За келтите

1. 312 г. пр. Хр. Камбаулес достига до Тракия - воюва с Касандър около Хемус (коя е планината Хемус не става много ясно - вероятно същата планина, на чийто връх се изкачват Филип V и Персей - най-високия връх) - Sen. nat. quaest. 3.2; Plin. NH 31.53. 2. 280/279 г. пр. Хр. Керетрий воюва срещу траките и трибалите и изпепелява Севтополис (по-малка е вероятността това да правят Леонорий и Лутарий), елинистическо средище на т.нар. Севт III, което не е особено значително. (одрисите не се срещат у изворите, което е любопитно. Има ли причина да липсват - вероятно има, тъй като според Polyaen. Strat. 7. 25 одрисецът Севт е най-обикновен стратег, т.е. подчинен на гетския владател Дромихай. Естествено, когато античните автори, или по-точно изворите на достигналите до нас антични автори, отбелязват че Керетрий воюва срещу трибалите и гетите, логично е да воюва и срещу зависимите от тях народи, т.е. одрисите. Все още е далече 181 г. пр. Хр., когато Котис, син на Севт ще възстанови одриския авторитет - и одриската династия ще продължи до бунта на Вологез, когато ще бъде умъртвен Рескупорис, син на Котис - последен одриски цар, внук на Садала и Полемократия ). Paus. 19.5-6. 3. 280/279 г. пр. Хр. Брен и Акихорий воюват срещу пеоните. Paus. 19.5-6. 4. 280/279 г. пр. Хр. Белгий воюва срещу илирите и Птолемей Керавън и реже главата на македонския цар като на животно. Дарданите са предвидили хода на военните действия. Just. 24. 4-5 (най-добрият извор - обяснимо източник е Помпей Трог - не дава големи подробности много. Помпей Трог е бил много по-подробен и пунктуален); Paus. 1.4.1; 19.5-6. 5. Брен е недоволен, счита че македоните и елините се отървават леко. Прав е- има достатъчно плячка за грабене, жени и мъже за насилване и се срещат бременни за оргии. Just. 24. 6; Paus. 19.5-6. 6. Начинанието, което започва толкова обещаващо - грабене, пиене, ядене и насилие - завършва. Брен се самоубива. Акихорий също умира умрял - от 152 000 души пехота и 24 000 (61 200 - при келтите и германите има специфики, които качват броя) души конница почти всички измрели. Just. 24. 6-8; Paus. 19; 20; 21. 7. Явно не всички са съгласни с Брен, тъй като 20 000 души, начело с Леонорий и Лутарий се отцепват от него и навлизат в Тракия - толостобоги, трокми и тектосаги. Всъщност тези келти продължават начинанието на Керетрий - налагат данъци в Тракия и разоряват каквото си искат. Стигат до Бизантион и решават да се прехвърлят в Мала Азия при Никомед, но имат известни противоречия с македонеца Антипатър; Лутарий прехвърля войската си на малоазийския бряг, а Леонорий известно време се върти около Бизантион. Докато келтите са разделени, един незначителен отряд е разбит от Антигон Гонат при Лизимахия чрез стратегема. Liv. 38.16; Just. 25. 1-3; Diog. Laert. 2.141-142. 8. На сцената се появява Комонторий, келтски вожд, предвождащ келти оцелели при Делфи през 279/278 г. пр. Хр. Комонторий достига до Хелеспонта, земите около Бизантион му харесват и остава там - основава резиденция Тилис, разбива траките около Бизантион и налага данъци. Тилис съществува и играе роля докъм 218 г. пр. Хр. Келтите от Тилис, егосагите и други народи, вероятно имат реална власт и във вътрешността на Тракия, тъй като се позоват на завоеванията на Керетрий, Леонорий и Лутарий, както и на реалния си военен потенциал (Разбира се, съществуването на келтското държавно образувание Тилис около Бизантион не изключва наличието на келтски образувания във вътрешността на Тракия, формирани по време на походите на Керетрий, Леонорий и Лутарий). Последният келтски цар от Тилис, според Полибий, е Кавар - фактор във войната между Бизантион, Родос и Битиния. Polyb. 4. 45.9-46.4; 4. 52-1-2. 9. Тилис около 218 г. пр. Хр. пада под ударите на траките, за което допринася и изтеглянето на егосагите. Това пропадане на Тилис и изтребването на народа е донякъде съмнително, тъй като кените, чиито етноним се появява едва след келтската инвазия, може да са остатък от това царство, или поне владетелският род. Това може да се извлече при определена интерпретация на изворите, свързани с Диегилис и сина му Зибелмиос; още В. Томашек обръща внимание на наличието на река в Нарбонска Галия с името Kainos potamos. От друга страна, Амиан Марцелин споменава за станция Caeni Gallicani в Битиния, където от внезапен пристъп на силна треска умира Константина, жената на Цезар Гал и сестра на Констанций ІІ (324–361 г.). Polyb. 4. 46; 8. fr. 25. 10. Два други келтски народа остават извън интереса на повечето съвременни български изследователи - тези келти в резултат на поражението при Делфи през 279/278 г. пр. Хр. достигат до река Истрос; едните на запад, а другите на изток към делтата. Скордистите и бастарните тепърва предстои да играят важна роля във военно-политическите отношения от края на II в. пр. Хр. до слизането на тези народи от историческата сцена - скордистите в края на I в. пр. Хр. чрез операциите на Тиберий, като междувременно са разгромени през 80-те г. пр. Хр. от Луций Корнелий Сципион Азиаген, а историята на бастарните продължава докъм IV в. сл. Хр.; според някои много проницателни изследователи - като М. Б. Щукин - те играят основна роля в етногенезиса на славяните!!!