, назначен за тях от времето на Гай Цезар [Гай Юлий Цезар – Strab. VII. 315; Dio Cass. XLIX. 38; Liv. Per. CXXXI-CXXXII; Suet. Aug. 20; 24], като от това време станали мирни към римляните [Апиан греши за покоряването на далматите – през 16 г. пр. Хр. с тях воювал проконсулът P. Silius – CIL. III. 2873; Dio Cass. LIV. 20, а през 11-10 г. пр. Хр. с тях военни действия водил и бъдещият император Тиберий Dio. Cass. LIV. 34; LV. 2; Liv. Per. CXXXIX; Suet. Tib. 9]. Отличителните знаци Цезар [Октавиан Август] поместил в така наречения портик на Октавий. След като били покорени далматите, и дербаните (Δερϐανοί) [неголям илирийски народ] по подобен начин, когато Цезар [Октавиан Август] се приближил към тях, искали с молба да им се прости, предали заложници и обещали да изплатят налозите, които не били платили. (Били скючени договори с тези) [тъй като в текста на Апиан има лакуна той е възстановен според Schweighauser], които се обърнали към Цезар [Октавиан Август], като при сключването на договорите те предали заложници. Тези, към които той поради своята болест не могъл да дойде, не предали нито заложници, нито сключели договори. Очевидно те били подчинени по-късно. Така Цезар [Октавиан Август] покорил цялата Илирийска земя, както тази, която отпаднала от римляните, така и тази, която по-рано не им била подчинена [33 г. пр. Хр.]. Поради това сенатът постановил да му се даде триумф за завоеванието на Илирия, който впоследствие Цезар [Октавиан Август] отпразнувал заедно с този над Антоний [Марк Антоний – триумфът е на 13 август 23 г. пр. Хр. – RGDA. 30;  Dio Cass. XLIX. 43; Suet. Aug. 22]. 29. Останалите народи, които римляните считат, че принадлежат към Илирия – са ретите и нориките, живеещи пред пеоните, а след пеоните – мизите, чиито земи се простират до Евксинския Понт. Така, ретите и нориките подчинил Гай Цезар [Гай Юлий Цезар], воювайки с келтите, или Август [Октавиан Август], когато покорил пеоните; тъй като те се намират между тези двата народа, като аз не намерих никаква конкретна война срещу ретите и нориките, поради което мисля, че те са били завоювани заедно с някои от своите съседи [Апиан не е запознат с книгата на Тит Ливий, в която са описани събитията в Ретий и Норик – Liv. Per. CXXXVIII]. 30. Мизите били нападнати от Марк Лукул [Марк Теренций Варон Лукул консул през 73 г. пр. Хр., който като проконсул на Македония през 72/71 г. пр. Хр. воювал срещу траките, бастарните и западнопонтийските полиси, които били съюзници на Митридат VІ Евпатор], брат на Лициний Лукул, който воювал срещу Митридат, и достигнал до реката, където се намирали шест елински полиса, съседни на мизите [текстът може да се разбира и като “намиращи се в пределите на мизите”]: Истрос (Ἴστρος), Дионисополис (Διονυσόπολις), Одесос (Ὀδησσὸς), Месамбрия (Μεσημβρία), Калатис (Καλλατίς) и Аполония  (Ἀπολλωνία) [според Wesseling и Schweighauser “и Месамбрия, от която в Рим през Калатис донесъл”]; от последния Лукул занесъл в Рим огромна статуя на Аполон, която поместил на Палатин, като аз не намерих сведения за никакъв друг поход срещу мизите за времето, в което съществувала Републиката; дори при Август [Октавиан Август] не били принудени да платят данък. Те били подчинени от Тиберий, който бил император на римляните след Август [Октавиан Август]. Но всичко това, което станало до превземането на Египет със съгласието на народа, е описано от мен всяко за себе си, това, което след превземането на Египет тези императори завзели или присъединили, ще бъде разказано след общите дела, понеже то е тяхно лично дело; там ще разкажа повече и за мизите. Сега, тъй като римляните считат мизите за принадлежащи към Илирия, а това мое съчинение съобщава за събитията в Илирия, за да бъде то завършено, предварително е необходимо да се каже, че Лукул нападнал мизите като пълководец на римския народ, а Тиберий ги завоювал чрез силата на монархическата власт.
fr. [несигурен фрагмент от неизвестен граматик Bekk. An. с. 173, 33] Апиан в “Ilyrica” [по-скоро у App. B. C. V. 7] използва формите Σισίνου и Σισίνην.