Appianus. Numidica (fragmenta) [IX. Λιβυκή (Καρχηδονιακή) καὶ Νομαδική. (Ῥωμαϊκά)]
(Mendelssohn; Viereck; Roos)
Αππιανός εξ Αλεξανδρείας
(около 95 г. - около 170 г.)

I. [Mai Script. vet. n. coll. с. 367 - От ватиканските манускрипти на кардинал Маи; от сборника “За удачните изрази”] [110 г. пр. Хр.] Бомилкар [Бомилкар подпомагал Югурта във войната срещу Римската република], към когото било отправено обвинение [Sall. Jug. 35; 72], избягал от съда заедно с Югурта (владетел на Нумидия 117-105 г. пр. Хр.), който по това време произнесъл знаменитата фраза за подкупността “може да купите целия Рим изцяло, ако намерите за него купувач” [Liv. Per. LXIV; Vell. Pat. II. 33].
II. [От сборника “За доблестта и пороците” Val. с. 561] [109 г. пр. Хр.] Метел [Квинт Цецилий Метел Numidicus консул през 109 г. пр. Хр. – спада към оптиматите и е голям противник на популарите] започнал да навлиза към вътрешността на Либия, която била подчинена на римляните, обвинен от войската в мудност по отношение на врага и в жестокост към воините си; действително, той строго наказвал провинилите се.
ІІІ. [От сборника “За доблестта и пороците” Val. с. 561] [108 г. пр. Хр.] Метел избил всички членове на съвета в селището Бага [в северозападната част на проконсулска Африка, недалеч от границата с Нумидия. На латински език - Vaga], обвинявайки ги в това, че предали римския гарнизон на Югурта, като заедно с тях убил началника Турпилий, римски гражданин, който се бил предал на врага и предизвикал подозрения в измяна. След като получил от Югурта дезертьорите [Югурта предал дезертьорите на Квинт Цецилий Метел Numidicus след поражението си в битката при Зама през 109 г. пр. Хр. В опита си да сключи примирие той предал бойните слонове, 200 фунта сребро, част от конете, оръжия и дезертьорите. Но примирие не било постигнато и военните действия продължили Sall. Iug. 62] – траки и лигури [те служили като спомагателни военни контингенти в римската армия] – той [Квинт Цецилий Метел Numidicus] на някои от тях отсякъл ръцете, други закопал в земята до пояса и наредил да ги избият със стрели или копия, както и да ги запалят живи.
ІV. [От сборника “За посолствата” Urs. с. 370] [107 г. пр. Хр.] Когато Марий [Гай Марий] бил в Цирта [основен център на Нумидия (дн. Алжир)], пристигнали пратеници на Бокх [Бокх І владетел на Мавритания (118-91 г. пр. Хр.), тъст на Югурта. По време на войната между Римската република и Югурта на няколко пъти преминавал от едната страна на другата - Sall. Iug. 97-103; 105-113; Liv. Per. LXVI; Plut. Mar. 12; 32; Syll. 3], които поискали да изпратят някого на преговори при Бокх [Sall. Iug. 102]. Изпратени били легатът Авъл Малий [Авъл Манлий] и квесторът Корнелий Сула [Луций Корнели Сула], на които Бокх казал, че той започнал да воюва срещу римляните заради Марий [Гай Марий]; тъй като земята, която той [Бокх] отнел от Югурта, била отнета от него от Марий [Гай Марий]. Ето от какво се оплаквал Бокх. Малий [Авъл Манлий] му отговорил: Тази земя римляните отнели от Сифакс [владетел на западните нумидийци (масесиляните). Картагенски съюзник по време на ІІ пуническа война (218-202 г. пр. Хр.)] по закона на войната и я дали като дар на Масанаса [Масиниса]. Римляните дават такива дарове за това, те да бъдат ползвани от получилите ги, докато прецени сенатът и римският народ. И, разбира се, не без основание, той добавил - те [римляните] променили своето решение; понеже Масанаса [Масиниса] умрял, а Югурта, убивайки децата [т.е. внуците] на Масанаса [Масиниса], станал враг на римляните. Поради това е несправедливо, нито врагът да притежава този дар, който ние сме дали на друг, нито ти да мислиш, че е възможно да вземеш за себе си от Югурта принадлежащото на римляните. Това казал Малий [Авъл Манлий] относно земята.
V. [От сборника “За посолствата” Urs. с. 370] [107 г. пр. Хр.] Бокх изпратил други пратеници, които били задължени да искат от Марий [Гай Марий] мир, а от Сула [Луций Корнелий Сула] – да съдейства за сключването на договора. Тези пратеници, ограбени по пътя от разбойници, били приети от Сула [Луций Корнелий Сула], който се отнасял с тях приятелски, докато Марий [Гай Марий] не се завърнал от гетулите [неотседнал народ, обитаващ територията на Южно Мароко и Северна Сахара. Югурта ги привлякъл за съюзници - Sall. Iug. 80. Но след това Гай Марий успял да ги спечели  за римски съюзници, като им оказвал особено покровителство]. Той ги убеждавал да кажат на Бокх, че е длъжен за всичко да се довери на Сула [Луций Корнелий Сула]. И така, когато склонили на това, че измяната и предаването на Югурта е цената за откупването на мира, Бокх [трябвало] да се престори, като под предлог да набере друга войска, да изпрати упълномощените [лица] към съседите-етиопци, които живеят на запад от източните етиопци близо до мавританските планини, наречени Атлант [т.е. Атлас], Марий [Гай Марий] изискал да изпратят Сула [Луций Корнелий Сула] за преговори с тях. Марий [Гай Марий] изпратил Сула [Луций Корнелий Сула]. Ето по какъв начин и самият Бокх и Магдалса, приятел на Бокх, и някой си освободен роб на един картагенец – Корнелий излъгали Апсара [в някои ръкописи е отбелязан като Хапсара - Sall. Iug. 108], приятел на Югурта, който бил оставен при Бокх да следи какво става там [Бокх дълго се колебал, но накрая предал Югурта на Луций Корнелий Сула - 105 г. пр. Хр. - Sall. Iug. 108-113. През 104 г. пр. Хр. римляните убили Югурта].