Военно-политически действия на Спартак срещу Римската република през първата половина на І в. пр. Хр.




След завършването на кампанията в Тракия, през пролетта на 71 г. пр. Хр. Марк Теренций Варон Лукул, по решение на римския сенат, се отправя към Италия, за да притисне от изток друг съюзник на Квинт Серторий и Митридат VІ Евпатор (121/120-63 г. пр. Хр.) - Спартак.
Според Флор (Flor. 2. 8,), Спартак е тракийски наемник, който дезертира от римската армия, но е заловен и изпратен в гладиаторската школа на Лентул Батиат в Капуа, където повечето гладиатори са траки, келти и германи (Nec abnuit ille de stipendiario Thrace miles, de milite desertos, inde latro, deinde in honorem virium gladiator). Според Апиан (App. B. Civ. 1. 116), той воюва против римляните, попада в плен, след което е изпратен да се обучава в школата.
Въпросът от кой династичен дом произхожда предводителят на бунта в Италия (около 73-70 г. пр. Хр.) е още по-труден. В съвременната науката дълго преобладава мнението на К. Циглер, че Спартак принадлежи към медите, което се базира на чисто филологическа операция на текст от Плутарховата биография на Марк Лициний Крас, т.е. изхождайки от факта, че в Тракия вече няма номади, то νομαίδικους се разчита като μαίδικους.1
Но е твърде възможно Плутарх да подчертава, че Спартак е наемник, воюващ за този, който му заплати определена цена. Предводителят на бунта в Италия вероятно отдавна е откъснат от тракийската си родина, но е толкова добре запознат с римския начин на воюване, че провежданите от него операции се намират в унисон с най-добрите традиции на римското военно дело, на което се дължат и неговите успехи.
Други съвременни изследователи2 го свързват с династията на Спартокидите, явно виждайки връзка между неговите акции и политическите плановете на Митридат VІ Евпатор.
Но това е спорно, тъй като вероятно действията в Италия са подготвени от Квинт Серторий, чрез неговите политически поддръжници, целящи да го извадят от тежкото положение, в което изпада след 74 г. пр. Хр. С основание противниците му се опасяват, че може да повтори маньовара на Ханибал и да остави Гней Помпей Велики зад себе си, което ще му предостави властта в Рим. Това именно обяснява насочването на първия към Алпите, т.е. той търси пряка връзка с Квинт Серторий в Испания. За лош негов късмет точно по това време Гней Помпей Велики променя военната ситуация в Европейския югозапад и Спартак е принуден отчаяно да предприеме опит за укрепване в Италия, с надеждата, че съюзниците му Квинт Серторий и Митридат VІ Евпатор ще успеят да стабилизират позициите си, но се превръща в жертва на обстоятелствата, което той проницателно разбира.
В Испания още от 80 г. пр. Хр. Квинт Серторий воюва срещу политическите си противници и освен това подчинява на влиянието си местните народи, създавайки образувание подобно на това на Баркидите. Той организира алтернативен сенат от 3 000 римски емигранти, а местното население освобождава от налози и открива школа, в която децата на испанската аристокрация се обучават по римски образец на латински и гръцки език. Целта е те да бъдат безпрепятствено привлечени към управлението на държавната формация, което романизацията на местната върхушка ще стимулира (Plut. Sert. 14).
Действията на римските пълководци Квинт Цецилий Метел и Гней Помпей Велики фактически се оказват безрезултатни и към 73/72 г. пр. Хр. в Испания Квинт Серторий се намира на върха на своето могъщество. Именно по това време в Рим започват да се разпространяват слухове за скорошното пристигане в Италия на втори Ханибал (впрочем келтиберите точно така и наричат Квинт Серторий) (Plut. Sert. 16-23). Освен това той като картагенския военачалник също губи едното си око, т.е. сходството във физическия им облик се намира напълно в унисон с техните военно-политически планове (подобно на Ханибал, който след края на ІІ пуническа война (218-202 г. пр. Хр) влиза в контакт с Антиох ІІІ Велики (223-187 г. пр. Хр.), и Квинт Серторий установява връзка с елинистически владетел - Митридат VІ Евпатор.3
По този начин бунтът на Спартак в Италия започва в момент, когато основните военни сили на римляните и най-добрите им пълководци се намират в Испания или на изток. Военно-политическите ходове на антиримските съюзници показват, че Спартак прави опит през Алпите да влезе в пряка връзка с Квинт Серторий, т.е. ситуацията от 217 г. пр. Хр. е на път да се повтори, а Спартак трябва, подобно на галите, да подсили и възстанови боеспособността новия Ханибал, прекосяващ труднопроходимите Алпи от запад на изток.4
Но този военно-политически план не се реализира, тъй като подкупен с пари и обещание за политическа реабилитация Перперна убива Квинт Серторий, което прави безполезни удачните до този момент ходове на Спартак в Цизалпийска Галия (Plut. Sert. 25-27).
Бунтът в Италия започва около 73 г. пр. Хр., когато в Капуа 200 гладиатори замислят бягство от школата на Лентул Батиат, въпреки че начинанието е разкрито около 70 души, от най-решителните, успяват да избягат, след което, придобивайки оръжие, избират трима предводители - Спартак, Крикс и Еномай (първият тракиец, а останалите келти или германи) (Sall. Hist. 3. fr. 96; 98; Vell. Pat. 2. 30. 5; Flor. 2. 8).
Плутарх (Plut. Crass. 8.) отбелязва, че сред избягалите се намира и жената на Спартак - тракийка, посветена в Дионисовите мистерии, която при несправедливото негово първо продаване в Рим, тълкува видяната в съня му змия, навиваща се около лицето, като поличба за голяма и страшна сила, която ще го доведе до злополучен край.
Първите военни сблъсъци между бившите гладиатори и римляните не са добре представени у изворите, където информацията е противоречива. Изпратените от Капуа римски военни отряди са разбити, а тяхното въоръжение става важна придобивка за бунтовниците. (Plut. Crass. 8; App. B. Civ. 1. 116). Междувременно от Рим начело на 3 000 души пристига преторът Клавдий, който обсажда бунтовниците на Везувий, но те успяват да се измъкнат чрез стълби, сплетени от лозови пръчки, и преминават в тил на римската войска, която е обърната в бягство, а нейният лагер е завзет. Тази победа привлича значителна част от италийското население към Спартак (App. B. Civ. 1. 116.)
След като научават за поражението на Клавдий, римляните изпращат срещу бунтовниците претора Публий Вариний. Бунтовниците отново обръщат в бягство противниковата войска, като този път е разбит римският отряд наброяващ 3 000 души, предвождан от Фурий (помощник на претора), а Спартак за малко не залавя жив и съветника на Публий Вариний и негов колега Косиний - по време на банята му в Салинас, който в отчаяния си опит да избяга е настигнат, а в оформилото се сражение е убит (Sall. Hist. 3. fr. 92-96; Liv. Per. 95; Plut. Crass. 8; App. B. Civ. 1. 116.).
Като развива своите победи, Спартак в няколко стълкновения разбива Публий Вариний, залавяйки неговите ликтори и коня му, след което слага ръка и на лагера на Г. Тораний, а армията му достига внушителния брой от 70 000 души (но не всички от тях са боеспособни военни единици). Много по-неприятен за римляните е фактът, че от Вариниевата армия има немалко дезертьори при презрения противник (Sall. Hist. 3. fr. 96.)
Любопитна информация се съдържа у Флор (Flor. II, 8), който отбелязва, че заловените praetoribus insignia et fasces са предадени на Спартак, а последният ги приема! Други автори (Sall. Hist. 3. fr. 98; Plut. Crass. 9) свидетелстват, че след постигнатите победи, той, като разумен мъж, разбиращ добре комплицираната ситуация, повежда войската си към Алпите, за да предостави на съратниците си възможност да се завърнат в Галия и Тракия (за втората не е ясно как, а освен това там се намира силната армия на Марк Теренций Варон Лукул). Но неговите воини, според Плутарх, вместо да го послушат, понеже прекалено са уверени в своите сили, решават да останат в Италия и да разграбят териториите, през които преминават. Въпреки стремежа да притъпява жестокостта на подчинените си, Спартак няма, а и не може да има, пълен контрол над войската, която подлага населението на репресии - Нола, Нуцерия, Турий и Метапонт са разграбени.
По-вероятно е предположението, че ситуацията, в която изпада Квинт Серторий е причина да не се премине през Алпите, което трябва да постави Гней Помпей Велики между две вражески армии, отколкото да се следва непрецизния римски извор, вероятно ръководещ се от сериозни политически мотиви, каращи го да премълчава моменти накърняващи римската чест и гордост. Успешните действия на Гней Помпей Велики на Иберийския полуостров не оставят друга възможност на бунтовниците освен да останат на територията на Италия, където, като се опитат да дестабилизират политическото положение, да подпомогнат действията на понтийския владетел - Спартак, Крикс и Еномай поемат голям риск, участвайки в плановете на Квинт Серторий и Митридат VІ Евпатор, което ги изправя пред сериозна опасност.
След офанзивата на Гней Помпей Велики в Испания, римският сенат се намира в коренно различна ситуация и вече е в състояние да сложи край на опасния и досаден бунт. Срещу Спартак се отправят и двамата консули за 72 г. пр. Хр. Gnaeus Cornelius Lentulus Clodianus и Lucius Gellius Poplicola. Преторът Квинт Арий разбива един отряд съставен от германи, които поради своето високомерие и пренебрежение към траките и келтите се отделят от основните военни сили. Това е наброяващата 30 000 души войска, предвождана от Крикс. В сражението при Гаргана умират 2/3 от воините на Крикс, както и самият той. Кога в началото на бунта и как е убит Еномай не е ясно от наличните изворови данни (Sall. Hist. 3. fr. 96; Liv. Per. 96; Plut. Crass. 9; App. B. Civ. 1. 117).
След постигнатата победа, единият консул плътно следва армията на Спартак, а другият - Гелий и преторът Квинт Арий го обкръжават. Но Спартак ги разбива поединично (Луций Гелий и Квинт Арий в Пицена), като успява да вземе в плен няколко римски легати и обоза, след което да се насочи отново към Алпите, където е пресрещнат от наброяващата 10 000 души армия предвождана от Гай Касий Лонгин, наместник на Цизалпийска Галия, който също е разбит при Мутина и едва успява да се спаси чрез бягство (Liv. Per. 96; Plut. Crass. 9; App. B. Civ. 1. 117). За момент у Спартак дори възниква идеята да рискува всичко и да тръгне срещу самия Рим (подобно на Ханибал), но преценява, че силите му не са достатъчни за такова начинание (въпреки отбелязаната у Апиан около 120 000 души пехота, която има на разположение).5
Вероятно разчита, че Митридат VІ Евпатор ще успее да стабилизира положението си на изток, което го кара да се задоволи с принасянето в жертва на 300 (400) от заловените римляни (в памет на загиналия Крикс), които са заставени да се сражават като гладиатори, след което се укрепва в Турий (App. B. Civ. 1. 117; Flor. 2. 8).
През есента на 72 г. пр. Хр. сенатът нарежда на консулите да не напускат заетите места, след което назначава богатия финансов спекулант и конник Марк Лициний Крас за командващ всички войски, предназначени да воюват против Спартак. Начело на шест легиона той потегля срещу бунтовниците, а по пътя присъединява и двата консулски легиона (Liv. Per. 96; Plut. Crass. 10; App. B. Civ. 1. 118).
За заздравяване на дисциплината консулските легиони, победени от врага, са подложени на decimatio - по жребий всеки един от десет души е убит пред строя. Апиан предава друга версия, според която след съединяването на легионите легатът на Марк Лициний Крас - Мутин претърпява поражение и едва тогава е приложена децимацията, върху ръководения от него отряд. При прилагането на този военно-дисциплинарен принцип избитите римски легионери надхвърлят 4 000 души (Plut. Crass. 10; App. B. Civ. 1. 118). Но драстичните мерки носят резултат и скоро един бунтовнически отряд, наброяващ 10 000 души, който се отделя от основните сили, е застигнат и половината от него остават убити на бойното поле (App. B. Civ. 1. 118).
Спартак се насочва към Южна Италия, откъдето чрез помощта на киликийските пирати се надява да се спаси по море. Корсарите отначало приемат да прехвърлят около 2 000 души на о-в Сицилия, където Спартак се надява да подготви бунт, подобен на потушените преди години, но след това отказват да изпълнят договорката. Опитът на част от Спартаковите войни да се прехвърлят през бурното море с лошо направени салове също е неуспешен (Plut. Crass. 10).
Някои съвременни изследователи6 считат, че действията на киликийските пирати са инсценирани от съюзника им Митридат VІ Евпатор, който, особено след смъртта на Квинт Серторий, се нуждае от дестабилизиране на ситуацията вътре в Италия, което да представлява пряка заплаха за Рим, а не в провинциите, т.е. Спартак е осъден да загине, понасяйки ударите на три армии.
Скоро на римските легиони се удава да блокират бунтовническия предводител в ъгъла на Брутий. Войската му е разбита и той е обсаден чрез система от ровове, валове и палисада дълга в продължение на 300 стадия, т.е. 53 км и дълбока 15 стъпки, т.е. 4,5 м (Plut. Crass. 10; Flor. 2. 8; App. B. Civ. 1. 118; Oros. Hist. adv. Paganos. 5. 23-24). Спартак предприема два опита да пробие римската линия - на сутринта и вечерта -, но не е в състояние да премине през нея и да се прехвърли в Самний, а на бойното поле остават общо 12 000 воини, докато римските загуби са трима убити и седем ранени (Plut. Crass. 10; App. B. Civ. 1. 118). Това го принуждава да се откаже от щурма на вражеската позиция с цялата си налична войска, а вместо това предприема единични стълкновения. Един заловен римски конник е екзекутиран между двете войски и по този начин той нагледно показва на воините си какво ги очаква при поражение (App. B. Civ. 1. 119). Нападенията над блокираната войска са подновени, което кара предводителя да се опита да преговоря с римския пълководец, понеже последният се надява да избегне идването на Гней Помпей Велики и Марк Теренций Варон Лукул (чиято помощ Марк Лициний Крас отчаяно изисква в момент на безизходица), но предложението му е отхвърлено с презрение (App. B. Civ. 1. 120). Спартак няма друг начин, освен да опита чрез внезапна атака да разкъса обсадата, разчитайки за успех на добрата си конница. Начинанието успява и 1/3 от войската е прекарана през загражденията, насочвайки се от Брутий през Лукания към Брундизий, с надежда да намери в пристанището елински кораби, чрез които да достигне до Дирахий (App. B. Civ. 1. 120; Front. Strat. 1. 7. 6).
От основната армия се отделят 12 300 души начело с Гай Каниций (Ганик) и Каст, които разпъват лагера си около Луканското езеро. Марк Лициний Крас незабавно тръгва след противника и изтласква отцепилите се от основните сили към изворите на Силара, където са разбити в най-кървавото сражение по време на целия бунт.7 На бойното поле остават 12 000 души, а повечето са убити с лице обърнато към римляните (Liv. Per. 97; Plut. Crass. 11; App. B. Civ. 1. 119; Front. Strat. 2. 5. 34).
Спартак се насочва към горите на Петелий, следван от легата Квинт и квестора Скрофа, които го подценяват. Римляните са разбити и обърнати в паническо бягство, а раненият Скрофа едва е изнесен от бойното поле (Plut. Crass. 11). Но победата води до нови противоречия сред бунтовническата армия и много от воините настояват да се изостави акцията с Брундизий, а Спартак през Лукания да ги поведе направо към Рим (Plut. Crass. 11; Flor. 2. 8). Спартак като научава, че в Брундизий се намира завърналият се от Тракия и Македония Марк Теренций Варон Лукул вижда края на авантюрата и решава да влезе в решително сражение с Марк Лициний Крас, който вече съжалява за търсената подкрепа от другите армии.
Според Апиан (App. B. Civ. 1. 120), оформената битка е голяма и ожесточена, за което спомагат римският гняв и отчаянието на Спартаковите воини. Флор (Flor. 2. 8), при когото няма и най-малка симпатия към Спартак, пише, че тя се води не на живот, а на смърт, при което той умира като quasi imperator.
От късните изворови сведения до нас достигат две версии, относно въпроса къде точно се разиграва решителната битка между Спартак и Марк Лициний Крас. Според Орозий (Oros. Hist. adv. Paganos. 5. 24. 6), лагерът на Спартак се намира при изворите на Силара, където е нападнат от римската войска, т.е. сражението става в Лукания, но по всичко личи, че той бърка унищожаването на отряда, предвождан от Гай Каниций (Ганик) и Каст (разбит преди сблъсъка с тракийския предводител) с основната армия. Според Евтропий (Eutr. 6. 7. 1), Спартак е победен в Апулия близо до Брундизий, към който така отчаяно се стреми.
Римските загуби наброяват 1 000 души, докато бунтовническата армия е напълно разбита и нейните жертви са близо 60 000 души (Plut. Crass. 11; App. B. Civ. 1. 120). Авъл Гелий (Gell. Aul. V, 6) пише, че за успеха си над Спартак около 71 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас получава правото единствено на ovatio, докато триумфът му е отказан, поради победа над вътрешен и презрян враг.
Борбата с бунтовническите остатъци продължава и през следващите години. Апиан (App. B. Civ. 1. 120) свидетелства, че голяма част от воините на Спартак успяват да се укрият из горите, където са избити от Марк Лициний Крас, а 6 000 души от тях са заловени живи и разпънати на кръст по протежение на пътя от Капуа до Рим. Плутарх (Plut. Pomp. 21; 31) отбелязва, че 5 000 души от бунтовническата войска след поражението са застигнати и избити от Гней Помпей Велики, което му дава право да напише до сената, че Марк Лициний Крас разбива гладиаторите в открит бой, но той изкоренява бунта из основи. Ампелий (Ampelii. Liber Memorialis. (Ovibvs Bellis)) единствен посочва мястото, където Гней Помпей Велики около 70 г. пр. Хр. избива остатъците от Спартаковата войска - Етрурия, т.е. това е тази част от армията, която остава в тези места по време на северния поход.8 За съпротива на отряди след смъртта на Спартак свидетелстват също така Марк Тулий Цицерон и Гай Салустий Крисп (Sall. Cat. 30. (1); 44. (6); 56. (5); Cic. In Verr. 2. 5. 1; 2. 5. 5; 2. 5. 40). От последния става ясно, че през 63 г. пр. Хр. против остатъците от армиите на Спартак и съмишлениците на Луций Сергий Катилина в Апулия и Брутий е организирана военна кампания начело с Квинт Метел Критски, която явно е неуспешна, тъй като от едно сведение на Светоний (Suet. Aug. 7) е известно, че скитащите банди продължават да кръстосват областта на Турий в Южна Италия и в 62 г. пр. Хр. срещу тях воюва Гай Октавий, а в чест на успешните действия синът му (бъдещият Цезар Август) получава прозвището Турийски.
През 1927 г. в развалините на Помпей е намерена интересна находка - фрагмент от стенна живопис, на който е изобразен някой си Felics Pompejans поразяващ в крака Spartacs, при което и двете фигури са изобразени на кон, а надписите са на оскски език. В съвременната наука9 има предположение, че тази живопис е от дома на човека пръв пробол Спартак на бойното поле. Това е именно отбелязаният Феликс, жител на Помпей, който по този начин увековечава този паметен за него момент.
Освен това е известна и монета отсечена от А. Лициний, на която е изобразен Марк Лициний Крас в момента, когато убива падналия на колене Спартак. При нанасянето на фаталния удар той го държи за развяващите се буйни коси. Кой е А. Лициний и каква е връзката му с Марк Лициний Крас не е известно (не е ясно и значението на надписа III . VIR), но се предполага, че монетата представлява родова реликва на Лициниите.10



Цитирани антични автори

1.Ampelius. Liber Memorialis (Marie-Pierre Arnaud-Lindet).
2.Арpianus. Bella Civilia (Viereck; Roos; Mendelssohn).
3.Cicero. In Verrem (Peterson).
4.Eutropius. Breviarium ab urbe condita (Santini).
5.Florus. Epitomae (Rossbach; Malcovati).
6.Gellius Aul. Noctes Atticae (Hosius).
7.Orosius. Historiae adversum Paganos (Zangemeister).
8.Plutarchus. Crassus (Ziegler).
9.Plutarchus. Sertorius (Ziegler).
10.Polyaenus. Strategematon (Wölfflin-Melber).
11.Suetonius Tranquillus. Divus Augustus=Augustus (Ihm).
12.Sallustius. Bellum Catilinae (Curfess).
13.Sallustius Historiae. Fragmenta (Maurenbrecher; Leggewie).
14.Titus Livius. Periochae (Rossbach).
15.Velleius Paterculus. Historia romana (Stegmann de Pritzwald; Woodman; Hellegouarc'h).



Цитирана литература

1.Ziegler K. Die Herkunft von Spartacus. - In: Hermes, LXXIII, 2, 1955, 248-250; cp. Badian E. Roman Imperialism in the Late Republic, Oxford, 1968, p. 11; cp; Danov Ch. Zur Geschichte des Spartacussaufstandes. - In: SPARTACUS. Symposium rebus Spartaci gestis dedicatum 2050 A, 1981, 9-13; cp. Velkova Z. Der Name Spartacus. - In: SPARTACUS. Symposium rebus Spartaci gestis dedicatum 2050 A, 1981, 195-197; cp. Walbank F. Prelude to Spartacus: The Romans in Southern Thrace, 150-170. - In: SPARTACUS. Symposium rebus Spartaci gestis dedicatum 2050 A, 1981, 14.
2.Mommsen Th. (Norden E.) Römische Geschichte, Wien-Leipzig, 1932, S. 707. ср. Мишулин А. К истории восстания Спартака в древнем Риме. - В: ВДИ, 1, 1937, 135-137.
3.Коптев А. Несколько замечаний о восстании Спартака - http://ancientrome.ru/ publik/koptev/kopt18.htm
4.Коптев А. Цит. Съч,
5.Armin J. Spartacus: Kampf der Sklaven, Berlin, 1986, S. 106; 192.
6.Кабакчиев Ю. Утверждение Рима в Северо-Восточном Средиземноморье и “мрачно столетие” для Фракия (170-70 гг. до н. э.). - In: BHR, 4, 1993, 13-14.
7.Günter R. Der Aufstand des Spartacus Die großen sozialen Bewegungen der Sklaven und Freien am Ende der römischen Republik. Schriftenreihe Geschichte, Berlin, 1984, S. 75.
8.Griffith J. Spartacus and the grouth of historical and political legends. - In: SPARTACUS. Symposium rebus Spartaci gestis dedicatum 2050 A, 1981, 64-66.
9.Мишулин А. Спартак, Москва, 1950, с. 104-107.
10.Мишулин А. К истории восстания ..., 142.