Политически отношения между Антигонидите и съюзниците им бастарни (гети) през първата половина на ІІ в. пр. Хр.


Събитията, които се разиграват в Eвропейския югоизток през първата половина на ІІ в. пр. Хр., карат Филип V (221-179 г. пр. Хр.) да обърне поглед към Тракия.1 Под предлог, че трябва да подпомогне Бизантион, а фактически да респектира тракийските династи, той предприема поход срещу траките от околността на полиса и ги разгромява в една единствена битка, в която пленява тракийския предводител Амадок. След това се завръща в Македония, откъдето отправя пратеничество към река Истрос, за да сключи съюз с бастарните, които да предприемат набег към Италия и по този начин да парират възможността за римска военна намеса (Liv. 39. 35. 4; 40. 57. 1-9). Именно от този момент, т.е. 185/184 г. пр. Хр., датират и първите политически контакти между Антигонидите и бастарните.
Бастарните (Bastarnae), (които според Тит Ливий и Плутарх са галати, т.е. келти), се заселват на север от делтата на река Истрос между гетите и скитите, по-време на голямата келтска активност през ІІІ в. пр. Хр. (Liv. 39. 35. 4; 40. 57. 2-9; 40. 58, 1-9; Plut. Aem. 12-13). Псевдо-Скимнос отбелязва, че те живеят сред траките като чужди (Ps-Scymn. Perieg. 796-797.) Някои изследователи, базирайки се на Страбон, Плиний Стари и Тацит (Strab. 7. 3. 2; Plin. N.H. 4. 25. 81; Tac. Germ. 46), определят бастарните като германи. Не бива да се изключва възможността на един по-късен етап те да попадат под въздействието на германите, сарматите, гетите и скитите, поради което Дион Касий (Diо Cass. 51. 23), без излишно да конкретизира, определя бастарните като скити, т.е варвари. Страбон (Strab. 7. 3. 2) също отбелязва техни анклави сред траките. Присъствието им оказва известно влияние върху събитията в Европейския югоизток и за период от близо пет века, т.е. от края на ІІІ в. пр. Хр. до 280 г., те са засвидетелствани у античните автори като стабилен фактор във военно-политическите отношения в района. Плутарх (Plut. Aem. 12) им приписва значителна смелост и решителност във военните действия. Известни са няколко техни предводители - Тит Ливий (Liv. 40. 58. 8; 44. 26. 1-13; 44. 27. 1-7) споменава Клондик, който през 180-179 г. пр. Хр. изпълнява договореностите с Филип V. Засвидетелстван е Делдо, за когото Дион Касий (Dio Cass. 51. 23. 2; 51. 27. 2) отбелязва, че през 29 г. пр. Хр. е убит в лична схватка от Марк Лициний Крас. Към тях трябва да се добавят Ремакс, Фра(дмона), Канит, Тануза, Харасп, Акроза, Елис, Сариакос и Зиракс (Възможно е Сариакос=Зиракс? Но епиграфският извор IGBulg. I2 41, където вероятно се визира Антигон, пратеник на Филип V при бастарните, влиза в хронологичен разрез с предполагаемата идентичност на Сариакос и Зиракс)? Някои археологически култури в Североизточна България - село Кралево (Търговищко), село Кълново (Шуменско) Дългопол (Варненско) и Свещари (Разградско) са повече или по-малко повлияни от латенската култура.2
Походът на Филип V срещу траките от околността на Бизантион се датира различно от съвременните изследователи3 - Х. Данов и И. Тодоров го поставят през 185 г. пр. Хр., Ф. Уолбенк, М. Хатзопулос и М. Тачева го отнасят към 184 г. пр. Хр., докато Ю. Кабакчиев го датира в 187/186 г. пр. Хр., т.е. те го вместват в годините между 187-183 г. пр. Хр., които са хронологичните граници на 39 книга на Тит Ливий, където авторът отразява посочените събития. Сведенията на Тит Ливий за тази военна акция на македонския владетел се съвпадат с тези на Полибий, от когото той черпи своите данни, но последният не посочва срещу кого конкретно е походът (Polyb. 22. fr. 14).
Смъртта на Филип V през 179 г. пр. Хр. предоставя време на римляните да се подготвят за последвалите събития в Европейския югоизток (Liv. 40. 57. 2). Още приживе на македонския владетел бастарните - в унисон с договореностите - започват да изпълняват съюзните си задължения към Антигонидите, като с голям брой пехота и конница преминават Истрос. Пред основните сили са изпратени знатният бастарн Котон и македонският аристократ Антигон (пратеник на Филип V при тях - един от царските хетайри) които трябва да известят царя за предприетата акция. Но близо до Амфиполис те научават новината за смъртта му, която скоро е потвърдена, а именно той урежда безпрепятственото минаване на бастарните през Тракия.
В похода си към Дардания бастарните се движат по трасето от Истрос към Месамбрия до Тонзос и оттам към Хеброс - Стримон.4 Филип V има намерение да избие дарданите, които са дългогодишни македонски противници и върху техните земи да се заселят бастарните (Liv. 40. 57. 3-4). С този замисъл той цели да придобие двойна изгода - дарданите, които са опасен съсед по време на политическа криза в Македония, окончателно да бъдат елиминирани като заплаха за царството, а Дардания, където се предвижда да се заселят бастарните, заедно с жените и децата им, трябва да се превърне в основна база за нападения срещу Италия (Liv. 40. 57. 5-6).
Тит Ливий (Liv. 40. 57. 7; 42. 11. 4) отбелязва, че пътят към Адриатическо море и Италия минава през областта на скордистите. Цялото сведение е добро доказателство за келтската принадлежност на бастарните, която е идентична с тази на скордистите. Както беше отбелязано, Тацит (Tac. Germ. 46.) в контекста на политическата ситуация на своето време твърди, че те са германи, макар и сам да не е сигурен в това.
Македонският цар има солидни планове. Ако римляните отблъснат бастарните и се справят с тях, Македония ще се избави и от дарданите и от варварската опасност, но ако акцията на бастарните е успешна, то Римската република ще се окаже въвлечена в нежелани военни действия в Италия, а Македония ще получи възможност да си върне позициите в района.
Бастарните навлизат мирно в Тракия, но след като научават за смъртта на Филип V се стига до военни сблъсъци между тях и траките, тъй като вече никой не е в състояние да гарантира, че варварите няма да се отклоняват от предварително набелязания маршрут. Тракийските династи се възползват от цялата ситуация и започват да не ги снабдяват с продоволствие. Античните автори (Liv. 40. 58. 1-6) пишат, че се стига до голямо напрежение и се отправят взаимни обиди, което води до военни действия. Траките изоставят равнините и се оттеглят във високите части на Дунакс, където преследващите ги бастарни са застигнати от буря, по време на която върху тях се изсипва град с мълнии, поразяващи не само воините, но и вождовете. В паниката бастарните, които вече на свой ред са преследвани от траките, падат в планинските пропасти. За своето бягство те обвиняват боговете, като заявяват, че самото небе се стоварва върху тях.
Прави впечетление, че описаните от Тит Ливий бедствия, поразяващи варварите в Югозападна Тракия, наподобяват бедите, които се стоварват върху тях при Делфи през зимата на 279/278 г. пр. Хр.
Бастарните, след като все пак се добират до лагера, свикват съвет за обсъждане на ситуацията, на който между вождовете избухват разногласия. Едни считат, че трябва да се изтеглят от Тракия и да се сложи край на кампанията, докато други са на мнение, че придвижването към Дардания трябва да продължи. В крайна сметка около 30 000 души начело с Клондик продължават начинанието, а останалите се връщат към Аполония и Месамбрия (Polyb. 25. fr. 6; Liv. 40. 58. 7-8; 41. 19. 3-11).
Някои изследователи5 с основание предполагат, че траките срещу които воюват бастарните, изпълнявайки договореностите с македоните, въпреки смъртта на Филип V, са медите. Медите са един от традиционните македонски противници, разполагащ със значителен военно-политически потенциал. В задаващата се война между Македония и Римската република - заедно с дарданите - представляват сериозна опасност за тила на Антигонидите.
В началото на 168 г. пр. Хр. предводителят на бастарните Клондик начело на 10 000 души пехота и 10 000 души конница, които след неудачите в Тракия и Дардания, както и след последвалите раздори във варварския стан, бродят из Илирия, изявява готовност да постъпи на служба у Персей (179-168 г. пр. Хр.), но последният отклонява това предложение, тъй като се опасява от броя на бастарните и тяхното непостоянство, които могат да са от полза, но са в състояние и да му навредят.
Античните автори (Diod. 30. fr. 19; Liv. 44. 26. 2-13; 44. 27. 1-7) пишат, че македонският цар се намира на брега на Аксиос до Алмана (Далмана), откъдето неговият пурпуратор Антигон премества лагера в Биласор (Пеония) на 75 мили от бастарните, намиращи се при Десудаба в страната на медите (circa Desudabam in Maedica), където те трябва да получат обещаните 1 000 златни статера за вожда, по 10 - за служещите в конницата и по 5 - за тези от пехотата. Но Персей не разполага със средства да плати и на обикновените воини, макар че приготвя за бастарнските вождове злато, одежди и коне. Това предизвиква Клондик да заяви на Антигон, че те няма да се мръднат от мястото си, докато не получат златото и заложниците.
След като научават за отговора на техния предводител, македоните свикват съвет, на който Персей решава да наеме само 5 000 души от варварската конница, но се оказва, че и на тях не е в състояние да заплати със злато. Клондик като вижда, че няма да получи желаното се връща към река Истрос, разграбвайки тракийските области, през които преминава.
Тит Ливий е категоричен, че ако македонският владетел беше по-далновиден и варварите бяха преведени през проходите на Перебия в Тесалия, то римляните ще се окажат в тежка ситуация - губейки Тесалия, те губят и снабдяването с продоволствие. Вместо това решението на царя хвърля в отчаяние македонската войска, която разчита на варварската подкрепа.
Апиан (App. Mac. 18. 2-3) пише, че 20 000 гети начело с Клойлий (Κλοίλιος) преминават река Истрос, тъй като имат договорка с македонския владетел да заплати 1 000 златни статера на техния предводител, по 10 - на всеки конник и по 5 - на всеки от пехотата, т.е. сумата общо надвишава 150 000 в злато. Но Персей изпраща в дар на Клойлий няколко хламиди, златни пособия, коне и 10 000 в злато. Македонските пратеници се срещат с гетския предводител, който ги пита дали носят всичко, което е договорено, но, след като разбира положението, им казва да се върнат. Персей от своя страна щом научава за отговора на Клойлий, прехвърля цялата вина върху характера на гетите, понеже се опасява да приеме в лагера си 20 000 души от тях. Но въпреки това, той решава да изпрати ново пратеничество при Клойлий, с желание да наеме половината гетска войска, като декларира готовност да изплати обещаното. При това той е много разстроен от факта, че наскоро разпорежда да се потопи част от хазната, за да не попадне в ръцете на римляните. Клойлий, като вижда приближаващите се македонски пратеници, им казва, че преди да питат за всичко останало, първо да отговорят на въпроса за златото, но, като разбира, че то отново не е у тях, без дори да ги изслуша, отвежда войските си.
Между античните автори, които явно описват едно и също събитие, се наблюдава несъответствие. Тит Ливий свидетелства за 20 000 бастарни предвождани от Клондик, Диодор говори за галати, (т.е. отново за келти), докато Апиан споменава същия брой гети под предводителството на Клойлий. Разминаването в изворовата информация не позволява да се правят по-категорични заключения както за евентуалното гетското участие в хода на войната, така и за личността на гетския предводител. Но прецизността на информацията, в случая, като че ли не е в полза на Апиан.

1.Кабакчиев 1992: 7
2.Домарадски 1984: 110 -114.
3.Walbank 1940: 235-237; Danov 1979: 89; Hatzopoulos 1983: 86; Тачева 1997: 56; Кабакчиев 1992: 7.
4.Patsch 1932:10 сл; Данов 1939: 235; Блаватская 1952: 155. бел. 1; Геров 1959/60: 242-243.
5.Papazoglu 1969: 124; Кабакчиев 1992: 9.


Цитирани антични автори

1.Appianus. Macedonica (Viereck; Roos; Mendelssohn).
2.Dio Cassius C. Historia romana (Dindorf-Melber; Boissevain).
3.Diodorus Siculus. Bibliotheca historicae (Vogel; Dindorf-Müller; Goukowsky).
4.Plinius Secundus. Naturalis historia (Mayhoff).
5.Plutarchus. Aemilius Paulus (Ziegler).
6.Polybius. Historia universalis (Büttner-Wobst; Paton).
7.Pseudo-Scymnos. Periegesis (Müller).
8.Strabo. Geographica (Meineke).
9.Tacitus. Germania (Koestermann).
10.Titus Livius. Ab urbe condita (Weissenborn-Müller-Heraeus).


Цитирана литература

Danov 1979: Danov Ch. Die Thraker auf dem Ostbalkan von der hellenistischen Zeit bis zur Gründung Konstantinopels. - In: ANRW, Berlin-New York, 1979, S. 89.
Hatzopoulos 1983: Hatzopoulos M. La politique thrace des derniers Antigonides. - In : Pulpudeva, 4, 1983, 86.
Papazoglu 1969: Papazoglu F. Srednjobalkanska plemena u predrimskog doba (Tribali, Autarijti, Dardanci, Skordisci i Mezi), (Djela, Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, knj. 30; Centar za balkanoloska ispitivanja, knj. 1), Sarajevo, 1969, c. 124.
Patsch 1932: Patsch C. Beiträge zur Völkerkunde von Südosteuropa. V. Aus 500 Jahren vorrömischer und römischer Geschichte Südosteuropas. 1.Teil: Bis zur Festsetzung der Römer in Transdanuvien, Wien, 1932, S. 10 сл.
Walbank 1940: Walbank F. Philip V of Macedon, Cambridge, 1940, р. 235-237.
Блаватская 1952: Блаватская Т. Западнопонтийские города в VІІ-І веках до н. е. Москва, 1952, с. 155, бел. 1.
Геров 1959/60: Геров Б. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, Част, І. - В: ГСУ-ФФ. Т. LІV/3, 1959/60, 242-243.
Данов 1939: Данов Х. Из древната икономическа история на Западното Черноморие до установяването на римското владичество. - В: ИБАИ, ХІІ, 1939, 235.
Домарадски 1984: Домарадски М. Keлтите на Балканския полуостров, София, 1984, 110 -114.
Кабакчиев 1992: Кабакчиев Ю. Фракия и закат крупных эллинистических монархий. - In: BHR, 1-2, 1992, 7.
Тачева 1997: Тачева М. История на българските земи в древността през елинистическата и римската епоха. Второ допълнено издание, София, 1997, с. 56.