... При това нека моят историк бъде такъв - безстрашен, неподкупен, свободен, приятел на свободната реч и истината, да нарича, както казва комическия поет, смокинята - смокиня, коритото - корито, да не се води в нищо от омраза или приятелско чувство, да не предпазва от състрадание, свян или боязън, справедлив съдя, благосклонен към всички до степен такава, че да не дава никому повече от нужното, чужденец и без родина в книгите си, със собствен закон, без цар над себе си, мислещ не каквото счита този или онзи, а говорещ това, което действително е станало ...

От "Как трява да се пише история" - Лукиан

... Никакви контакти, никакви познаства, само презрение! Приятел, гост, другар, олтар на Милостта - всичко това е голяма глупост. Да съжаляваш плачещия, да помагаш на бедния - това е беззаконие, провал на наравите! Животът ми ще бъде самотен, като на вълк, и единственият ми приятел ще бъде Тимон! Всички останали са врагове и заговорници, да проговориш някому от тях, е омърсяване. И ако само видя, никого, денят е нещастен. И въобще нека за мен те не се различават от каменни и бронзови статуи. И нито вестител от тях ще приемам, нито възлияние с тях ще правя. Нека пустинята бъде границата ми с тях! Близки, роднини, съграждани, самото отечество - всичко това са празни и ненужни имена, амбиции на безразсъдни хора! Нека само Тимон да бъде богат, да презира всички, сам да живее със себе си в разкош, далече от ласкателство и досадни похвали! Нека сам да принася жертви и участва в жертвени пирове! Сам да си бъде съсед и близък - далече от другите! Нека да бъде решено: ако трябва да умре, сам ще се прости със себе си и ще си сложи погребален венец! И нека имам най-приятното име " Човекомразецът" - белези на нрава ми да бъдат мрачността, грубостта, суровостта, злобата и ненавистта към хората! Ако видя някого, който загива в огън и моли да угася пламъка, то с масло и смола ще го гася! Ако зимно време реката отнася някого и той протяга ръце с молитва да бъде изваден, то ще го блъсна и потопя с главата надолу, така че да не може да изплува! Така ще си получи заслуженото! Законът беше внесен от Тимон, син на Ехекратид, от дема Колит; гласуван беше в Еклесията от същия Тимон. Така! Решихме го вече и мъжки държим на това! ...

От :"Тимон (Човекомразецът)" - Лукиан